В мрежата

 8

Месец по-късно, още бях в пицарията и всичко беше наред. Когато беше натоварено, работата ме отвличаше от постоянно въртящите се в главата ми коментари на Анна и приятелките ѝ. А когато нямаше толкова работа, слушах шегите на колегите и се опитвах да участвам в тях. 

Анна напоследък се сваляше с един от нашия клас и можех за малко да си отдъхна. Имаше дни, в които постоянно бях на прицел и такива, в които не ме забелязваше. Никога не знаех какъв ден ме очаква и ходех със страх и нежелание на училище. Насочвах мислите си към Давид. Знам, че беше глупаво, но ми трябваше причина, за да се вдигна сутрин от леглото и да завлека задника си на училище. Може би самопринудително се влюбих, може би мислех за него, защото вече бях влюбена. И въпреки че сестра му беше превъплъщение на злото и ме мразеше, и си имаше гадже, аз не спирах да мисля за него. А може би и заради това - беше по-безопасно да си влюбен в някого, с когото не можеш да бъдеш.

Чаках на опашката в столовата, а няколко човека пред мен бяха Давид и приятелката му Дениса (поне не беше от нашия клас и не ми се налагаше да ги гледам заедно през часовете). Дочух как той ѝ предлага да пробва панирания хермелин (б.а. меко сирене с бяла плесен, подобно на френското камембер).

- Стига деее - увеси се тя на ръката му - знаеш, че не обичам гъби.

Не можах да се възпра и погледнах към тях. Сигурно не бях разбрала добре, но съдейки по начинът, по който я гледаше Давид, той беше чул същото.

- Гъби ли? - попита той учудено.

- Даа - потвърди тя с досада.

- Ама това е хермелин - продължаваше да не разбира Давид.

- Е да де, вид гъба.

- Как мислиш, че... става хермелина.

- Е как, как, откъде да знам - видимо беше раздразнена, че говореха за това, а не да речем какво ще правят по-късно, - както си растат всички гъби - сееш ги, поливаш ги и така.

Едва се сдържах да не се разсмея на глас.

- Вашите купуват ли хермелин? - продължи Давид.

- Разбира се, що за въпрос...

- Заглеждала ли си се в опаковката му?

- Вероятно...

- Тогава сигурно си забелязала, че има нарисувани крава или менче с мляко. Защо?

- Офф, да не съм на изпит, откъде да знам, сигурно кравите обичат да го ядат и се наторява с мляко.

Давид я погледна невярващо, но се отказа от темата. Взеха си храната и се отправиха към тяхната маса. Поредният пример, че момчетата не се интересуваха от умни момичета.

(б.а. ако ви се струва тъпо и изсмукано от пръстите, ще кажа само, че момичето, мислещо хермелина за растящ от земята, е реално. А чех да не знае какво е хермелин и от какво се прави, е като българин да не знае от къде идват сиренето и кашкавала)

Взех си ризек (б.а. шницел от цяло месо, не мляно) и картофена салата, и седнах на моята малка масичка зад една от носещите колони. Погледнах отново към Давид и как Дениса се лигавеше да го храни. Направо ми се отяде, но се насилих, беше грехота да се хвърля храна, а и имах нужда от енергия за тялото си.

Днес в пицарията беше спокойно, рязахме и подготвяхме продукти за другата смяна. Преди да си тръгнем, Габина ми даде остатъците - крайчетата от саламите и сирената, които не можеха да се нарежат, днес беше мой ред за тях. Предимството да работиш в кухня - винаги има остатъци, продукти с изтекъл срок и храна по време на смяна. А ако объркахме някоя поръчка или пицата беше прекалено изгоряла, оставаше за нас. Шефовете не ни удържаха от заплатата и струваше ми се, че не винаги грешките бяха случайни.

Вашек ме докара до нас. Влязох в апартамента и го заварих тъмен. Помислих, че майка ми спи, но след като си оставих нещата, надникнах в стаята ѝ там нямаше никой. Върнах се в кухнята за телефона си, да ѝ се обадя, но забелязах бележката на хладилника.
"На среща съм. Не знам кога ще се върна, не ме чакай. Обичам те"
Супер, пак се започна. Този път даже не ми каза предварително. Не бях гладна, затова влязох направо в банята и след това си легнах, взимайки тефтера и химикала си в леглото.

Тежко е
да гледаш този, в когото ти си влюбен
Тежко е,
когато той не в теб, а в друг е влюбен
Тежко е
да виждаш как тази друга не го заслужава
Тежко е
само ти да знаеш, че теб много по-заслужава
Тежко е
сърцето ти това да знае
Тежко е,
че той нищо от това не знае.

***

Скоро дойде втория срок, струваше ми се, че е след цяла вечност, часовете прекарани в училище минаваха толкова бавно и тежко с непрекъснатите коментари и заяждания от страна на Анна, приятелките ѝ, а сега вече и гаджето ѝ.

Новият срок ми докара още едно нещо, за което да се притеснявам - училището беше наело нов човек по поддръжката, който улавях често да ме наблюдава. Тръпки ме побиваха от него. За всички бях невидима, но не ѝ за него, гледаше ме настоятелно. Не ми стигаше, че се опитвах да избягвам Анна по коридорите, ами сега и него. Защо изобщо мисля за този човек? Как ме хваща и предпазва от падане по стълбите, как се блъскам в него и ми помага да си събера разпиляните учебници, как ме моли да говоря с него...

В далечината чувам свирката на влака...

Към глава 9