С мен остани

 2

Дарена тъкмо остави телефона си, след като отговори на Валентин и той отново изпиука за получено съобщение. На екрана просветна снимката на Петя. Дара въздъхна, изрита чехлите си и легна на леглото с телефона.

Петя:
чакам подробности
как беше?
добър ли е?
голям ли е?
ГОЛЯМ ли е???!

Дарена:
изморена съм, утре ще намина и ще ти разкажа

Петя:
стигаааа дееее, сподели поне добре ли беше
няма да мога да заспя от любопитство

Дарена:
вс е ок, утре повече, лека

Петя:
пфу.. лека 💋

Дарена изключи звука на телефона си и го остави на нощното шкафче. Придърпа мечо Шел Пътешественика (който имаше от дете и пътуваше навсякъде с него) в прегръдката си, а котаракът Гошо се намести в краката ѝ (спеше при нея само когато беше болна или разстроена). Така заспа напълно изтощена от емоциите, които преживя този ден.

***

Зъл ехиден смях извести за отварянето на вратата на ателието. Петя не се виждаше, най-вероятно беше в кухненския бокс отзад, приготвяйки кафе. От както се беше събудила ѝ пращаше съобщения през 5 минути, докато Дарена не ѝ отговори, че тръгва към нея. Разчисти каталозите с изображения на татуировки от масичката и сложи върху нея кутията с палачинки, която носеше. Усети миризмата на кафе, а след нея се появи и Петя с две големи чаши. Днес имаше зелени и цикламени кичури в изрусената си, щръкнала във всички посоки коса.
- Казвам ти, изобщо не можах да мигна! Дано това там да са палачинки с банан и с парченца бисквити, иначе лошо ти се пише!

- Да. Разменям за една от тези чаши с кафе - посочи Дара към димящите чаши.

- Мислех да си ги изпия и двете, ама какво да те правя. Разказвай!

Петя седна и нападна палачинките, давайки знак на Дара да започва да говори, но тя се забави, разбърквайки кафето си, затова Петя преглътна огромната хапка полунесдъфкана палачинка и я подкани отново.
- Да вадя ли мострите с брачните татуировки?

- Не, но можем да изберем най-грозния шрифт за "развратен, лъжлив гъз" - тъжно се изсмя Дарена.

Петя остави обратно палачинката в кутията и наостри слух.
- Какво е направил тоя помияр?

- Ами след като пристигнах у тях, реших да си оставя първо нещата в неговата стая и, ами той беше там...

- Да разбирам ли, че не е бил сам? - попита Петя.

- Точно така, не беше. Беше с братовчедка си в леглото и не разглеждаха снимки от детството си.

- Стига бе, оправял е братовчедка си? - изуми се Петя. - А ти как въобще разбра, че му е братовчедка?

- Всъщност нямали кръвна връзка. Брат му ми каза.

- Чакай, чакай! И той ли е бил там, не беше ли извън България? Ама те тройка ли са правили???

- Не, не, не - Дарена се опита да я прекъсне. - След като видях голия гъз на Георги, изтичах и се скрих в килера до кухнята. Тоест, мислех че е килер, а то било стаята на брат му Валентин. И той ме осведоми за отношенията между Георги и доведената им братовчедка.

- Леле... казах ти аз, че не ми вдъхва доверие. Една клиентка ми разказа как си е отмъстила на изневеряващото си гадже...

- Не - Дара я спря - не искам да се занимавам с него. Забравяме, че съществува.

- Добре - съгласи се приятелката ѝ, - но ако си промениш решението, аз съм насреща. - Замълча за малко, след което добави - Не ми казвай, че ѝ брат му си заварила на калъп.

- Не. Всъщност и той беше в леглото, но... - тя се умълча, чудейки се дали да сподели за болестта му, предвид че той я пазеше в тайна. - Болен е, затова се е върнал.

Както се и надяваше, Петя помисли, че става въпрос за настинка и не пита повече за това. Дори изцяло смени темата, усещайки че Дарена не се чувства добре. След като закусиха и обсъдиха клюките от салона, Дара се отби в библиотеката.

След като закусиха и обсъдиха клюките от салона, Дара се отби в библиотеката. Днес не беше на работа, но не ѝ се прибираше вкъщи. Върна няколко книги по местата им и седна пред компютъра да провери болестта на Валентин. Не беше чувала за нея и искаше да разбере за какво става въпрос.
Щракна браузъра и се отвори Гугъл, където в полето за търсене написа "мускулна дистрофия на Бекер". Натисна върху линка към статия от Института по редки болести и зачете:

"Доброкачествена псевдохипертрофична мускулна дистрофия
Мускулна дистрофия тип Бекер се унаследява... бавно прогресираща мускулна слабост в мускулите на долни крайници и таза... има недостатъчно производство на дистрофин в мускулните клетки... Боледуват само момчета, които получават гена от своите майки-носителки. Рядко жените проявяват  симптомите на болестта. Причина за болестта е мутация на гените, отговорни за производството на протеина дистрофин... дистрофинът при тип Бекер не липсва, а е намален или структурно променен... Основен диагностичен критерий е прогресивната мускулна слабост. Първоначално се засягат само мускулите на долните крайници. Мускулната слабост може да бъде дълго време единствена проява на заболяването. Някои пациенти имат крампи, които се индуцират от движение. Не се наблюдава загуба на самостоятелна походка преди 16 год. възраст. Синовете на бащи с мускулна дистрофия тип Бекер не развиват това заболяване и не са носители на гена, но дъщерите могат да бъдат носителки на гена, като техните синове развиват заболяването...

ЛЕЧЕНИЕ:
1. Медикаментозна терапия. 
2. Физиотерапия и рехабилитация – да се поддържа независимо функциониране и подвижност, да се предотврати или потисне развитието на деформации и сърдечно-белодробни нарушения и да се осигури достъп за пълно интегриране в обществото с добро качество на живот. Мултидисциплинарният подход при лечението е препоръчителен.
3. Ортезни средства – шини, колани, корсети, ортопедични обувки.
4. Ортопедични корекции на ходилата.
5. Лечение на соматичните усложнения..."

Прочете още няколко статии на български и английски, в които малко или много пишеше същото. Гадна работа, но можеше и да е по-зле.
Затвори статиите и отвори страницата си във фейсбук. Промени взаимоотношенията си на "необвързана". Георги ѝ беше звънял, а след като тя не му вдигна, ѝ бе написал съобщение, в което се извиняваше и искаше да поговорят, за да "изяснят отношенията си". Дарена писа и три няколко пъти и накрая реши, че премахването на отбелязването като приятел и снимките им е достатъчен отговор за "изясняване на отношенията им". А ако това не беше достатъчно ясно, сподели и песента на Duffy от филма Съзряване - Smoke without fire.

Направи тези промени на обществено място, за да не се поддаде на плача или на някой глупав порив да му се обади, да му държи сметка, или по-лошо - да му каже, че иска да продължат.

Отвори страницата на Валентин. Имаше страшно много приятели, основно лъскави момичета. Снимки от купони, училищни екскурзии, състезания, как от кльощав и дългурест тийнейджър е възмъжал. "Поправка - помисли си Дара - все още е тийнейджър". До преди няколко месеца е бил много активен в социалната мрежа, а след това имаше споделени само няколко песни и стихотворение, както и няколко поста от негови приятели, питащи го къде се е загубил и как е в новото училище ("има ли готини мацки?").

Дара погледна песните - Little talks на Of Monsters and Men и Unsteady на X Ambassadors и остана учудена, защото не бяха особено известни, а тя самата ги харесваше и беше споделяла, но най-вече не очакваше, че момче би ги споделило. Предишните му споделяния се клатушкаха между хаус, техно, рап и дори фолк, но може би вече отдаваше повече значение на текста. От което ѝ докривя, защото в неговия случай, песните звучаха още по-тъжно. Плъзна поглед по редовете на стихотворението:

Раждаш се...
Търсиш отговори, а не получаваш
Гледаш... без да виждаш
Слушаш, а не чуваш
Говориш, а не те разбират
Търсиш одобрение, а получаваш критика
Викаш без глас и няма кой да те чуе
Искаш... а не можеш
Търсиш, без да знаеш какво
Търсиш любов и не я намираш
Даваш... а не получаваш
Получаваш, но не взимаш
Чакаш, но не знаеш защо
Искаш да останеш, а всъщност бягаш
Бягаш, а никъде не стигаш
Вървиш напред, а се връщаш назад
Търсиш смисъл и не го откриваш
Питаш "Защо?", но никой не откликва...
Докосваш, без да усещаш
Дишаш, но не чувстваш
Да живееш, без да живееш
Да искаш да избягаш, а да няма къде и единствения изход да ти се вижда безкрайното синьо море...
Да търсиш спасение, а да няма от кого
Умираш... и се раждаш
Вечен кръговрат

Не беше отбелязан автор или пресподелено. Дали го беше писал той? Въпреки че беше доста неошлайфано, докосваше и Дара имаше чувството, че се потапя в неговите мисли, които бяха доста мрачни.
Върна се най-отгоре на страницата, където последното споделено нещо беше от снощи, малко след като си беше отишла - песента Feel something на Marius De La Mer. Не беше я чувала, затова щракна върху името, отвори се youtube, а междувременно момичето си извади слушалките и ги включи в компютъра, след което се заслуша в песента и текста.

Беше от онези песни, от които кожата ти настръхва и можеш да въртиш нон-стоп. А дали часът на споделянето ѝ беше случайност. Дара отказа да се връзва на глупостите на мозъка си. Малко хора отдаваха смисъл на текста на песните, а дори и да беше така, времето беше случайност. Или е за някой друг или просто му харесва песента. "Я престани, тава е просто песен" - каза си Дара и даде палец нагоре на публикацията. Почуди се и написа каментар отдолу - "много е хубава, не бях я чувала". После щракна на информацията му.

Валентин Аспарухов

Не позволявай на никой да поставя граници на мечтите ти!!! (Дарена се усмихна на близостта на девизите им.)

Основна информация
мъж
необвързан
дата на раждане - 20.03.2004
Членове на семейството:
Георги Аспарухов (брат)
Венцито Венелин Минков (брат)
Мадлен Аспарухова (майка)
Младен Аспарухов (баща)
Интересува се от жени
Филми
Хобит
Вселената на Марвел
DC comics movies
Телевизионни предавания
Живите мъртви
Стоте
Викинги

Когато приключи с четенето видя, че имаше една нова нотификация - Валентин беше отговорил на коментара ѝ с "радвам се, че ти харесва". Хареса коментара му, за да покаже, че го е прочела. Събра си нещата и се запъти към вкъщи.

Към глава 3