С мен остани

 8

На сутринта Дарена се събуди все още със замаена глава и бушуващ стомах. С полуотворени очи прегледа съобщенията и фейсбука си за пиянски гениалности, въпреки че беше сигурна, че не е писала нищо, но все пак от проба глава не боли, освен ако не е проба на шотове. Много проба. Пиеше само в редките случаи, когато ходеха на дискотека, и то с мярка или по чаша вино на празници. Цялата смърдеше, дори котката не беше припарила до стаята ѝ. После трябваше да смени чаршафите. Надигна се от леглото и се отправи към кухнята, където си изцеди портокалов сок. Седна и го изпи на малки глътки, по-късно стомахът ѝ можеше и да понесе кафе, но засега не. Наля прясна вода на котарака, който най-накрая благоволи да я удостои с присъствието си и се запъти към банята. Косата ѝ беше заплетена и сплъстена от стилизанта, а около очите си имаше размазана спирала, която не беше успяла да почисти добре предишната вечер. Изтри отново лицето си, изми си зъбите и влезе под душа.

 Няколко минути по-късно вече се чувстваше свежа и с гладен стомах, затова се върна отново в кухнята, където си размрази порция мусака, поля я обилно с кисело мляко, избута котката от масата и седна да закуси. Добре, че майка ѝ се връщаха след няколко дни, защото кутиите с храна във фризера вече бяха свършили, а не ѝ се готвеше само за нея си. 

Облече си шорти и тениска, времето все още беше топло, върза косата си на небрежен кок и тръгна към Валентин. Завари го да рисува - момче и момиче танцуващи на залеза, тя се усмихна и влезе през отворената врата на терасата, а той се изчерви като я видя и побърза да скрие скицника.

- Не те очаквах толкова рано - "или въобще" помисли си Валентин.

- Някой ден ще трябва да ми ги покажеш тези - Дарена посочи към листите с рисунки и седна на леглото - Събуждам се рано като пия.

- Много ли пи - попита я момчето и я огледа критично, но не видя следи от махмурлук.

- Не бих казала, но и толкова не трябваше.

- Защо, какво е станало? - Валентин не беше сигурен, че иска да знае, вярно тя беше млада и свободна жена, но кръвта му кипваше от това.

- Нищо, сигурно знаеш как алкохола ти дава измамно чувство за щастие, но после реалността отново те застига. 

- Иии значи нищо интересно не се е случило... нямаш уговорена среща...?

- Не, за щастие - засмя се тя.

- Толкова зле ли беше? 

- Е, физически хващаше окото, не се целуваше кой знай колко зле, особено в момента, в който забравих, че е той, но тук - и тя посочи главата си и я поклати - пълна нула. После забеляза, че Вальо се е стегнал и свил юмруци и тя се изправи на колене в леглото - Какво има, добре ли си?

- Да - отговори момчето, преглъщайки трудно - Да, просто единичен спазъм в крака - излъга той - мина вече.

- Да те разтрия ли? - и Дара понечи да отметне чаршафа, но Валентин се пресегна и я хвана за китката, за да я спре.

- Недей, не се чувствам ок така.

- О, добре - отвърна момичето смутено и стана от леглото, за да вземе книгата. - Тогава да се захващаме за работа.

Този път остави четенето на него, защото след снощи буквите танцуваха пред очите ѝ. Той сумтеше и коментираше саркастично, а тя му противоречеше, че тези истории са истина и трябва да отвори съзнанието си и да ги приеме без предубеждение, да повярва в доброто и уж невъзможното изцеление. По някое време прекъснаха, за да си направят сандвичи, родителите му бяха на сватба извън града, а брат му беше хванал гората, както обичаше да се шегува Дарена. Жената, която помагаше в почистването и съвсем случайно беше медицинска сестра, си почиваше в градината, така че кухнята беше на тяхно разположение. Тя му предложи да си остане да я изчака в стаята, но той държеше да надзирава приготвянето на сандвичите, все пак това беше много трудна и отговорна работа, за това я последва в кухнята, подпря патериците си на плота и седна на високия стол. Положи глава на ръката си, опряна в плота и следеше с поглед момичето, докато приготвяше сандвичите. Хапнаха, разделиха си шоколад и бяха готови за нова порция позитивно четене. Валентин се изхлузи от стола, но кракът му поддаде, той успя да се хване за плота и да не падне. Дарена в миг се озова до него, прегърна го през кръстта и го задържа, докато му подаваше патериците, след което той сам докуцука до стаята си, но настроението му се беше влошило.

- Е, с коя да продължим - момичето се направи, че незабелязва начумерването му и разклати всяка от книгите, които държеше в ръцете си, пред очите му - "Очаквай чудеса" или "Тайната"?

- Все тая - изсумтя Валентин - полза никаква.

- Хайде стига де, давай по-весело!

- Весело ще е група стриптизьорки, не книги за самопомощ!

- Окей, избери си книга и още утре те водя да гледаш кучки без дрехи.

- Не каза ли, че утре ще ме мъкнеш в приюта? - попита Валентин.

- Е, именно де - засмя се Дарена.

- Продължавам да твърдя, че не е забавно.

- Разбира се, че не е, щом така твърдиш. Повтаряй си, че е забавно и възможно.

- Това ще е лъжа...

- Все тая как се нарича - прекъсна го Дара, - ако помага. Нали знаеш, една лъжа повторена сто пъти, става истина.

- Значи, това не са книги са самопомощ, а за самозаблуда.

- Нали знаеш за плацебо ефекта - научно е доказано, че действа. Ако не вярваш на книгите, то поне на мен вярваш ли? 

- Вярвам ти - веднага отговори момчето.

- Тогава аз ти казвам да вярваш и приемеш за истина написаното! 

- Добре, давай тогава да започваме с "Чудесата" - и той издърпа книгата от ръката ѝ и прочете написаното на задната корица - Научете как да:

да печелите повече пари

да започнете и успешно да развиете собствен бизнес

да се избавите от болестите

да привлечете идеалния партньор

да заживеете в къщата на мечтите си

да прекарвате отпуската си на бленувани места

да възстановите приятелство

да прекратите безперспективна връзка

и въобще всичко, което желаете

- Прескочи направо на Болестите - посъветва го Дарена.

- Не може ли на Как да привлечем идеалния партньор? - възропта Валентин.

- Не може, много си малък за идеалния партньор, а и нямаме време за губене.

- Времето и годините са относителни, нали знаеш.

- Добре, професоре - врътна очи Дарена, - прочети за Болестите, а после и за Партньора.

И така постигнали съгласие, той започна да чете, а тя се излегна в краката му. След известно време скочи и взе да рови в чекмеджетата на бюрото му.

- Какво правиш? - той се опита да се надигне.

- Чети, чети, не се притеснявай, ще се направя, че не виждам презервативите.

- Нямам... - но млъкна изчервен, сетил се, че Венци му беше донесъл на базик кутия Extra pleasure за "уроците му с каката" и продължи да чете, като от време на време поглеждаше към Дара, която беше изкарала цветни самозалепващи се листчето и различни химикали и маркери.

Момичето пишеше позитивни пожелания - "Аз съм здрав и щастлив, Благодаря за този ден, Днес е чудесен ден, Аз мога всичко, което искам, Превръщам мечтите си в реалност, Чувствам сила, Обичам се и позволявам и на другите да ме обичат..." След като свърши стана и ги налепи на различни повърхности из стаята, а момчето едновременно четеше и я следеше с интерес. 

Свършиха с книгата и тя се надигна да си ходи. 

- Утре сутринта се приготви, ще дойда с колата да те взема.

- Ти не идваш ли всеки път с колата? - попита той.

- Не, с автобуса, по-...по-удобно е, мога да чета примерно.

- Извинявай, не съм се замислял, че идването ти тук може да ти съз...

- Не ми създава никакви проблеми, обичам да пътувам, да размишлявам, да наблюдавам останалите пътници или просто да си почивам, и определено много обичам да си прекарвам времето с теб, не съм предполагала, че ще ми е толкова приятно.

Валентин се усмихна, не знаеше какво да каже, сърцето му се стопли от радост, че и на нея ѝ е толкова хубаво в общата им компания. Не позволяваше на негативните мисли, че седи с него от съжаление да се прокрадват. Ако беше така, нямаше да прекарва всеки ден след работа и целите си почивни дни с него, нали така?

Тя си тръгна и той стана, за да разгледа налепените листчета. Бяха красиво изписани, украсени с малки звездички и детелини, тук там и сърца. Най-накрая отиде в банята и там на огледалото беше залепено "Аз съм герой, щом стигнах до тук и чета това". Просълзи се, не вярваше в тези глупости, но вярваше в нея и упорството ѝ, и искаше да я направи щастлива, като ѝ покаже, че взима това насериозно. А ако имаше и минимална възможност да са заедно като нещо повече от приятели, той щеше да се възползва максимално от нея, затова трябваше да е здрав.

Към глава 9