Грешките на младостта

 -9-

 Отворих очи и се взрях в тетрадката. Спомените така ме бяха връхлетяли, че ми се зави свят. Прелистих до тези части от историята, които не знаех. Страница след страница той описваше чувствата си, чувства толкова познати, защото ги изпитвах същите през всичкото това време. Стигнах до частта, която ме вълнуваше най-много. Нощта когато ми съобщи, че заминава.

„Антон тъкмо беше приключил с изписването на нейното име на гърдите ми, когато телефонът ми иззвъня. Не знам защо чаках толкова дълго, когато бях сигурен, че тя е момичето с което искам да прекарам живота си още от първата нощ, през която бяхме заедно в болницата. 

- Да чакаме ли покани за сватба? – пошегува се Антон, а аз се засмях.

- Ако и трябва подпис за доказателство, че я обичам, тогава ще го направя, но излишни пари за покана за тебе няма да дам, брат.

Телефонът иззвъня отново, погледнах го очаквайки да е тя, но беше непознато число. Вдигнах, може би беше някой клиент от сервиза.

- Трябва спешно да говоря с теб – веднага разпознах мазния глас на Калоян и кръвта ми закипя. – Става въпрос за Елисавета.

- Случило ли се е нещо, тя добре ли е?

- Ела и ще ти кажа всичко, между впрочем, ако си у вас, веднага изчезвай, тя пътува натам, а по-добре преди да я видиш да чуеш какво имам да ти казвам. – и затвори телефона.

- К'во става? – попита Антон.

- Нищо, малко работа в сервиза, ще се върна скоро.

Когато отидох в кафето, където ме беше извикал Калоян, той вече чакаше там.

- Радвам се, че дойде – започна той.

- Не ми губи времето – изръмжах аз – казвай какво искаш.

И така той ми разказа за скандала, който Елисавета е имала с майка си, за това, че не знае какво да прави, че не иска да огорчава майка си и да рискува да провали живота си заради момче, но и не може да ми го каже, защото знае колко много искам да живеем заедно и че си нямам никого и не иска да ме нарани.

- Тя ли ти каза всичко това? – попитах го мрачно.

- Общо взето. Виж, всички виждат, че я задушаваш и теглиш надолу, тя самата започва да го осъзнава, ако си мъж и я обичаш, тогава ще я оставиш да следва мечтите си и да живее живота си.

- С теб ли? – не знам как се удържах да не го пребия.

- Защо не? Ако това е което иска тя. Трябва да признаеш, че съм много по-подходящ от тебе.

- Ах ти, гаден червей – стиснах го за яката, но той продължи без да показва, че се е уплашил. 

- Изборът е твой – дали ще и опропастиш живота или ... 

В този момент получих смс и го пуснах без да изслушам глупостите му. Беше от нея, чакаше ме у нас. През целия път мислех само колко много я обичам, но думите на Калоян не излизаха от главата ми. Аз самият чувствах, че е така. Заради мен вече беше престанала да се вижда с приятелите си, сега щеше да учи задочно и трябваше да работи. Още повече – беше се скарала с майка си. Аз можех да понеса всичко, но не можех да искам това и от нея, не можех да гледам как се съсипва. Онзи мазен червей беше прав. Трябваше да я пусна макар това да разбие сърцата и на двама ни. "

Следващата част ми беше до болка позната, нямах сили да я изживея и през неговите очи, разлистих по-напред. Беше отишъл при родителите си, беше работил там, също като мен имал само еднократни взаимоотношения. Когато родителите му се пенсионирали, се върнали тук. Чичо му бил умрял, а сервизът отдавна разрушен. Отворил си свой, с парите, които бил спестил, наел хора и се отдал на работата до в деня в който от под колата, която ремонтирал не видял красиви женски крака, обути във високи бели обувки и не чул глас, който понякога го навестявал в съня му. Не можел да повярва, че това била неговата Елисавета. Седяла пред него още по-красива и ослепителна. И още – носела пръстена, значи, не всичко било загубено... 

Сърцето ми биеше лудо, захвърлих тетрадката, не исках да чета края, защото краят не беше дошъл. Нищо не беше свършило, дори може би тепърва започваше. Аз бях готова за още един шанс, а по всичко личеше, че и той. Взех чантата си и ключовете от колата и изхвърчах от офиса.

След няколко минути изгасих колата пред сервиза му. Видях го веднага, излизаше от някаква задна стаичка и бършеше ръцете си. Когато ме вида и той, се закова на място. Стояхме и се гледахме в продължение на няколко секунди, после аз направих крачка към него и казах:

- Колата ми се нуждае от личен механик.

- Добре – усмихна се половинчато той – Но се боя, че повече не мога да я ремонтирам безплатно.

- За каква валута говорим? - пуснах в действие флиртаджийския си глас.

- Сигурен съм, че ще се разберем някак.

- Искам да направиш едно нещо преди това.

- Какво? – той бавно приближаваше към мен, сякаш се боеше, че ще ме подплаши и ще избягам. 

- Съблечи си тениската!

За секунда се стъписа, после ме погледна похотливо.

- Да кажа ли на момчетата да се разкарат?

- Не е нужно... за сега.

И той свали тениската си, беше заякнал, нямах търпение да потъна в прегръдките му и да проследя с език новите му татуировки, но в момента ме интересуваше само една, и тя беше там, малкото място кожа, под което се намираше сърцето – Елисавета.

***Край***