Мина

 Думи от автора, т.е. от мен

Здравейте, момичета и момчета, може би!

В историята има насилие и не исках да го оставям без коментар. От всякъде ни се налага образа на лошото момче и признавам, е доста благодатен за въображението. Не ми харесва поведението на Радослав, особено в началото, въпреки че да аз съм го измислила, и трябва да признаем си беше провокиран (отказа на Мина да приеме извинението му, хвърлянето на раницата му и заплахата ѝ да я хвърли през прозореца (нейното поведение също не одобрявам)), поведението му не е приемливо. Момчетата, в тази възраст особено, пращят от хормони, сблъскват се с нови мисли и емоции, които не могат, не знаят как или се страхуват да покажат. Искат да са интересни и да привличат внимание. Някой път в това си желание, се самозабравят или прекаляват. Друг път са провокирани или зад поведението им се крият други проблеми. Има и такива, които са просто гадняри без причина. Историята от детската градина със столчетата е реална. Въпроснато момче (името е друго) беше побойник, учителките все се оплакваха, другите деца ревяха от него. Аз го намирах за приятен (от много смътните ми спомени). Майка ми ме е питала дали не притеснява и мене, а аз съм ѝ казвала, че ми носи столче, че ме защитава, ако някой ми направи нещо, че е добър. После беше по-горен клас и нямах досег с него. Друг - беше ми неприятен, странях от него, но отново на мен нищо не ми е правил. Споменът от детската, който имам е, че редовно оставахме последни да чакаме родителите и той разказваше на госпожата някоя серия от някой латино сериал, която тя е изпуснала. Когато нямаше публика, се държеше съвсем нормално. После беше в съседния клас, намери си гаден приятел като него, не ме е закачал. Виж, приятелят му мисля на два пъти се пробва да се базика гадно на мой гръб, за щастие единия път ме защити едно от готините момичета, а друг път доста по-едър съученик. Така станах и за него невидима (което се стараех да съм). 

Още един от детската - душеше другите деца, беше ме страх от него, но и ми беше мъчно за него. Не съм сигурна дали е нападал и мен, а аз не съм му отговорила със същото и затова е спрял, но знам че му давах моливите и боичките си, защото той нямаше. Което според мен е било причината да чупи и краде нещата на другите деца. После с него бяхме в един клас. Разбира се, класната накрая ни сложи да седим на един чин, защото с всички други се караше и биеше. Никой не му даваше молив ако няма, а аз бях ходеща книжарница и аптека, както до края ме наричаха, и давах всичко преди да са ме попитали. И на мен досаждаше и дрънкаше момчешките си простотии, аз или го игнорирах или  му казвах да млъкне, ако повече не можех да го търпя. Не съм го поощрявала, не съм го провокирала, но също така му давах да гледа от учебниците ми, да преписва от мен (нищо работа според мен, но никой друг не го правеше) и му казах да престане да прави оная простотия с притискането на пергела в чина и корема, защото ще се нарани. И той започна да говори и да се държи нормално с мен. Даваш човешко отношение - получаваш човешко отношение. В крайна сметка не беше достатъчно, за да не повтаря класове, да не се забърква в простотии и да не сменя училища, но лично аз не съм имала проблеми с него. 

Ами момичетата? Те могат да бъдат още по-зли. От къде мислите, че им идват всички гадости, които казват? Това са собствените им притеснения за тях самите и понеже са момичета и знаят как това им влияе на тях, им е ясно колко могат да наранят друго момиче. В средните класове се преместиха 2-3 гаднярки, които се мислеха за много готини. Опитваха се да се шефят на останалите, в това число и на мен. Номерът с "ще се правя, че несъществуваш, за да спреш да ме занимаваш и да стана невидима" не стана или може би е трябвало повече време, което не получиха, защото старите кучета бяхме повече, и въпреки че не сме били приятели целия клас, бяхме задружни и се пазихме. За щастие не изкараха повече от година. Имаше още една нова от съседния клас. Мисля че беше била други момичета, заобикалях я максимално далече и не влизах в тоалетните, когато беше там. В началото беше агресивна с другите, после намери приятелки и май се кротна, но пак си отговаряше на нож. Завършихме заедно, и на последната екскурзия, когато спряхме за почивка и отидохме до wc, се оказа, че се плаща, а аз си бях оставила парите в автобуса. Тя беше тази, която ми услужи, без да съм се обърнала лично към нея и въпреки че не бяхме разменяли и една дума дотогава. След години майка ми се оказа колежка с баща ѝ, заприказвали се нещо и той ѝ казал как дъщеря му имала проблеми преди, била тормозена и сменяла няколко училища. Докато явно не дошла в моето и не започнала да напада преди да я нападнат. Та обикновено зад повечето лоши действия се крие причина или провокация. 

Често такива деца реагират като застрашено животно - нападат като надушат опастност, било то и въображаема, за да не станат те жертва. Или повтарят това, което видят вкъщи, нападат по-слабите, защото не могат да се защитят от родителите си. Казват обидни думи, които чуват или мислят сами за себе си. Следващият път, когато някой ви нагруби, преди да отвърнете или да се сдухате, спомнете си, че може би той или тя е така нараняван у дома или се измъчва и мисли за себе си тези неща, които казва и причинява болка на другите опитвайки се така да се освободи от своята. Не казвам да не се защитавате, но не отговаряйте на агресията с агресия, не провокирайте. Ако можете помагайте, ако не можете/искате подминавайте, но не сипвайте масло в огъня, не отвръщайте на лошото с лошо. 

А ако сте от другата страна на барикадата и вие сте тези, които нараняват околните, помислете ще получите ли нещо от това, освен още горчилка в живота си. Ако се държиш лошо с останалите като защитна реакция, ако си се подигравал на някой, за да се почувстваш по-силен или готин в очите на другите, повярвай ми след време това ще донесе неприятни емоции повече на теб, съжаление и още себеомраза.

Нека да сме добри един към друг, нека не си го изкарваме на тези, които не са ни виновни или не могат да се защитят. И не забравяйте, че училището един ден ще свърши и ще останат само спомените от него - нека са приятни. Сега може да ви се струва най-важната част от живота ви, но след време и вие като всички останали, ще разберете, че не е. 

Пожелавам ви приятни училищни години и благодаря ви, ако сте стигнали до тук.