С мен остани

 15

Дарена: Хей, няколко дни няма да мога да дойда. На баба ми ѝ паднал покривът на плевнята и заминаваме на село, да ѝ помогнем

Валентин: ок, а тя добре ли е?

Дарена: Да, нищо ѝ няма, намери си причина да се вайка и да събере родата, така че даже е щастлива :D

Валентин: (пише и трие...) свикна ме да идваш всеки ден и ще ми липсваш :D

Дарена: и ти на мен

По-късно вечерта

Валентин сподели Foreigner - Waiting For A Girl Like You

Дарена: чак сега остана време да ти пиша, братовчедка ми е довела и децата, ужас (сериозно си мисля, че нещо се е вселило в тях), работа, роднини, деца, слаб интернет... най-накрая съм в леглото и мисля, че ще заспя преди да си отговорил

Валентин: :D не е необходимо да ми пишеш, ще наваксаме, когато се върнеш

На сутринта

Дарена: предпочитам да прекарвам време с теб, но няма как

Вечерта

Дарена: нима ми намери заместничка?

След един ден

Дарена: вс наред ли е?

- Дарааа, остави тоя телефон и ела при нас - провикна се братовчедка ѝ от другата стая.
Дарена прибра телефона в джоба си и отиде при роднините си.

- Притеснена си, какво става? - попита я майка ѝ, щом момичето седна до нея.

- Валентин не отговаря от два дни, нито вдига телефона. Страх ме е да не би да е станало нещо с него.

- Нямаш ли контакт на брат му?

Дарена се намръщи, но извади телефона и писа на Георги.

Дарена: Валентин добре ли е, какво става?

На сутринта

Георги: Не
Получи пристъп

Дарена: по дяволите, прибираме се чак утре, няма друг транспорт

Георги: И без това няма да те пуснат
Изписват го утре сутринта
След два дни заминава за София, за седмица

Дарена: може ли да дойда да го видя като се прибера?

Георги: Разбира се

Дарена: благодаря

На другият ден

Георги: Ела веднага, когато можеш и направи магия да го убедиш за лечението
Отказа се

Дарена: дявол го взел, след три часа съм в града

Георги отвори вратата на Дарена, тя му махна без да спира и се отправи към стаята на Валентин. Завари момчето на земята до леглото си, обгърнал с ръце глава на коленете си, отвързаната му коса скриваше лицето му, а около него разпръснати вещи и разкъсани листи. Дарена се приближи внимателно и видя, че това са скиците му. Момчето я позна по стъпките и парфюма, но не вдигна глава, засрамено, че тя отново е станала свидетел на такъв момент. Дара остави чантата си на земята и се наведе, да събере листите. На доста от тях разпозна себе си, имаше и такива, на които бяха двамата.

- Имаш ли тиксо? - попита тихо тя.
Валентин ѝ посочи шкафчето, без да я поглежда. Момичето порови малко и след като го намери, седна на земята до него и започна да залепва едно за друго скъсаните парчета. Валентин най-накрая надигна глава, за да види какво прави.

- Не лепиш частите правило една за друга - каза той с прегракнал глас.

Дарена размаха един слепен лист.

- Така ми харесват повече. Като на Пикасо - момичето залепи още няколко късчета и остави листите настрани. - Какво става? - извърна се тя към него.

- Инфекция на дихателните пътища. От известно време се налага да ползвам апарата и през деня, краката ми отказват... нищо хубаво.

Дарена постави вниматно ръка на рамото му, боейки се да не я отблъсне, но той само потръпна леко при допира ѝ.

- Не виждам смисъл... защо да се мъча с терапията, нищо няма да се получи, защо да...

- Щом си изгубил надежда, нищо не губиш да опиташ, а ако помогне...

- Аз го виждам така, ако започна терапията, ще се изпълня с надежда, ще вярвам, че ще се оправя, ще мисля за всичко, което искам да направя, но ако не се...и всички тези надежди, които съм имал... ударът ще е прекалено голям... разбираш ли ме?

Тя го обгърна с ръце и положи глава на рамото му.

- Разбирам, но не може да се предадеш. Опитай! Не позволявай на никой и нищо да поставя граници на мечтите ти. Нали това е твоят девиз. - Дарена се отдръпна от него, колкото да го погледне в очите - Кажи ми нещо, което много искаш и ще ти помогна за изпълнението му, стига да се подложиш на лечението.

Очите на момчето просветнаха.

- Каквото и да е ли?

- Всичко изпълнимо - потвърди Дарена.

- Дори и ако ти си част от изпълнението?

- Стига да е позволено от закона.

- Спокойно, вече съм пълнолетен.

Дарена го погледна смръщено и той се засмя.

- Не, не, просто искам да дойдеш с мен на абитуриентския бал.

- Добре, имаме сделка - и тя протегна ръка към него, но след секунда я дръпна, точно преди той да я поеме. - Но ще танцуваш с мен.

- Дадено - ухили се Валентин и си стиснаха ръцете.

- Не искам да си насилвам късмета - каза Дарена, след като отново се облегнаха на леглото един до друг, - но мисля, че ще се чувстваш по-добре, ако кажеш на приятелите си и съучениците, ще ти окажат подкрепа, а от нея имаш и ще имаш много нужда.

- Ще помисля над това, но не обещавам.

Момичето приплъзна ръка до неговата, преплете кутре с неговото, а после бавно сплетоха всички пръсти.

- Кога заминаваш за София?

- Нашите искат да заминем още утре - въздъхна унило Валентин. - Не сме се виждали близо седмица, а сега пак трябва да се разделим. Не искам да звуча като лигльо... но просто ти си като наркотик за мен, ако не си взема дневната доза с теб... - гласът му заглъхна засрамен от чувствата си.

- Разбирам те - Дара стисна ръката му и добави тихо - и при мен е така... - Знаеш, ще ти пиша всеки ден, има и видеоразговори. Тук поне нямам проблем с интернета и досадни роднини.

Тя се приближи към него, пусна ръката му, за да повдигне с двете си ръце лицето му и да срещне погледа му.

- Всичко ще е наред, ще те натъпчат с антибиотици, ще изкараш страхотни празници и ще отидеш в Америка. А през цялото това време аз ще продължавам да бъда с теб и ще те чакам да се върнеш. Все пак никога не съм била нечия дама на бал - завърши речта си с малко хумор, но Валентин беше зациклил на "ще те чакам да се върнеш" и устните ѝ изговаряйки тези думи. 

Перфектно изваяните ѝ устни, показвали се изпод молива му повече пъти отколкото би си признал. Плътни и червени, с вкус на ягода. Дали и сега беше с ягодовия си гланц. Всеки път щом я видеше да си го нанася, му се искаше да прокара език по устните ѝ. А сега тя беше толкова близо до него и той се чудеше естествено червени ли са или е с гланц. Не можеше да мисли за друго освен да провери има ли вкус на ягода, и преди тя да се е отдалечила и да е изпуснал моментът или смелостта, той се наклони към нея и обхвана долната ѝ устна между своите, без да откъсва поглед от очите ѝ. Забеляза как се разшириха от изненада, но също така как се замъглиха от удоволствие, когато той прокара езика си по устната ѝ. Да, ягода...

Дарена беше застинала, хиляди мисли и чувства се сблъскаха в главата ѝ. Не че не си беше представяла подобна картина множество пъти в минутите, когато умът ѝ все още е в плен на съня, преди да се разсъбуди и да постави зад стена тези мисли. Но приятното усещане, разляло се по тялото ѝ, взе връх над останалите емоции.
Валентин се откъсна на милиметър от нея, да ѝ даде възможност да се отдръпне, но единствената реакция на момичето беше пробягалото разочарование в очите ѝ. Момчето отново допря устни до нейните, леко и питащо. Дара се отдръпна, за да може да се нагласи по-удобно, и преди Валентин да може да изпита тъга от отдръпването ѝ, тя го обкрачи, без да сваля длани от лицето му, притисна се до гърдите му и впи устни в неговите, с въздишка. Този път изненадата проблесна в очите на момчето, преди да ги затвори. Дарена преплете пръсти в дългата му коса, а неговете ръце стиснаха хълбоците ѝ, след което едната продължи към гърба ѝ. Езикът му се плъзна в устата ѝ, първо колебливо, а после по-настоятелно. Боже, сигурно си беше представял това всеки ден откакто я видя за първи път. Не беше като да не е целувал доста момичета, но с нея се чувстваше едновременно плах, все едно се целува за първи път, и сигурен като мъж с много опит зад гърба си. Може би така се получаваше, когато си с някого, когото много харесваш и дълго си мечтал за близостта му. Пръстите по тила му изпращаха приятни тръпки по цялото му тяло, момчето се подсмихна леко от удоволствие, а Дарена забави целувката, докато не отдели устни от неговите и не подпря чело в неговото. Двамата продължаваха да са със затворени очи.

- Мисля, че е по-добре да тръгвам - прошепна тихо тя.

- На най-интересното? - Валентин я стисна лекичко за кръста. - Защо не останеш за през нощта. Просто ще лежим, заедно... освен ако не искаш...

Дарена се изправи и сложи пръсти на устата му, за да го прекъсне и поклати глава. Валентин не се отказваше и прокара пръсти ро ребрата ѝ. Тя се стегна за момент от пробягалите по нея тръпки. Изкушението беше прекалено голямо, но не можеше. И не защото имаше скрупули отностно възрастовата разлика, в това отношение я притесняваше само как ще реагират родителите му. Не толкова и това, че вероятно е хлътнал по нея, защото се е изолирал и прекарва времето си главно с нея, а след като се възстанови (не допускаше да мисли обратното) ще се върне към приятелите си и момичетата на неговата възраст. Това, което наистина я тревожеше, е да не му навреди физически.

- Имаш нужда от спокойствие - каза му тя, очертавайки устните му с показалеца си. - Тъкмо излезе от болницата, а утре те чака дълъг път. Не си мисли, че не искам - прехапа устни, признавайки и пред себе си за първи път, - просто се притеснявам как би ти се отразило - и тя положи длан на гърдите му, намеквайки за проблемите с дишането.

- Добре - съгласи се унило момчето и я целуна леко.

Дарена се изправи и му подаде ръка. Той я пое и стана до нея, след което притегли ръката ѝ до устните си и я докосна леко с тях.

- Благодаря ти, че те има и че си тук.

Момичето го прегърна и си тръгна с разбъркани мисли, но подредени чувства.

***

Валентин сподели Scorpions - When You Came into My Life

Дарена сподели Вера Брежнева и Дан Балан - Лепестками Слёз

Към глава 16