Трите сестри и златната круша

 2. Не стига, че ламя, ами и змей

При изгрев слънце тръгнали. Вървяли, вървяли, големите само се оплаквали, малката започнала да съжалява, че не е тръгнала сама.

- Стига сте мрънкали, ами да измислим начин как ще се оправим с ламята.

- А това е лесно - казала голямата - ще намерим принц!

- Те 'щото под път и над път тия принцове. Ще наемем килър от ало. бг - предложила средната.

Двете започнали да спорят, а малката започнала да премисля всички вариянти прочетени в книгите.

Накрая на шестия ден стигнали до един кладенец, в него се спускала връвта. Големите почнали да кършат ръце, а малката се зарадвала, че не е хвърлила кошницата, след като свършили храната. Вързала я за преждата, пуснала я в кладенеца и след малко се чуло туп. Големите сестри се обърнали към нея и я видели да изтегля сухата кошница. 

- Няма вода, преждата сочи на долу, крушите са там, коя ще слезе да ги прибер...

- Ти - посочили я едновременно сестрите.

Малката ги изгледала ядосано, но влязла в кошницата с вирната глава.

- Като дръпна три пъти, значи да теглите нагоре. Ясна ли съм?

Вместо отговор, големите я пуснали на свободно падане. Тупнала малката сестра на една тучна ливада, до нея друг кладенец, а пред нея прекрасен стъклен замък. Влязла вътре и що да види - навсякъде накити, кой от кой по-красив и естествено златните круши. Тръгнала по единствения коридор и не щеш ли от другия му край се разнесъл предсмъртен писък, а след това радостни възгласи. Задали се тайфа момци, носещи най-красивия юнак, който някога била виждала (то в цяло ѝ село я има, я няма 20 момци). Разпознала из някои от тях, тези които пазили крушата. Заприказвали се, станало ясно, че ламята всеки ден излизала да търси съкровища и момци и като се върнела изяждала по един от тях. Днес се паднал красавецът, който бил по случайност и принц. Той скрил един златен нож в пояса си и като го глътнала ламята и разпорил търбуха отвътре. "Пу- рекла си на ум момата - все ще се намери принц да ти убие ламята и открадне приказката." 

Казала им да се качват един по един в кошницата, сестрите ѝ ги изтеглили, накрая сложила и съкровищата. Като не останало нищо друго, се качила и тя. На средата чула големите да викат:

- Сестрице, идваш ли най-накрая, че ни се съдра кожата на ръцете.

- Идвам, идвам - отговорила малката и в мигом съжалила. Онези мисирки пуснали кошницата и въжето. Тупнала за втори път малката, наругала се, че е толкова тъпа да се обади, като си знае сестрите. Огледала се - път само надолу през другия кладенец. Пуснала внимателно кошницата, да провери има ли вода и като я изтеглила суха, завързала здраво въжето и се заспускала по него. Стъпила на някаква суха и черна земя. Било мрачно и неприветливо. Огледала се и видяла пътека. Поела в едната и посока. Върви, върви и видяла рицин. "Я да взема да набера - помислила си, - че не се знае, знае ли се". Извадила ръкавици от торбата (имала уж останали след истерията с ковида, ама истината била, че не искала да си признае, че развила мания за чистота и микроби, само ходела да търка дръжките на вратите след като са ги барнали сестрите ѝ, защото те били мърли и не се миели) и внимателно откъснала няколко листа, прибрала ги в торбата и си продължила по пътя. Вървяла що вървяла и банда царски стражи я хванали и завели при господаря си. А той щом я видял, в мигом престанал да реве и потрил доволно ръце.

- Ааа, не! - креснала девойката - Тая няма да я бъде! Няма да се омъжа за дърт пръч като тебе!

- Че аз пък сякаш съм примрял да се женя за такава оръфана и мършава селянка като тебе! - засегнало се благородието. - Работата е там, че един змей се засели по нашите земи и ни спира водата. Пуска я за ден, но само ако първо сме му дали девойка.

- Че то има ли останали такива - измърморила момата.

- Всички се свършиха - продължил царят - остана само щерка ми, а от цял месец не сме видели и капка вода. А ти идваш тъкмо на време.

Ухилила се момата, че пак има шанс да убие ламя, дано само пак да не изкочи некой принц. Придворните я помислили за луда, да се радва, че ще стане закуска на ламята.

- Водете я! - заповядал царят.

- Ааа, стой! - викнало момичето. 

- Не, каквото и да кажеш, ти си днескашната закуска на змея. Решено е! 

- Добре, добре, само че ако убия змея искам половинана ти царство!

- Хахаха, знаеш ли юнаци колко се пробваха, че ти ли?

- Е, щом нямам шанс, обещай ми де, ей тъй, да си умра с надежда.

- Хубаво, ако убиеш змея, ще ти дам цялото си царство.

Момата се ухилила, стражите поклатили глави и я отвели при извора, който змеят бил запушил.

Обърнал се той нагизден с бяла кърпа на врата, покривка постлал, нали царска особа чака.

- Грррр - издишал ядно пара като видял опърпаната девойка - Къде ми е принцесата - захвърлил лигавника на страна.

- Като ме изядеш - тя е наред, ако друга заблудена мома не се появи в царството ви де.

- Много добре, давай да те ям по-бързо тогава - отместил си гъ...ъъъ задницата от извора и водата потекла към царството.

- Чакай, чакай - викнала девойката тамън преди да я хапне змеят. - Виждаш ми се начетен и почтен змей. Като такъв мисля, че можеш да ми отпуснеш предсмъртно желание.

- Ъъ, е да, да, ама повече съм гладен - отворил отново уста над главата на девойката, а тя запушила нос с ръка и се направила, че ще повърне.

- Какво пък сега - сконфузил се змеят.

- И ти искаш да ядеш царската дъщеря с тази смръдлива уста? 

Замислил се змеят, неудобно му станало.

- И какво да правя?

- На - подала му девойката листа, които изкарала от чантата си. - Имаш късмет, че и аз имам лош дъх и винаги си нося със себе си от тези.

- Страхотно - казал змеят - ще си направя суши с теб.

- Не, не, не - спряла го отново момата - трябва да се сдъвчат отделно, само те, за да има ефект.

- Хубаво, ще ги сдъвча преди принцесата. - и отнова ахаа да я схруска.

- Чакай, ти си толкова голям, не знам колко ще ти е необходимо. На, пробвай с половината, да ти кажа дали действа така ще ти остане и за принцесата, пък ако не - ще ти кажа от къде да си набереш още.

Замислил си змеят, решил, че е права. Натъпкал си половината листа в устата и още преди да ги сдъвче, паднал на земята.

- Въх, уби ма - успял да изпръхти преди да предаде Богу дух.

Върнала се момата в двореца, подсвирвайки си. Никой не вярва на очите си, царят лично отишал да провери мъртав ли е змеят. Скуби си косите, плаче от яд, по-добре дъщеря си да бе дал, отколкото цялото си царство.

- Толкова силни момци преди тебе не успяха, ти как успя?! - вайкал се царят.

- Аа, търговска тайна, Царю честити. Слушай, Царю - казало след малко момичето - ако ми намериш как да стигна две земи по-горе, ще се задоволя само с две торби злато, а ти си задръж царството.

Скокнал царят от радост, събрал всички съветници, питали разпитвали, накрая разбрали. Намерили най-голямата орлица, само тя можела да лети чак до по-горната земя. Приготвили ѝ каквото поискала, дали златото на девойката и преди да отлетят, тя се обърнала към царя. 

- На - подала му листче с профила си в сураттефтера - ако пак имате проблеми с ламя, змей или други такива. - после потупала птицата и отлетели.

Летели, летели и накрая излезли през кладенеца, в който големите сестри бутнали момичето. Сбогували се и девойката тръгна по обратния път към дома. След 6 дни стигнала и заварила под крушата нападали златни круши, а майка ѝ лежи болна на легло. Но като я видяла веднага скокнала да я прегърне. От мъка заболяла, не от друго. Големите сестри се върнали с по една торба богатсва и с по един мъж, омъжили се и си обрали крушите. Другите съкровища били разделени между останалите момци. Сестрите казали, че въжето се скъсало и малката им сестра паднала и си разбила главата на дъното на кладенеца. Момичето прегърнало майка си и ѝ разказало какво е преживяло.

Към глава 3