С мен остани

 7

Дара се протегна да спре алармата, но нещо ѝ затискаше краката и ѝ пречеше да се обърне. Нещото се ядоса, че го разбутват и заби нокти в прасеца ѝ. Тя изписка и не особено деликатно изрита котарака Гошо на земята. Добър начин да я разсъни, винаги можеше да се разчита на него - или ще ѝ скочи на корема, или ще ѝ се оплете в косата, или ще ѝ гризе пръстите на краката... Момичето стана, приготви се на бързо и излезе. По пътя за спирката закуси с вафла. Успя да си намери празно място в автобуса и включи фейсбука си. Валентин беше споделил I'm falling for you на Chester See. Усмихна се, харесваше ѝ тази музикална игра. 

Пред входа на библиотеката изневиделица изкочи Георги и я блъсна в стената.

- Какви игри играеш?

- Не знам за какво го... - тя се опита да го отблъсне, но той не се отдръпна. Близостта му все още пораждаше тръпки у нея, но ѝ беше трудно да прецени на възбуда или отвращение.

- Ако искаш да си отмъщаваш - наведе се на нивото на очите ѝ - не замесвай брат ми!

- Нямам намерение да си отмъщавам! Още по пък брат ти да е част от някакво отмъщение. А сега се разкарай и ме остави на мира!

- Знаеш, че е болен, нали? - той се отдръпна леко и отпусна хватката.

- Той ми каза, но и да не беше, не съм сляпа!

- Казал ти е? - учуди се Георги, знаейки че брат му мрази да говори за състоянието си.

- Дистрофия на Бекер или има и още нещо? 

- Нима не е достатъчно... - малкото време прекарано с Дарена му стигаше, да я опознае до толкова, че да му е ясно, че е от тези, които искат да помагат на всички и явно новата ѝ кауза беше брат му. - Предполагам ти си успяла да го накараш да се върне към физиотерапията? - тя не отговори, затова той продължи - Видях ви вчера... на плажа. - погледна я сериозно в очите и добави - Само не му разбивай сърцето.

- Аз... нямам намерение...Не, нашите отношения не са такива, ние сме просто приятели... - запротестира Дарена.

- Познавам го, донякъде и теб. Той ще се влюби в теб... ако вече не е станало. - Георги пресекна възраженията ѝ продължи - Ако това му помага за лечението, не съм против, само да не страда накрая. - Той се обърна да си върви, но се спря и отново я погледна - Извинявай, че така стана - след като отново не получи отговор добави преди да тръгне - Е, явно ще се виждаме от време на време.

Работният ден мина бързо, Дарена беше умислена, вече двама човека я предупреждаваха за едно и също. Виждаше ѝ се смешно, какво би видяло едно 18 годишно момче в нея - момиче на 24, по цял ден завряло глава в прашните книги. Та през неговите очи сигурно изглеждаше направо старинна. Просто беше разцъфнало едно неочаквано приятелство. Ако беше здрав или не се беше самоизолирал, нямаше и да ѝ каже нещо повече от "Здравей". Тръсна глава, Петя беше права, наистина имаше нужда от малко музика и разспускане.

Когато се прибра, си взе душ, за да измие праха от себе си. Работата в библиотека можеше да има и минуси. Втри в косата си спрей с морска сол за ефект плажни къдри и я намачка на рошав кок, за да се начупи още повече. Сложи си черна очна линия и спирала, и опушен грим. Сложи си ярко червено червило, след което го пъхна в чантата, вероятно у Валентин, щеше да ѝ се наложи да се дооправи. Облече си тъмно синя къса рокля. Подплатата беше със сърцевидно деколте, а отгоре дантела с широко рамо и стигаща до шията, а отзад беше по-дълбоко изрязана. От талията фустата се разкрояваше, а над нея също имаше нежна дантела. Обу черни сандали на висок тънък ток, взе си подходящо болеро и излезе.

Венциту:
значи идва вс ден?

Валентин:
точно така, много е приятно да се говори с нея

Венциту:
пич, имам новина за теб -
ХЛъТНаЛ си
ама мн, брат
а според моето професионално мнение - и каката ти е навита
за кво иначе, ще идва всеки ден, а?

Валентин:
глупости, просто...
дойде, ай чао

Момчето метна телефона и не обърна внимание на приятеля си, който продължи да му пише. Дарена се вмъкна през прозореца, а на него очите му се разшириха като я видя. Не мислеше, че може да изглежда по-красиво от колкото в деня на юбилея на родителите му. Следващата му мисъл обаче го жегна, със сигурност не беше си издокарала така заради него. Нима толкова скоро след брат му отиваше на среща?

- Хайде, протегна му ръка тя - ще хванем и този залез.
Той се изправи внимателно и с помощта на патериците я последва на верандата.

- Нали нямаш против да сме тук - и тя посочи люлеещата се пейка, на която беше седнала - не ми се ще да ставам цялата в пясък.

- На среща ли ще ходиш - седна до нея и я попита, опитвайки се да звучи незаинтересовано.

- Не, Петя ме накара да ходим на дискотека.

Валентин не знаеше кое е по-лошо, да е на среща с един или в тъмно помещение, където всички ще я разсъбличат с поглед. Въздъхна, преди и той обичаше да ходи на дискотека, да гледа красивите момичета с оскъдни дрехи, да танцуват и да се докосват къде уж случайно, къде не толкова случайно. Как му се искаше да сложи ръце на талията ѝ, а тя да се извива в ритъма на музиката до него, да сложи ръка на гърдите му, да я приплъзне към врата му и да зарови пръсти в косата му... Опита се да отпъди тази фантазия, поне за момента.

- Красива си - каза тихо той, а тя се усмихна и му благодари.

- Имаш ли някакви планове за събота и неделя? - попита го Дарена.

- Освен да си лежа в леглото ли - не. Венци е на състезание, така че съм сам.

- Напротив. Утре след обед ще дойда, за да продължим с книгата, а в неделя ще те водя в приюта за кучета. Без възражения - вдигна ръка, за да го спре, виждайки каква физиономия направи. Само, че съвсем неочаквано той я хвана за китката и взе ръката ѝ в скута си.

- Още от първия ден ми се иска да я разгледам подробно - каза Вальо и проследи с показалец виещите се цветя и звезди от долната страна на китката ѝ. 

Дарена настръхна при допира му, пръстите му бяха топли и нежни. За момент си представи как и устните му проследяват очертанията на татуировката ѝ. Подухна лек вятър откъм морето и нейният парфюм се смеси с одеколона му в ефирен танц от аромати. Тя се загледа в падналата над очите му коса, докато той все още изучаваше рисунката. Усетил погледа ѝ той вдигна глава и очите им се приковаха едни в други. И на двамата зениците им бяха разширени, със стаен копнеж в тях.

- Тази вечер ще си кралицата на бала, всички погледи ще са вперени в теб - каза той. - Жалко, че няма как да дойда, за да те погледам как танцуваш.

Тя се усмихна широко, хрумвайки ѝ нещо. Изправи се рязко и го подкани и той да направи същото.

- Хайде ставай.

Той се изправи, подпрян на патериците и несигурен какво е намислила. Дара се приближи до него и леко постави ръцете си на раменете му. Между тях разтоянието беше едва няколко милиметра, но и това му се струваше много. Тя пристъпваше леко от крак на крак, внимавайки да не му отнеме равновесието. Той я прегърна с едната си ръка и плъзна пръсти по края на дантелата на гърба ѝ. Тя настръхна отново.

- Студено ли ти е - попита той с дрезгав глас.

- Не - отговори Дарена. С токчетата беше висока почти колкото него, затова лесно допря буза до неговата и прошепна в ухото му - Нека си представим, че шумът от вълните и гларусите е музика...

- Най-хубавата музика, която съм чувал - той потри нос в косата ѝ и вдиша дълбоко аромата ѝ. - Благодаря ти за това - каза след минута.

Дъхът ѝ галеше лицето му, а парфюмът ѝ го опияняваше. Леко галеше гърба ѝ като пръстите му ту се докосваха до голата ѝ кожа, ту до дантелата. Дара положи глава на рамото му и попита тихо:

- Какво правим?

- Правим се, че танцуваме - отговори ѝ Вальо.

- А какво всъщност правим?

- Аз си стоя, а ти се опитваш да танцуваш с дърво - направи се, че не е разбрал въпроса ѝ.

- Поне чувството ти за хумор не е вдървено.

Момчето плъзна ръка надолу към кръста ѝ.

- Приближи се още - прошепна едва чуто Валентин и Дара изпълни желанието му. - Боже колко е хубаво - въздъхна той - Как искам... - замлъкна усетил се, че говори на глас.

- Трябва да тръгвам - и Дарена се отдръпна, стреснала се, че е отишла прекалено далеч.

- Добре, до утре - каза унило той. 

Страхуваше се, че е много вероятно да срещне някого тази вечер и да не дойде утре.

***

- Ето те най-сетне, къде се моташ? - Петя прегърна приятелката си и двете се запътиха към мястото на срещата.

- Изглеждаш прекрасно - каза Дарена.

- И ти не си за изпускане, сладурче. Само не ми казвай, че си била при малкия в този вид.

- Какво ми е на вида? - засегна се Дара.

- Маце, така изглеждаща, знаеш ли до какво състояние ще докараш пубер, още повече пък такъв, който се е изолирал.

- Стига вече, да вървим, че сигурно ни чакат.

- И заради кого ни чакат?

Момчетата вече се бяха настанили на сепаре в бара и разговаряха. Петя беше права - бяха красавци, но нищо не трепна в Дарена. Бяха типични гларуси - напомпани и поддържани, но празноглави. Дара се възпря да не съди прибързано по външния вид, но все пак беше предубедена.

- Оставям те да избираш първа - прошепна на Петя и приятелката ѝ се ухили широко, след което се насочи към тъмнокосото момче.

- Здравейте, сладури, дано не сте ни чакали дълго.

- Е, определено си е заслужавало - двамата направо ги поглъщаха с очи.

Дарена се изнерви, не ѝ харесваше хищническия им глад в очите и предвкусването, че ще го задоволят тази вечер. В мислите ѝ се прокрадна погледа на Валентин - изпълнен с обожание и копнеш по нещо недостижимо. "Стига! Само си въобразяваш" - каза си и седна до светлокосото момче. Запознаха се, но имената им преминаха през ушите ѝ. После се започна едно показване на татуировки и мускули, а Петя посочваше, кои са нейно дело. Дара погледна телефона си и уж ей така включи фейсбук, където най-отгоре във фийда ѝ се мъдреше песента Don't let me down на Chainsmokers & Daya, споделена от Валентин. Усмихна се, какво съвпадение, от колоните гърмеше точно същата песен. "тъкмо нея слушам 😝" написа в коментар и отговорът не закъсня - "съдба 🙃"

- Какво толкова интересно гледаш там? - светлокоско се опита да надникне в телефона ѝ, но тя го изключи.

- Наздраве! - чукна чашката с шот в неговата и го изпи на екс.

Продължиха да говорят безсмислени неща, главно останалите, а тя кимаше и се смееше. Момчето беше допряло крака си до нейния, но тя не се отдръпна. Упорито се опитваше да изтласка от главата си Валентин и близостта му с помощта на алкохола и чужди докосвания. По някое време станаха да танцуват, светлокоско можеше и да не го бива в умните приказки, но в танците беше много добър, а ръцете му палави и нахални. Неусетно отново се върнаха на сепарето, където той я притегли в скута си и без много да се церемони, я целуна. Тя отвърна на целувката му, заровила пръсти в косата му. Той прокарваше пръсти по гърба ѝ и ги плъзна под ръба на дантелата. Дарена си мислеше за съвсем други пръсти и беше преплела фантазия и реалност. Опомни се чак когато до нея достигнаха думите "Хайде да се махаме от тук", но изречени с груб властен глас, а не този, който чуваше в главата си. Тя се отдръпна сепнато и погледна мъжа до себе си. Какво ѝ ставаше, в мислите си беше със съвсем друг човек, някого с когото не беше редно, а реално се натискаше с някакъв непознат.

- Извинявай - каза тя като стана и взе чантата си, - трябва да тръгвам, прекалено много пих.

Необърна внимание на протестите му, издърпа Петя от прегръдките на тъмнокосия и ѝ каза, че си тръгва.

- Всичко наред ли е, да дойда ли с теб?

- Да. Не, забавлявай се.

До ушите ѝ достигна гласа на приятелката ѝ "Спокойно, няма да те оставя да скучаеш" и с периферното си зрение видя как целуна светлокосия.

Малко по-късно, вече в леглото, сподели песента на Miss Mary - Open и почти веднага след това заспа в пиянски сън, имаше чувството, че леглото се клати, че пропада, после сънува различни и странни сънища.

Към глава 8