Добре дошли в разхвърляното ми съзнание

 18 Kazma Kazmitch - Cizí zeď Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Jo, dávno nečtu komentáře Páč bych musel nechat všeho bejt Možná na Říp odehdá vylez' spíš praotec Hate Sousedova veranda je téma, který letí Ukliď svoji, ráno bude stejně samý smetí To ti poviem, brácho, rešpektuj aj svojho hatera Predurčené milovať je každému, kto nenáviděl A naši bili sa o slobodu eště včera Tak pre pár nevedomých nepopieraj jej zmysel Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Maľujeme si čertov na tie cudzie stěny Nech sa tiež bojí, keď si vystrašený Nech je tiež smutná, keď si osamelý Chceš, nech aj oni cítia tu bolesť, keď si utrápený Ale tým sa nič nezmení, súdiš, sám si odsúdený To ...

 17 https://youtu.be/UUXPpNwzMSU From - V síti Víš, náš svět se zbláznil Po okraj už prázdní jsme Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Jak loutky na nitích Spojení přes city svý Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Už dávno Masky šašků profil krášlí V divadle dní herci zvláštní Lásku nejlíp po síti chcem znát Slyším tvůj hlas uvnitř ticha S iluzí si nahlas tyká Já z tvých dlaní chci svou sílu brát Vím, náš svět se zbláznil Ve spojích jsme každý sám Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Já tvou tvář si sdílím I světlo tvé slíbím tmám Nesmíš to vzdát Nesmíš to vzdát Už dávno Masky šašků profil krášlí V divadle dní herci zvláštní Lásku nejlíp po síti chcem znát Slyším tvůj hlas uvnitř ticha S iluzí si nahlas tyká Já z tvých dlaní chci svou sílu brát *** From - В мрежата Ти знаеш, нашият свят е полудял Вече сме празни до горе Иска ти се да се откажеш Иска ти се да се откажеш Като кукли на конци Свързани чрез чувствата си Иска ти се да се откажеш Иска ти се да се откажеш От толкова много вр...

 16 На стената се проектираха мои огромни снимки, по сутиен и без такъв. Извадки от секс чатовете ни. Не! Това не можеше да се случва! Не може да е истина! Защо на мен?! Какво съм им направила толкова? Защо ме мразят, защо ми го причиняват? Телефонът ми отново извибрира. Погледнах го в транс и думите се размазаха пред очите ми "Благодаря за снимките, ПАЧАВРО!"  Разбутах насъбралата се тълпа около мен, вече ме бяха забелязали и ме сочеха с пръст и ми се смееха. На изхода някой се опита да ме хване, но аз успях да се измъкна. Бягах без да виждам къде, лещите ми се разместиха от сълзите, а всичките боклуци, които си бях сложила на очите ми, щипеха. Чувах стъпки след себе си. Няма ли да ме оставят намира най-накрая? Какво още искат от мен? Усетих нечии пръсти да докосват ръката ми, преди някаква огромна сила да се блъсне в мен. Чу се симфония от клаксони, писъци, скърцане на спирачки. Земята и небето си смениха местата, а болката от удара беше заменена от безтегловността в корем...

 15 В деня на бала, бях толкова развълнувана. Бях си събрала багажа и написала писмо на майка ми, в което ѝ разказвах всичко. След танците щяхме да минем през нас да се преоблека и да си взема нещата. Току-що бях при очния да си сложа лещи за първи път в живота си. Струваха ми доста, въпреки че здравната ми осигуровка покрива някаква част. Но си заслужаваше - виждам толкова ясно, без ограничението на рамките, без тежестта върху ушите и носа ми. А и не мога да дочакам Давид да ме види. Не бях казала на майка ми, че ще ходя. Притеснявах се как ще реагира на роклята и това, че е подарък от момче, което си има приятелка. Тя отново беше на работа, така че се оправих на спокойствие.  Изкъпах се, изсуших си косата и се опитах да си направя вълни със старата преса за изправяне, която имахме. Използвах гримовете на майка ми. Не се гримирах, освен за снимките, които пращах на Давид и за онази не-среща в кафенето. Не виждах смисъл и се чувствах неестествено. И сега ми беше странно, някол...

 14 Две седмици преди бала PA: Имаш ли рокля? Аз: Още не, тези дни ще обиколя магазините PA: Недей Аз видях идеалната рокля за теб Искам да ти я купя Аз: Не, не ми е удобно PA: Стига, искам да ти направя подарък А и тези дни имаш рожден ден, нали? Не може да бъде, той знаеше. Не че не го пишеше в профила ми или в дневника, но това, че го е забелязал и запомнил? Аз: Добре тогава, много ще се радвам *** В деня на рожденния ми ден, когато отворих шкафчето си, вътре намерих красиво опакована кутия. Нямах търпение да видя какво е, но предпочитах да го направя у дома. Върнах я обратно в шкафчето и когато се обърнах момчето от поддръжката, Филип, беше до мен. Подскочих уплашено. - Извинявай, исках само да ти кажа, че видях някой да оставя нещо в шкафч... - Знам - казах по-остро отколкото бе нужно. Той повдигва вежда. - И всичко е наред?  - Защо да не е?! Защо се занимаваш с мен? Не трябва ли да поправяш нещо или знам ли... - Просто исках да съм сигурен, че си добре. - По-добре не съм...

 13 Този следобед в пицарията беше много натоварено. Имахме поръчка за 50 пици, за фирмено парти, а бяхме само двете с Габина. Вашек беше останал да ни помага, а другите двама разнасяха останалите поръчки. Бях усукала косата си ластик, високо на главата си. Това май беше единственото място освен в нас, където я носех вързана. Предишните ми работи в кухня, бяха да мия или най-много да режа нещо, така че не ми пречеше да съм със спусната коса. Никой не ми е правил забележка, а и почти всички от готвачки до сервитьорки не са с прибрани коси. Което е странно - освен, че не е хигиенично, не е и удобно. Но тук се чувствам спокойна, а и е прекалено топло. До фурната минава 40°, а още не е дошло лятото. Не знам как издържат без климатик, но вероятно ще разбера. Бях с широка бяла тениска и сив анцуг, който направо можеше да мине за клин. Нямаше кого да впечатлявам тук, държах да ми е удобно и да не си прецакам външните дрехи. Дебнех картофите във фритюрника, трябваха им още няколко секунди,...