Трите сестри и златната круша

 9. Спаска при Слънцето

Стигнала до дома на Слънцето с бързоходните цървули и потропала на вратата. 

- К'во си са разблъскала?! - нахокала я слънчовата майка.

Разказала ѝ Спаска неволите си и майката решела да ѝ помогне. Скрила я в ъгъла дето сушала чесън, че да се прикрие миризмата ѝ, а Спаска за по-сигурно си сложила и калпака. Преди това от кърпичката поискала един куп манджи, за Слънцето, да отмени майка му в готвенето.

Върнало се Слънцето, натъпколо се доволно, похвалило майка си, че днес се е справила чудесно, а тя това и чакала, докато бил в добро настроение, го питала за Самодивската царица. Отговорило ѝ Слънцето (а Спаска слухти и с двете уши да не пропусне нещо), че царицата живеела в десет земи по-надолу, ама за да стигне там някой жив и здрав, трябва да е побратим на всяка жива твар. А за да лиши царицата от силата ѝ, стига да ѝ открадне дрехата. После Слънцето легнало да спи, щото много уморено да свети цял ден, а старата му майка взела да разчиства. Спаска ѝ дожаляло и останала още малко да ѝ помогне.

- Слънчова майко, как да стана посестрима на всички зверове? 

Замислила се старата, пък отговорила:

- Направи си кожух с козина от всеки звяр, с перо от всяка птица и люспа от всяка гад.

Спаска се ухилила, защото знаела кой ще ѝ помогне в това. Сбогувала се с на Слънцето майка му и си тръгнала.

Към глава 10