Трите сестри и златната круша

 10. Пъстрокожка, златната река и спящия красавец

С няколко крачки с бързоходните цървули и Спаска се озавала при баба си. Ама преди да я крънка за услуга, трябвало да ѝ играй по хурката. Изчистила цялата къщурка, наклала огън, изпрала прането, каша сложила да вари и т.н... Бабата като се върнала от гората с кошница с билки останала доволна.

- Хайди сега, чедо, ще те водя на реката с мен.

- Стига, ма, бабо, не ми е нужно да ме боядисваш. 

- Аа, не може така.

И потеглили към реката. Момичето успяла да измоли поне в бронзовата вода да я пусне, че да мяза все едно е била на солариум. Като дошла бронзовата вода, бабата я хванала за косата и я топнала във водата. Излязло момичето от там с приятен загар и ѝ казало за какво всъщност е дошло - да иска баба ѝ да ѝ направи кожух от всички кожички на гадинки, които е събирала през годините. Бабата се дърпала, ама Спаска ѝ разказала за мъжа си - царя и колко много го обича и трябва да го спаси. Смилила се бабата, ушила ѝ набързо кожух и Спаска потеглила към най-долната земя.

***

Стигнала жива и здрава, скрита под пъстрокожия кожух. Никой звяр не я закачал. Вървяла, вървяла и намерила самодивското езеро. Сложила си калпака да стане невидима и седнала да чака царицата. Докато чакала огладняла и извадила кърпата, напукала се с лук и чесън, щото чувала била, че гонят зли сили. В полунощ царицата дошла, заедно със свитата си от самодиви. Танцували, пяли, а накрая си захвърлили дрехите и скочили в езерото. Да, ама Спаска не можела да различи, коя е царската рокля и затова им драснала клечката на всичките. Ей като завили и се загърчили самодивите, така както дрехите им в пламаците. Когато нечия дреха изгоряла напълно - самодивата падала в несвяст. Като паднала и последната, Спаска затичала с вълшебните цървули към двореца. Проверявала от стая в стая докато не намерила принца проснат на едно легло. Приближила се - гледа диша, значи не е умрял. Бута го, ръчка го - не се буди, бе. Чуди се какво да прави, когато си спомнила, че е чела за целувката на истинската любов, която е способна да пробуди любимия от омягьосан сън. Млясва го един, два пъти - нищо не става. Ако не любов, то поне чесъна трябваше да го събуди. Извадила майчината си точилка и решава да пробва и с нея - при тях с любов като не ставало, с бой - ставало. Почнала да го налага точилката едно хубаво, и ето, щом с любов не го събудила, с бой успяла. Скокнал царят бодър от раз, Спаска прибрала точилката, хванала го за ръка, извикала отново орлицата и се отправили към тяхната си земя, където майка ѝ била препълнила вече хазната.

***Край***