Трите сестри и златнана круша

 7. Спаска и златната рибка

С бързоходните цървули за един ден стигнала при майка си и за още един я закарала в двореца. Майка ѝ била голяма циция и точилката въртяла добре, тъй че била спокойна да остави царството в нейни ръце. Заръчала ѝ да пази гъската и се отправила към близката река, да чака орлицата от по-долната земя да дойде да я вземе. Решила, че тамошния цар може да ѝ помогне. Имал много мъдри съветници, а и ѝ дължал две услуги, хем му избавила дъщерята и царството, хем и зет му пратила. Докато чака, огладняла, прияла ѝ се прясна рибка, а и орлицата със сигурност ще се зарадва и тя. Стъкмила огън и метнала една импровизирана въдица. И хоп още веднага нещо клъвнало. Изкарала една не много едра риба, ама колкот за единия зъб имало. Тамън да я метне в огъня, оная ѝ проговорила с човешки глас:

- Ауу, ни ма яж, аз съм златна рибка.

- И ко - отговорила ѝ Спаска - то златото ще са стопи на огъня, небой са.

- Не, ма! Не си ли чувала, че златните рибки изпълняваме желания?

- Тъй ли? 

- Тъй! 

- Ам кат' е тъй, искам да съм най-могъщата владетелка - казала Спаса.

- Готово - казала рибата.

- Искам, искам да съм най-красивата!

- М'чи ти вече си.

- Искам да намеря царя си! 

- Ще го намериш! 

- Къде?

- Някъде! - и скокнала отново в реката.

А Спаска седи и си гледа отражението във водата

- Абе яяя! К'ва е таа фалшива риба е?! Как ма излъга, да бях я изяла по- щях си помогна. Пфу!

Хвърлила пак въдицата и пак хванала златна рибка, ама друга.

- Спри, не ма яж! Ще ти изпълня три желания!

- Да, да, тя и другата каза така.

- Тя беше фалшива, аз съм оригиналнатаааа - гласът ѝ заглъхнал сред пукането на огъня. 

Спаска омуцала рибката, през това време дошла орлицата и я отвела в по-долната земя.

Към глава 8