В мрежата

 15

В деня на бала, бях толкова развълнувана. Бях си събрала багажа и написала писмо на майка ми, в което ѝ разказвах всичко. След танците щяхме да минем през нас да се преоблека и да си взема нещата. Току-що бях при очния да си сложа лещи за първи път в живота си. Струваха ми доста, въпреки че здравната ми осигуровка покрива някаква част. Но си заслужаваше - виждам толкова ясно, без ограничението на рамките, без тежестта върху ушите и носа ми. А и не мога да дочакам Давид да ме види. Не бях казала на майка ми, че ще ходя. Притеснявах се как ще реагира на роклята и това, че е подарък от момче, което си има приятелка. Тя отново беше на работа, така че се оправих на спокойствие.

 Изкъпах се, изсуших си косата и се опитах да си направя вълни със старата преса за изправяне, която имахме. Използвах гримовете на майка ми. Не се гримирах, освен за снимките, които пращах на Давид и за онази не-среща в кафенето. Не виждах смисъл и се чувствах неестествено. И сега ми беше странно, няколко пъти се трих и гримирах наново. Не можех да преценя дали изглеждам добре или смешно. Облякох роклята, но не ми беше комфортно да съм толкова разголена, затова взех едно сако от майка ми, както и обувки. Нямах и обувки на висок ток. Едва преди седмица се сетих, че никога не съм обувала и докато я нямаше майка ми, тренирах да ходя. Приготвих се и излязох в прохладния сумрак. Чувствах се в някаква нереална безтегловност. Истинският ми живот започваше тази вечер. Време беше и аз да позная какво е щастие и любов. Получих съобщение.

PA: Нали не си се отказала
Чакам те
Нямам търпение да те хвана за ръка

Аз: Идвам
А Дениса?

PA: Вече не трябва да се притесняваш за нея

Влязох в заведението, където празнувахме завършването. Огледах всички, но не го видях. На сцената беше някаква група. Фронтменът ми се стори смътно познат, с татуировки по ръката, слаб, висок и с наполовина обръсната глава, а от другата му страна, косата се виеше около лицето му до рамото му. В този момент получих съобщение.

PA: Свали си сакото
Искам да видя как ти седи роклята

Свалих го и му написах "Къде си?". Вдигнах поглед и го видях на бара, тръгнах към него усмихната, той ме огледа одобрително от глава до пети, но когато бях на няколко крачки, момичето до него го прегърна и целуна. Дениса? Нали трябваше да са скъсали вече? Какво става, обърнах се и тогава получих ново съобщение "Точно пред теб :D". Вдигнах поглед и видях Карел на няколко метра от мен, който ми се усмихваше. Не! Нима беше възможно?!

 Прехвърлих на бързи обороти какво сме си писали. Ако е бил Карел, защо ще ме е карал да мисля, че е Давид? Но в този момент забелязах зад него Анна, която размахваше телефона си. Седеше зад безжичен проектор и се смееше. След малко цялата зала я последва. Но не гледаха към мен. Завъртях се в кръг да видя на какво се смеят и ми се прииска да бях скочила от онзи мост.

Към глава 16