В мрежата

 7

На другата сутрин, вече на училище, пред шкафчето си разпределях какво да оставя вътре и какво да взема със себе си, когато някой ме бутна и за малко не си разбих носа в полицата. 

- Крисо, надявам се, че са те уволнили! - Няма как да сбъркам гласа на Анна.  - Трябва да се научиш, че клиентът винаги има право, защото винаги ще си останеш на дъното на социалната стълба и ще бъдеш обслужващ персонал. Хей, пусни ме!

Когато усетих, че се е отдалечила от мен, се обърнах и видях, че брат ѝ я бута напред. Не можех да разбера как може да са близнаци. Явно в нея бяха намерили дом всички лоши гени. Е, освен тези отговарящи за външността. А това, че беше сестра на Давид, още по- попарваше илюзиите ми с него. 

Остатъкът от часовете успях да остана извън орбитата ѝ пръскаща злоба. И след като би и последният звънец, аз тръгнах отново да обикалям из близките улици за работа. Минавайки покрай една пицария, само за разнос, която беше на път за старата ми работа, видях, че са залепили бележка, че търсят спешно помощ - плащане на ден. Вчера я нямаше и бързо позвъних на звънеца, надявайки се още да не са намерили човек.

Врата се отвори, лъхна ме миризма на пица и пред мен застана огромна жена с руса коса. 

- Не приемаме поръчки в момента, затрупани сме.

- Ъъъ, не, аз не... За работата искам да питам.

- Ооо, ами така кажи бе, златичко! Можеш да започнеш веднага - жената ме гледаше с поглед изпълнен с надежда.

- Да? Но не съм правила пици, само в кухня съм помагала...

- Няма нищо сложно - жената ми отвори широка вратата и ме подкани да влизам. - Ще се научиш в движение, само желание се иска. Нали имаш две ръце?

Аз повдигнах длани да ѝ покажа и тя се засмя.

- Ето, виждаш ли? Мина интервюто. Аз съм Габина - и тя ми подаде бялата си от брашно ръка. 

- Кристина - ръкувахме се, след което ми показа къде да оставя нещата си и ми подхвърли една престилка.

Драснах набързо смс на майка ми къде съм и че не знам кога ще се прибера, вързах си косата и си навих ръкавите, готова за работа.

Набързо ме представи на единствения в момента разносвач, който тъкмо заминаваше, показа ми как да пускам тестото през машината за точене и да го разстилам на тавата. Таблото с поръчките беше пълно, но говоренето не ѝ пречеше на работата. Оплака, се че без предупреждение не идват или напускат работа (така е като не им се дава договор, помислих си аз), че от другата смяна нямали възможност да дойдат, и преди да се появя е трябвало да се оправя сама, което не било за първи път. 

В движение ми казваше какво да правя, оказа се, че сме добър екип. На разносвачите (общо трима) не им оставаше много време да се задържат на едно място. Габина каза, че не е така натоварено през цялото време. Когато се поуспокои малко, ме пита на колко съм и как мога да работя. Следобедите я устройваха напълно. Щях да съм на кратка-дълга седмица (б.а. работи се ср, четв и се почива др 5 дни, а после се работи пон, вт, пет, съб, нед и се почива два дни, обикновено по 12 часови смени), освен ако не се наложеше да помагам и на другата смяна. Разносвачите бяха две момчета и едно момиче на около 20, и изглеждаха приятни. Взаимоотношенията между всички бяха приятелски и ненатоварващи.

- Заповядай, това е за днес - каза Габина след като почистихме и се отчетоха, подаде ми парите, които си изкарах. - Като се раздават заплатите, ако имаме добри продажби, ще получиш и бонус, стига още да си тук. 

Аз само кимнах, защото не знаех какво може да се случи. Не предполагах, че ще ме махнат от Ню Йоркър и то по такъв начин, затова не исках нищо да обещавам. Но работата ми се струваше приятна. 

След като се разбрахме утре след училище да дойда отново, Вашек (б.а. от Вацлав), единия от новите ми колеги, предложи да ме закара. За щастие му бях на път и нямаше да ми се налага да вървя в тъмното, а и вече започваше сериозно да застудява.

Смяната на майка ми трябваше да приключи скоро, затова отидох в кръчмата да я изчакам. Минах зад бара да ѝ помагам и ѝ разказах за новата работа. Не остана доволна, че ще работя чак до 10-11 вечерта, а в петъците и съботите можеше да се наложи и след 12, но се успокои, когато ѝ казах, че колегата ми може да ме прибира.

Към глава 8