С мен остани

 17

Двамата излязоха на плажа и седнаха по турски един срещу друг - прекалено далече според Валентин. Пясъкът беше толкова топъл и мек. Тя прокара длани по гърдите и гърба му, за да изправи стойката му. Почнаха да правят упражненията за дишане, а зад тях унасящо се чуваха вълните. Тя му каза да затвори очи и да се съсредоточи в музиката на природата и гласът ѝ, който го наставляваше как да диша.

- Прекалено е топло - каза той и съблече тениската си. 

- Не го правиш правилно - укоряваше го постоянно тя.

- Не ми го показваш правилно - закачаше я Вальо.

Дара се премести зад него, обгърна го с крака и прилепи тялото си до гърба му, той потръпна, а тя прокара длани по голите му гърди и ги спря в областта на диафрагмата. Притисна леко пръсти в кожата му и прошепна в ухото му:

- Сега издишай и вдишай дълбоко, както правя аз. Усещаш ли?

Гръдният ѝ кош беше плътно долепен до гърба му и той усещаше как се повдига и спада и как дъхът излиза през пълните ѝ устни, почти докосващи се до ухото му.

- Тениската ти ми пречи... - прошепна той, неочаквайки да мине номера, но тя се отдръпна леко и я свали, захвърляйки я настрана при неговата. След това отново се притисна в него. Беше невероятно да усеща голата ѝ кожа. Но още нещо пречеше, той се намръщи, но преди да каже нещо, тя го изпревари.

- Не си и помисляй, че ще си сваля сутиена. 

- Едно по едно - усмихна се той със затворени очи - и до там ще стигнем - и прокара пръсти по голите ѝ прасци, които го обгръщаха.

- Не няма - прошепна дрезгаво тя, не особено сигурно.

Продължиха известно време с дишането, Валентин си представяше разни по-еротични йога пози от тренираните до сега, и по възможност без дрехи. Накрая наруши симфонията на вълните, гларусите и издишванията им.

- Казват, че допирът кожа в кожа бил много полезен. Представи си колко ще е хубаво да усещам меките ти гърди прилепени до гърба ми и как се втвърдяват зърната им от триенето на кожите ни. 

Дишането ѝ се забърза, опитваше се да го контролира, но не можеше да скрие, че описаното от думите му ѝ влияе така както и на него.

- Допирът на тяло в тяло е полезен за майката и новороденото, и за замръзналите. Ти не си нито едно от двете - каза накъсано тя.

- Как? Та аз замръзвам, целият се треса.

- Струваш ми се доста горещ - и тя отново прокара ръце по гърдите и корема му, като ги спря доста ниско - той потръпна.

- Това е от треската, която ме изгаря - трябва да ми помогнеш...

Тя премести едната си ръка между тях и се отдръпна едва милиметър, колкото да може да изхлузи сутиена под гърдите си. Той усещаше всяко движение, колко изгаряща беше кожата на гърдите ѝ, как моментално зърната ѝ се втвърдиха. Тя приплъзна ръка от рамото до върха на пръстите му и вплете своите в неговите.

- По-добре ли е? - устните ѝ докоснаха ухото му.

- Представа нямаш колко... - той се отпусна на нея и облегна глава на рамото ѝ. Адамовата му ябълка изкочи, тя виждаше как се движи при всяко преглъщане. Косата му гъделичкаше бузата и шията ѝ. Освободи се от пръстите му и вдигна отново ръка - прокара върховете на пръстите си по линията на челюстта му, през устните му, които се разтвориха и надолу към брадичката и гърлото му, после и през изпъкналата кост на ключицата. Целуна го нежно по бузата, а другата ѝ ръка се плъзна надолу и се спря на ръба на шортите му. Пръстът ѝ се провря под ластика им.

- Не спирай - прошепна той и обърна глава към нея, за да срещне устните ѝ - Моля те, не спирай - промълви докосвайки устата ѝ, а тя прокара език по неговата. Ръката ѝ се вмъкна смело в шортите му и го хвана здраво.

- Спокойно, няма да спирам. Пич от 5 минути се опитвам да те събудя - разтърси го Георги за последно, преди Валентин да отвори очи, все още разфокусирани от съня. - И си извади ръката от гащите, след 20 минути тръгваме.

Валентин седна в болничното легло и разтри с длани очите си. Този сън беше изключително истински. В този момент му се искаше да убие брат си за дето го събуди. Спусна крака от леглото и се отправи към банята. Когато малко по-късно слезе в приемната, семейството му го чакаше. Брат му му подаде кафе и кифла с шоколад, ухилен до уши.

- К'во се смееш - навъсено каза Валентин

- Бас държа, че си я сънувал нали?

- Майната ти! - Вальо издърпа грубо закуската от ръката на брат си и се отправиха към колата и дома.

***

- Покажи ми крака си, Сайборг! - провикна се с влизането Дарена.

- Стига, моля ти се - завъртя очи Вальо, но се усмихна, - това е само една шина. Доста далеч съм от киборг.

Момичето го прегърна внимателно и зарови пръсти в спуснатата му, все още мокра коса. 

- Хубаво е да си тук.

- Още по-хубаво е, когато ти си тук - Валентин подпря буза на темето ѝ. - Толкова ми липсваше.

Дарена се отдръпна и седна на леглото му, а той я последва. 

- Какво ще правиш през празниците? - попита момчето.

- Нищо, обикновено на Бъдни вечер съм с нашите, а на Нова година, където ме замъкне Петя.

- Ще дойдеш ли на вечеря на Коледа? 

- Вашите ок ли са?

- Да. На Нова година ще ходят някъде, брат ми също няма да го има, така че...

- Ще се радвам да дойда - прекъсна го Дара и се пресегна за ръката му.

Оставаха броени дни до празниците, а после на 1ви щяха да пътуват до София, за да хванат оттам самолет на 2ри.

Към глава 18