В мрежата

 12

Сутринта отново станах с мъка. За малко я бях забравила и ходех дори с желание на училище. Облякох се както винаги с дънки и тениската най-отгоре на купа. Намъкнах си вчерашния суитчър и тръгнах без да ям.
В училище засякох погледа на Давид, изпълнен със съжаление, но отвърнах очи и се насочих към шкафчето си. Отворих го и от там изпадна лист с познат почерк.

В грешно време, в грешен час,
най-прекрасното момиче е сред нас.
С коси от огън избуяли,
по-хубава от всички си, разбра ли?!
Мечтите от сърцето ѝ отвели,
в душата ѝ водят се дуели.
В очите ѝ стаена е болката световна
и кара ме да пиша аз за нея песен най-любовна.
Момичето с огън в косата,
със зелената си рокля, взе ми тя душата.

Усмихнах се. Може би по-късно щях да погледна какво ми е писал.
В следващото междучасие отидох до шкафчето си, само за да проверя за бележка и намерих нова -

Една усмивка те променя,
тъгата с радост тя заменя
Искам да те виждам все засмяна,
в очите ти сълзи да няма
Те блестят от чистота,
липсва в тях човешка суета

Не можех да чакам, докато се прибера, затова отворих съобщенията от Давид, докато седях пред шкафчето си.

PA: Съжалявам
Не трябваше да става така
Не знаех, че ще се натъкна на тях
Тъкмо бяха дошли, когато ти влезе
Не успях да ти пиша, за да те предупредя
Съжалявам наистина, не ми се сърди
Исках да съм с теб
Искам да съм с теб
Изглеждаше прекрасно
Не спирай да ми пишеш
Моля те...

Аз: Прочетох стихотворенията ти
Много са хубави

PA: Ти си по-хубава
Радвам се, че ти харесват
Довечера ще ми пишеш нали?

Нещо ме бодна в сърцето, не можеше да ми пише сега, защото беше с Дениса. И с Анна. И сред цялото училище...
Написах "Ще си помисля", прибрах си телефона и се върнах в класната стая преди да е почнал часа.

***

Няколко дни по-късно отново си пишехме в края на деня.

PA: Винаги ходиш със свободни дрехи
Чудя се какво се крие под тях

Аз: Предполагам ще разбереш някой ден

PA: Не бъди лоша
Трудно ми е да си те представя как изглеждаш под дрехите
Сигурен съм, че си много красива
Защо не ми пратиш някои твои снимки

Аз: Не мога

PA: Защо не?
Ето, аз ще ти пратя

И той го направи... прати ми свои снимки без блуза... Щях да припадна... Можех ли да се влюбя още повече в него?

PA: Твой ред е
Моля те

Изрових от шкафа си най-хубавия си сутиен, разпуснах косата си, сложих си червило от на майка ми, махнах си очилата и за първи път си направих такива селфита. Избрах най-хубавите и му ги пратих.

PA: Леле
Красива си
Не трябва да се криеш под толкова много дрехи
Махни си сутиена

Аз: Какво?
Не!

PA: Хайде
Заради мен
Не съм мислил, че мога да бъда толкова влюбен

Махнах си сутиена, но се чувствах неудобно и грозна да се снимам така, затова нагласих косата си над гърдите си, която беше достатъчно дълга, за да ги скрива.

***

След месец, в училищния коридор Анна се блъсна в мен и аз разпилях учебниците си. Тя се засмя с приятелките си и продължи напред. Това беше най-близкото до заяждане от доста време. Наведох се да си събера нещата, но още някой направи същото. Видях позната ръка и цялата се разтреперих. Вдигнах поглед и срещнах топлите му очи. Устните му се разтвориха и аз се напрегнах, за да се отърся от магията на чара му и да разбера какво ми казва.

- Добре ли си?

- Д-да - заекнах аз. - Благодаря ти.

Той се изправи и аз го последвах. Сетне ми подаде учебниците и си тръгна.
Нямах търпение да дойде бала. Исках да съм негова изцяло. Вече не се срамувах и не изпитвах отвращение. Виртуалния секс, който правехме ми помогна да преодолея миналото. Разбира се, не бях му казала какво съм преживяла, но бях повече от готова за него. А само като си помисля, че ако беше ми писал минута по-късно и вече нямаше да съм тук...
Вдигнах поглед и видях момчето от поддръжката да ме наблюдава. Полазват ме тръпки от тоя, как са го наели да работи в училище. Той понечи да се приближи към мен, но аз му обърнах гръб и влязох в класната си стая.

Към глава 13