В мрежата

 13

Този следобед в пицарията беше много натоварено. Имахме поръчка за 50 пици, за фирмено парти, а бяхме само двете с Габина. Вашек беше останал да ни помага, а другите двама разнасяха останалите поръчки. Бях усукала косата си ластик, високо на главата си. Това май беше единственото място освен в нас, където я носех вързана. Предишните ми работи в кухня, бяха да мия или най-много да режа нещо, така че не ми пречеше да съм със спусната коса. Никой не ми е правил забележка, а и почти всички от готвачки до сервитьорки не са с прибрани коси. Което е странно - освен, че не е хигиенично, не е и удобно. Но тук се чувствам спокойна, а и е прекалено топло. До фурната минава 40°, а още не е дошло лятото. Не знам как издържат без климатик, но вероятно ще разбера. Бях с широка бяла тениска и сив анцуг, който направо можеше да мине за клин. Нямаше кого да впечатлявам тук, държах да ми е удобно и да не си прецакам външните дрехи. Дебнех картофите във фритюрника, трябваха им още няколко секунди, когато Вашек постави ръце на кръста ми и ме притисна в плота, за да може да се разминем. Мястото беше тясно. Взе две кенчета с бира в едната си ръка и отново ме притисна, като ми се стори, че леко ме стисна за кръста и се опря в мен повече отколкото беше нужно.

Изсипах готовите картофки в кутията и се върнах да довърша пицата, но забелязах, че Вашек не навива правилно края на тестото върху топеното сирене.

- Не така - бутнах ръцете му и му показах отново с бързи отработени движения.

- Е, все пак ми е за първи път, бъди по-нежна - ухили ми се и продължи, - но сигурно и аз мога да те науча на някои неща - смигна ми той.

Ръцете ми застинаха над тестото и го погледнах учудено. Преди да мога да се отдръпна той перна носа ми с брашнения си показалец.

- Имаше малко брашно - усмихна се с дяволски чаровната си усмивка.

Аз се засмях и изтрих носа си.

- Не знам, дали съм имала, но сега със сигурност носът ми е целия бял.

- Свалките след работа, деца - каза Габина, която мина покрай нас и шляпна първо единия и после другия с мръсната си ръка и остави бели, вероятно и мазни отпечатъци по дрехите на дупетата ни. Аз се изчервих и се върнах към пицата си, оставяйки Вашек да се оправя сам с пълнения край.

Когато най-накрая смяната свърши, се тропясах на седалката в колата на колегата ми. 

- Мисля, че това е първият път, в който сядам днес, откакто съм дошла на работа.

- Колкото и да ми е приятно да правя пици с теб, предпочитам да ги разнасям - въздъхна и той и подпря за няколко секунди главата си назад, преди да запали колата. Пусна тихо радиото и пътувахме в мълчание. Стигнахме пред нас и тъкмо слизах от колата, когато той каза:

- Искаш ли да се видим някой път? Извън пицарията.

Аз го загледах, докато се усетя, че май ме канеше на среща.

- Ъъъ, много мило от твоя страна, но аз... аз си имам някого. 

- Разбира се - засмя се тъжно той - не съм ѝ очаквал красиво момиче като теб да е само. - Какво? Той за мен ли говореше? - Е, имай ме предвид, ако зарежеш гаджето - каза той с кривата си усмивка и ми пожела лека нощ.

В асансьора се засмях сама на това, че не е очаквал да съм свободна и че предполага, че аз бих зарязала, а не че биха ме зарязали. Май му трябваше преглед при очен. След секунда усмивката ми се скри, защото през главата ми премина въпроса какво тогава виждаше Давид в мен? 

Отключих и най-напред видях бележка, че майка ми отново е на среща. Надявах се поне да не се налага да се местим преди края на учебната година. Изкъпах се и се излегнах на леглото си с пица - бяхме си направили по една за всеки, за добре свършената работа. Пуснах си Живите мъртви на телефона, бях изостанала с последните серии. Давид ми беше писал, но не се чувствах в настроение, когато в главата ми се въртеше какво е забелязал в мен и предпочитах да се тъпча с пица и да гледам как Дарил, Керъл и компания се мажат с вътрешностите на мъртвите.

***

PA: Там ли си?

Аз: Да

PA: Вчера не ми писа...

Аз: Върнах се късно от работа

Бях изморена

PA: Липсваше ми 

Къде изчезна пак?

Аз: Тук съм...

Просто...

PA: Кажи ми

Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали?

Аз: Просто понякога се чудя защо ми пишеш

PA: Мислех, че си разбрала досега

Че съм го показал ясно

Аз: Не е много ясно...

PA: Забрави за училище и какво става там

Там не мога да бъда истински

Истински съм само тук с теб

Аз: И аз...

PA: Тогава стига глупости и ми кажи ако имаш неограничени възможности какво би искала да направиш

Нещо лично за теб

Аз: Не знам, не съм мислила

PA: Тогава помисли сега

Аз: Бих искала да посетя всяка страна, да се потопя в културата ѝ

Бих искала да направя нещо значимо

Но не знам какво

Да оставя следа

Да направя нещо, с което да помогна на човечеството

Да бъда запомнена и оценена...

PA: Вече си започнала с това

Помагаш на мен

Аз ще те помня винаги и те оценявам

Не

Никога няма да те забравям

Защото нямам намерение да те пусна някога, щом хвана ръката ти

Аз: Искам да вярвам в това

Но ми е трудно, когато те виждам как всеки ден се целуваш с Дениса

Как сякаш това, което си пишем тук вечер, се е изличило от съзнанието ти

Сякаш сте двама различни човека

PA: Казах ти

Това в училище е образът, който ми налагат да бъда - родителите ми, приятелите ми.... 

Те не ме познават истински

Само ти

Аз: Не разбирам защо не можеш да бъдеш себе си и там

PA: Може би не съм толкова силен, колкото теб

Остана още малко

И на мен ми е трудно

Дай ми това време и после винаги ще бъдем заедно.

Аз: Ок

Не ми каза ти какво искаш да правиш с живота си

PA: Да обикалям света с теб

И понеже не съм нито достатъчно умен, нито мотивиран или смел, за да стана лекар и да се присъединя към Доктори без граници, предполагам ще снимам видеоблогове, за да може да обикаляме и да се издържаме

Аз: :D 

Може да се присъединим към някоя помощна или еко организация

PA: Каквото си избереш

Ще те последвам и на края на света

Само потърпи още малко

Обичам те

Аз: И аз те обичам

PA: Тогава ми кажи с какво си облечена

Към глава 14