Трите сестри и златната круша

1. Къде са ни крушите?

Живяла нявга една вдовица с три дъщери. Големите две били близки по възраст, а малката изтърсак и любимка на майката, затова двете все я юркали напред назад - "Пепеляшке, напръй тва, Пепеляшке, донеси унова". Не, че се казвала Пепеляшка, ама така я бъзикали. Та както и да е, в двора си имали едно дръвче, дето раждало круши, ама не какви да е, а златни. По една круша всеки ден. Само, че след като останали без глава на семейството, крушите започнали да изчезват тъкмо преди да озлатеят. Жената наемала пазачи един след друг, ама и крушата изчезвала и те също. Усъмнили се жените, че пазачите офейкват с плода, пък в селото се разнесло мълва, че са вещици и ядат мъже, и нито някой искал да работи за тях, нито те искали външни хора. Свършили запасите от златни круши и парите от тях, разпродали каквото могат. Сестрите престанали да мрънкат, че нямат нови рокли за вечеринките, а започнали да се оплакват, че са толкова гладни, че ще припаднат.

- Я па вие - заджаскала ги майка им с точилката - Не гледати ли, че благородните лейдита само припадват. Аз от кога ви разправям, че във вените ми тече царска кръв. Ей на, наследили сте нещо и от мен. А оня ден на ревюто на мегдана, къде бляхте, че не видяхте...

- Кака блея в на Гошето...

- Мълчи, ма - перна я сестра ѝ зад врата. - Ти кога успа да видиш кат не отлепи очи от...

- Я да млъквате и двете, дан' съм ви питала - прасна ги още веднъж майка им с точилката, ей тъй за здраве. - Ко казвах ся... а да, че всичките му там моделки ш'са счупат. Таквас е модата ся, пък вийй бая сланинки сте понатрупали, има още да не ядете, докат ги догоните.

- То, че е правда, майко, правда е - додала най-малката. - Ам тъй не може вече. Ей го на, още малко и без къща ще останем, зестра нямаме, то сестрите и със зестра никой не ги взе, че ся ли? - Те нали малко тъпи, не се усетили какво ги наредила. - Имам идея - двете големите се спогледали уплашено, защото от идеите на сестра им на едната и липсвал малкия пръст на крака, а другата имала белег от изгорено на гъ...ъъ задницата. - Някоя от нас ще пази крушата. - огледала жените - майка ѝ с огромно старание чоплела засъхнало тесто от точилката, а двете големите още се чудели туй за зестрата обида ли е или не. Малката била смела, ама повече била хитра, затова казала - Като най-умна и храбра - ще ид...

- Аз, аз! - занадвиквали се сестрите.

- Аз съм най-голямата - аз ще ида!

И така, нарамила най-голямата лаптопа (да прай маратон на Ергенинът и Чорбаджия търси жена, за да не заспи), една торба с изпукано царевично зърно и едно одеало, и си постлала под крушата. 

На сутринта жените от къщата се събудили рано рано и изкочили да проверят какво става в градината. Ко да става - наш'та заспала на стоп кадър на Ергенинът, лигите ѝ кладенец напрайли, пуканките опукани, крушата никаква я няма. Завайкала се майката и се втурнала за точилката, да събуди дъщеря си...

Вечерта, средната грабнала foolphone-a (колко безсънни нощи имала тренинг в zadirqvka. com), една торба семки и одеалото. 

На сутринта майката изкочила подготвена с точилката. Заварили и втората да спи. Разголената ѝ гръд усъмнила майката и внимателно ѝ измъкнала телефона, да чекне хисторито и селфитата. 10 пъти си сменила цвета на лицето, другите две вече мислили да тичат за доктора, когато майка им запукала средната с точилката по главата. Та все пак отишли за доктора, ама по друга причина. 

Дошъл ред на най-малката. Майка ѝ и нарамила една торба с курабии, нали ѝ любимка, малката взела един петлитров термомях с кафе и книгата "Как да убием ламя и други домакински съвети", тотален бестселър сред еманципираните моми. Отишла в градината, огледала се и решила, че е по-добре да се скрие, а не да сяда под дървото, но по-напред разплела малко от одеалото, завързала конеца на фибата си, пробила крушата (още не била станала златна и си била съвсем обикновена круша) и я обвързала едно хубаво. Завила се с недоразплетеното одеало, запалила фенера и взела книгата. Чела, пила, яла, още малко и щяло да се съмне, а крушата още седи. И изведнъж станало страшно тъмно, задухал вятър, загасила фенера и останала да свети само златната ябълка. Чул се приближаващ плясък на крила и сумтене, а после крушата почнала да се отдалечава. Малката седи и зяпа, а одеалото ѝ се разплита в ръцете. Усетила се и хукнала в къщата за още. Грабнала черги одеала, даже и тези от сестрите си, излязла на двора и почнала да разплита и да ги завързва едно за друго. Съмнало се, наизлезли жените, майката се хванала за косата и се върнала за точилката.

- Ах ти, неблагодарнице! - затичала се към най-малката, а другите две взели да се смеят, че най-накрая и любимката ще усети точилката.

- Чакай, майко, спри! Знам къде е крушата!

- Къде е? - питала със застинала точилка високо над главата ѝ.

- Още не знам...

- Ааа - засилила се майката

- Другия край на конеца е вързан за крушата, тъй ще я намерим. 

Позамислила се майката, другите две престанали да се смеят, разбрали, че пак ѝ се е разминало.

- Какво седите там и зяпате, елате да ми помогнете! - викнала им сестра им.

Разплитали, разплитали цял ден, майката им носела и пъхала храна в устите. Накрая, късният след обед, конецът престанал да се движи.

- Където ѝ да е, е на един ден път - заключила голямата сестра, нали следяла всички детективски серияли, била наясно.

- Тц - не се съгласила малката - туй нещо дето открадна крушата, беше с крила.

- Птица?

- Много по-голямо от птица.

- Я стига, лами съществуват само в изкукалите ти книги. - казала средната.

- Възможно е, веднъж гледах... - започналя голямата, но майка ѝ я прекъснала.

- Я млъквайте! Щом не е на ден, на колко е? 

- Съдейки по разплетената прежда - е на около 300 км - другите жени я изгледали, а малката им върнала поглед "Много ясно, че знам колко метра прежда са всичките ни черги и одеала" - Средната скорост на вървене е 5 км/ч, ако вървим по 10 часа на ден - за 6 дни сме там.

Жените пак се спогледали, а малката станала и плеснала с ръце:

- Да вървим да спим! Майко, ти събери каквото има за ядене и рано сутринта със сестрите тръгваме да търсим крушите.

- Е що? Ти си толкос умна, ние само ще ти пречим - казали в един глас, но видели как майка им посяга към точилката и послушно се отправили към леглата си.

Към глава 2