Мина

 7

На другия ден Мина се събуди в ужасно настроение. Още пробягваха тръпки по тялото ѝ, когато в главата ѝ изникваха неканени спомени на уменията на езика му. На твърдият му член, притиснат в корема ѝ. "Гадост", тръсна глава, за да отпъди мислите си. "Как можах да съм такава тъпа, тъпа патка?! Със съученик и то Радослав, това не може да е истина. Може пък да е бил пиян и да не помни - Как не (отговари вътрешният ѝ глас), съвсем трезвен си беше - Никой не ти иска мнението!"
Взе телефона си, за да пише на Катя и видя, че има покана за приятелство във фейсбук.

- Няма начин! Моля те само да не е той.

Но беше точно той. Тя се взираше в екрана. Не можеше нито да приеме, нито да изтрие. Точно тогава Катя ѝ писа.

К: ой, шматко, спиш ли още?

М: тц

К: идвай, наш'те ги няа

М: тц
не мърдам от нас

К: таз пък
що

М: ела и щи кажа

Нямаше начин да излезе. Той знаеше къде живее. Ами ако я чака пред блока?
Нямаха прозорец от към страната на входа, за да провери. Дали да не измисли нещо и да отиде до съседката да метне едно око? "Я стига с твойте простотии, сякаш си няма друга работа, че да седи и да те дебне пред входа? - Само да те светна, че мойте простотии са и твои простотии, щото аз съм ти и ти си аз, и я си таковай ... омг много съм сбъркана! - Съгласна - Майната ти!"
Катя дойде изключително бързо.

- Ти да не летя до тук? - каза ѝ вместо поздрав Мина.

- Да, казвай къде изчезна снощи? Или с кого - заповдига вежди многозначително. - Липсата на един огромен субект се забелязва от километри. Само казвам.

- Случайно да забеляза някой долу? Например въпросният огромен субект?

- ОМФГ, ти наистина ли се прибра с него? - оцъкли се Катя.

- Оф... - и Мина и разказа абсолютно всичко.

- Маййко мила! Мила майко! - приятелката ѝ се блещеше на среща. - Ти колко точно пияна беше?

- За съжаление не достатъчно, че да обвиня алкохола.

- Та викаш усети го голям, а?

- Стига! - Мина скри порозовялото си лице във възглавницата, а Катя се тръшна назад в леглото от смях.

- Хубаво ли се целува или е пълен неандертец и в това?

- Неандерталски хубаво - изфъфли Мина във възглавницата. - Познай кой ми е пратил покана във фб? - пита, като най-накрая си показа лицето от възглавницата.

- Неее! Верно ли? - Мина само ѝ кимна - Дай да му видя профила.

- Не съм приела.

- А писал ли ти е? - поинтересува се Катя.

- Не знам.

- А искаш ли да ти е писал?

- Ммне, не не знам. О, Боже! - и отново се скри във възглавницата - Аз дори не го харесвам! - проплака заглушено.

- И все пак е било най-хубавата целувка в живота ти.

- То пък 'щото много съм имала!

- Искаш ли да видя в рикуестс дали ти е писал?

Мина ѝ подаде телефона си.
- Не ми казвай!

- Ок, няма - каза приятелката ѝ след като провери.

- Е? - попита Мина.

- Нали не искаше да ти казвам?

- Само ми кажи дали ми е писал или не!

- Не.

- Не? Дай да видя! - и момичето грабна обратно телефона си - Гадняр!

- Може би ще ти пише, ако приемеш поканата му?

- Тц. Как ще отида в понеделник на училище??

- Не знам, ама трябва. Иначе ще изглеждаш като страхливка.

- Аз съм страхливка! Трябва да седя до него!? - проплака Мина - Боже, ще получа паник атака!

- Чувала съм че Куралин много помага при това.

- Гъска! - Мина я замери с възглавницата.

- Сериозно, какво смяташ да правиш?

- Да се скрия под юргана и да не изляза никога повече?

- Сори, не е опция.

- Не знам, ще отида, ще седна и ще се моля да не ми обръща внимание.

- Слабо, едва ли. По-вероятно е да ти пусне ръка под полата.

- Омг, никога вече няма да мога да сложа пола!

- Приеми приятелството и виж какво иска. Ще си подготвена за понеделник.

- Не мога, ами ако почне да ме врънка да излезем, или да ми пише простотии. Не, не.

Денят мина в разнищване на ситуацията и възможните ѝ развои. А неделята в притеснение за понеделник. Вечерта Мина легна и се помоли да се събуди пораснала и със семейство, и да не се налага да преминава през всички тия глупости. Уви, не, събуди се в понеделник и училището чакаше. Обу си дънки и блуза с дантелен ръкав, хем кожата ѝ беше прикрита, хем не толкова, че да ѝ е топло. Катя я чакаше и двете отидоха заедно, но пред класната стая на Мина трябваше да я остави. Мина пое няколко пъти бавно въздух и влезе. Погледите им веднага се засякаха. Той ѝ се ухили нагло, а тя цялата се изчерви. Как мразеше това. Отклони очи и отиде до мястото си. Радослав веднага седна до нея.

- О, Мина - изтананика Теодор отзад - чувам, че на купона с един танцуваш, с друг се натискаш, а с трети се прибираш. Тц Тц Тц, а те мислех за непорочна.

- Мразя те - изсъска тя на Радослав, без да го поглежда.

- Май не мислеше така, докато се търкаше в кура ми в петък вечерта.

Момичето се задави и го погледна невярващо.

- Хайде стига, и двамата бяхме там и не бяхме пияни, и много добре знаем какво стана - повдигна той подигравателно вежда. - А съдейки по червеното ти лице, когато влезе - не си спирала да си го припомняш. Кажи ми - той се наведе до ухото ѝ, - представя ли си как те чукам на капака на някоя от колите паркирани пред вас, защото аз да.

Момичето подскочи на мястото си. Едно е да имаш подобни мисли, друго е да ги изкажеш на глас по такъв вулгарен начин.

- Както каза Теодор - тя изсумтя - аз танцувах с един, целувах се с друг и се прибрах с трети - тя го погледна така, че за всички, които уж не наблюдаваха да стане ясно, че говори за него - и този трети го оставих да се жалва надървен. И ако той си е представял някакви нереални тъпотии през уикенда, то аз бях заета. 

Последва смях, но и двамата не обърнаха внимание.

- Нереални тъпотии казваш - подсмихна се той, - само да те целуна и ще се подмокриш - говореше тихо, така че да не ги чуват останалите. - И с какво толкова беше заета, че не ми прие поканата за приятелство?

- О, покана ли си ми изпратил? - тя ровеше в чантата си и не го гледаше.

- Не ти се получи. 

Той грабна телефона ѝ, заедно с ръката ѝ.

- Хей, какво правиш?!

Притисна пръста ѝ до сензора да го отключи и после я пусна. Ухили се доволно - на екрана се появи неговият профил. Натисна приеми и се върна на нейния, да разгледа снимките ѝ. Той се изправи, за да не може Мина да стигне до телефона си.

- Върни ми го обратно!

- Чакай малко. - отблъсна я с ръка като досадна муха и набра някакъв номер.

- На кого звъниш, по дяволите? - попита Мина.

След малко от джоба му се разнесе мелодия. Той написа нещо на телефона ѝ и ѝ го върна. 

- Bestkisser, колко самовлюбено - тя го изтри и въведе номера му под ТъпиятГъз и му го показа.

Той се засмя и каза:

- По-правилно е секси гъз, но както искаш, важното е да мислиш за него.

- Сякаш си нямам друга работа - измърмори тя.

Тя се опитваше да види как я е записал той, но момчето бързо изключи телефона си. Учителката влезе и всички седнаха на местата си. Мина си пусна тихо музика в слушалките, не толкова защото ѝ се слушаше, колкото за да не я занимава Радослав. Но това не го спря. Той дръпна едната слушалка и си я сложи в своето ухо.

- Каква е тая помия? - попита и направи погнусена физиономия.

- Върни ми слушалката, никой не те кара да слушаш! 

- Скучно ми е - оплака се момчето.

- И аз какво да направя? - сопна му се тя - Слушай урока!

- Тц, не ми е интересно - и той прокара пръст през дантелата на ръката ѝ. Кожата ѝ настръхна, дантелата не ставаше за щит. 

Момчето се усмихна самодоволно, като забеляза реакцията на тялото ѝ. 

- Якето ми мирише на теб - прошепна той, а тя стисна очи, спомнила си аромата му, останал по роклята ѝ. Усещаше го и сега, защото той беше толкова близо. - Искам и части от тялото ми да миришат на теб - продължи бавно той - Устните ти имат страхотен вкус - каза дрезгаво и я близна по врата. Тя си пое рязко въздух, а зад тях Теодор се изкашля "Стая", но никой не му обърна внимание. - Чудя се, дали и долните ти устни са толкова вкусни? 

Това преля чашата, Мина скочи, отвори шишето си и изля водата върху скута му.

- Вземи се охлади малко! - просъска тя.

- Полудя ли, бе? - скочи Радо - Как ще ходя цял ден, се едно съм се напикал. 

Двамата се гледаха на кръв, а Теодор отзад щеше да припадне от смях.

- Хора, Мина му пусна ръка под чина и той се изпразни! - каза през смях Теодор.

Мина почервеня, пребледня и изтича разплакана от стаята. Радослав блъсна приятеля си в гърдите.

- Млъквай бе, гъз такъв! - и изтича след Мина.

Учителката погледна с раздразнение:

- Трябва ли да им помагам?

- Не, освен ако нямате презерватив - смееше се все още Теодор.

Радослав настигна Мина в края на коридора, издърпа я за ръката и я подпря на една от носещите колони. Тя инстинктивно подпря ръце на гърдите му, за да го отблъсне, а той прокарваше ръце от рамената до лактите ѝ, за да я успокои. Красивото ѝ лице беше обляно в сълзи, а очите затворени. Прехапа устна, за да не изхлипа. Радослав опря буза в нейната ѝ дъхът му опари ухото ѝ.

- Когато си с нормални обувки, бягаш доста бързо.

Тя издаде звук между изхлипване и смях.

- Защо плачеш, всички видяха как изливаш вода върху мен, майната му на Тео.

Тя не отговори нищо. Той потърка нос в мократа ѝ буза, а после положи устни на скулата ѝ и бавно ги предвижи нагоре, проследявайки сълзата ѝ. Повтори същото още няколко пъти, докато не изтри сълзите ѝ и от двете страни. Мина, вече не го отблъскваше, а беше свила в юмруци плата на тениската му, за да го задържи до себе си. Ръцете ѝ действаха без контрол, провря ги под блузата му, разпери пръсти на стомаха му и мускулите под тях, се стегнаха. Той приплъзна ръце нагоре и ги затвори нежно окола шията ѝ. С палци погали линията на челюстта ѝ, а другите му пръсти галеха тила ѝ. Повдигна брадичката ѝ и я целуна леко, отдръпна се и я погледна. Тя отвори очи, за да види какво прави, че не я целува. Седяха и се гледаха, той не помръдваше, освен с пръстите си, които изпращаха еротични тръпки от тила ѝ към другите части на тялото ѝ. Мина стисна плата на тениската му от вътрешната ѝ страна ѝ го придърпа към себе си. Надигна се ѝ сама го целуна. Отдръпна се, за да го погледне, той беше стаил дъх, но ѝ се усмихна несигурно. Нямаше и следа от нахаканото момче. Тя сведе поглед към устните му. Пое между своите горната му и я засмука леко. Той издаде стон и ги разтвори, а тя прокара плахо език по устната му. Той бавно, но сигурно проправи път в устата ѝ и срещна езика ѝ, който беше плах, но любопитен. Мина отпусна ръце на ръба на дънките му и вмъкна пръсти под него. Момчето бавно спускаше ръцете си към хълбоците ѝ, докато притискаше таза си към нея.

- Знаеш ли, ако сега свърша, никой няма да разбере, защото благодарение на теб, съм целият мокър - пророни Радослав до устните ѝ.

- Това е отвратително - каза накъсано тя.

- Няма нищо отвратително в теб и мен, и това което правим. - Стисна я за хълбоците и я повдигна, карайки я да го обгърни с крака, а той я подпираше, държейки я за дупето. Повдигна я да му е на нивото на устните и отново я целуна, този път дълбоко. Тя го прегърна през врата с едната ръка, а другата зарови в косата му. Мина несъзнателно се опитваше да се отърка в ерекцията му, но дънките не ѝ позволяваха желания контакт. 

- Утре ела с пола - каза дрезгаво Радослав и започна да лиже и целува шията ѝ - или рокля.

- Защо да го правя - отговори задъхано тя, извивайки назат глава.

- Просто ми угоди и ще разбереш.

Радослав пусна единия ѝ крак на земята, за да може ръката му да изследва гърдата ѝ. Премина с палец през нея и дори и под подплънката на сутиена, усети втвърденото ѝ зърно. Засили натискът и тя изстена.

- Това не трябва да се случва - запротестира Мина.

- О, напротив - Радослав се беше преместил на ухото ѝ и сега гризна леко меката му част, - случва се и е много хубаво. Не знам само защо не се е случило по-рано.

Тя не отговори нищо, защото звънецът би и реалността бързо се завърна. Момичето го отблъсна и хукна към момичешката тоалетна. Той се ухили и бавно се запъти към мъжката.

Към глава 8