6 Седях си на чина в скучния час по биология и наблюдавах момчето по диагонал пред мен, как отмяташе кафявата си коса, която постоянно падаше в очите му. Давид. Братът близнак на Анна. Понякога ме поглеждаше и в погледа му нямаше присмех като на останалите. Гласът му беше бавен и спокоен, говореше малко. Наблюдавайки го и фантазирайки си как ме заговаря, часовете минаваха по бързо. След последния час, бързах към шкафчето си, за да си взема якето и да отивам на работа, когато някой ме бутна по гърба, но успях да запазя равновесие. - Ей, Крисо! - Каза на висок глас Анна и всички, които я чуха се засмяха, не че обръщението, което използва беше оригинално. (б.а. от чешки krysa - плъх, kryso - вокатив, звателен падеж, използва се обидно към тези, които се казват Кристина) - Чух, че си почнала работа в Ню Йоркър. Родителите ти толкова ли са нескопосани, че се налага и ти да работиш? Явно много са си занижили критериите щом са те наели, направо не мога да повярвам, трябва да...
Коментари
Публикуване на коментар