Грешките на младостта

 -4-

Когато се събудих на другия ден, беше почти обед. Майка ми беше оставила бележка, че има да свърши нещо и после ще намине към болницата. Не знаех в колко я е писала и кога е това после, дали вече е била или не. Станах, изкъпах се и му написах смс, че по-късно бих искала да се върна до болницата, би ли ме откарал ако е свободен. Отговорът му дойте веднага, че ще ме вземе в 4. Засуетих се с дрехите, после си сложих черен молив, спирала и лек гланц. Дали не беше прекалено? Какво пък, понякога се гримирах и на училище, сигурно дори нямаше и да забележи. Стана 4 и аз слязох пред блока, а той тъкмо пристигаше. Качих се, но освен "Здравей, как си?" не последва друго. Пътувахме мълчаливо, звучеше тихо музика. По едно време не издържах и отворих прозореца. Той ме погледна учудено.

- Съжалявам, много ти е силен парфюма – казах и побързах да добавя, че ми харесва, защото той се смути. 

- Вероятно съм забравил, че вече съм си сложил и съм се пръснал още един път – каза неубедително.

В асансьора на болницата той ме хвана за ръка и аз засиях. Но усмивката ми се стопи когато видях майка ми да излиза от стаята на Милена. Веднага го пуснах и забих поглед в земята.

- Ъъъ, мамо, това е Марио. Той ни докара до тук, след като Милена падна. – усетих, че до мен Марио се изпъва като струна. Майка ми го погледна малко неодобрително, но каза само:

- Благодаря ти, Марио, радвам се да се запознаем. – след което се обърна към мен - Аз ще вървя, ще се видим после вкъщи.

Влязохме при Милена, която още като ме видя изтърси:

- Леле, защо си се гримирала, само за едно свиждане в болницата. – но като видя, че след мен влиза Марио, добави многозначително и закима одобрително с глава. – Ахааа, ясно.

Поседяхме малко, после дойдоха родителите ѝ и трябваше да тръгваме. На следващата сутрин щяха да я изпишат. До колата чакаха приятелите на Марио. Преди да ги приближим той се наведи към мен и попита тихо:

- Нали нямаш нищо против, иначе мога да те закарам и да се върна за тях.

- Не разбира се – натъжих се, че срещата ни за днес беше приключила.

Когато момчетата ни видяха, ме поздравиха, попитаха за Милена, след което започнаха да бъзикат Марио, че се е обръснал и изкъпал в одеколон. Двамата се качиха отзад, отстъпвайки ми мястото до Марио. Докато караше, ме поглеждаше от време на време. Пристигнахме пред нас и тъкмо се канех да кажа "Чао", когато той ме изпревари и каза, че ще ме изпрати. Отключих вратата на входа и се обърнах към него. Момчетата не ни обръщаха внимание и се караха кой да седне отпред. 

- Може ли да вляза за малко? – Аз кимна зарадвана.

Той остави вратата да се затвори сама и ме притегли към себе си. Надигнах се на пръсти и го целунах лекичко. Той се засмя, след което впи устни в моите. Целуваше ме жадно и настървено. Притискаше тялото си в моето и въпреки всичките дрехи по между ни, кожата ми се наелектризира. Отвън прозвуча клаксон на кола и той въздъхна отдръпвайки ме от себе си.

- Трябва да тръгвам. Ще се видим? – прозвуча повече като въпрос от колкото като обещание. 

***

Минаха два дни без вест от него. Милена настояваше да му пиша и се наложи да си скрия телефона, за да не го направи вместо мен. Исках да му пиша, исках да му се обадя, на няколко пъти започвах и триех съобщенията. Не исках да изглеждам прекалено заинтересована, не исках да си помисли, че съм някоя лепка. Или нямаше време, или не му се занимаваше повече с мен, иначе щеше да се обади, нали? Можеше дори да дойде до нас, знаеше къде живея. Вечерта преди отново да се върнем на училище, получих смс. 

Марио : "Липсваш ми"

"Добре, дишай, брой до 60 и отговори", но още на 5 бях написала – "и ти ми липсваш" и бях натиснала изпрати. Отговор не последва. Въртях се цяла нощ и заспах няколко часа преди да трябва да ставам. 

Влязох в двора на училището и бях толкова нервна, надявах се че ще ме чака там и същевременно се ужасявах, че там щяха да са и всички съученици. Но не беше. В голямото междучасие Ралица не спираше да върви след мен и да пита глупости от сорта на как е да съм гадже на дилър, сега аз дали съм нарко-кралица, получавам ли безплатно трева и мога ли да я уредя с нещо добро на изгодна цена. Казах ѝ да се разкара, но тя не преставаше. Накрая Милена и извика на висок глас, че ако не престане гаджето ми ще ѝ свети маслото, ще ѝ направи клада от трева и ще я подпали, а цялото училище ще се друса с дима и ще се смее докато ѝ изгори и последния кокал.

- Трябваше ли да казваш пред всички, че ми е гадже? – изсъсках аз, когато най-накрая останахме на спокойствие.

- Че да не е лъжа? Нали сте си обменили микробите.

- Това не означава че сме заедно.

- И така да е, какво толкова, никой няма да те занимава, а и дори и да е такъв кретен и да не те иска, на дали ще му пречи още една бройка.

Това ме натъжи още повече. Аз за него съм просто едно момиче, поредната бройка, а той ще е завинаги единствен, не бях чак толкова глупава, знаех че ще има и други след него, но щеше да е единственото момче, което съм целунала за първи път. И все пак не съжалявах, не можеше да съществува по-хубава целувка дори и в книгите.

Часовете свършиха без да дойде така чаканият смс. Милена си беше тръгнала по-рано, имаше позволение заради падането. Излязох сама от сградата, вън беше страшно студено и духаше силен вятър, загърнах се със шала си. От мястото, където обикновено седеше, се чуваха гласове, но аз не си позволих да погледна. Ако беше там и не реагираше щях да изглеждам като пълна глупачка, затова подминах, правейки се че търся нещо в телефона си. Но когато се отдалечих на няколко метра, ми се стори че дочух името си. 

- Ели! – спрях се, това беше той, сърцето ми се разблъска и краката ми затрепериха.

Обърнах се бавно, молейки се да не се хлъзна точно сега на снега. Моят Мрачен принц седеше там, на метър пред останалите и се взираше очаквателно в мен. Всички бяха замлъкнали, а той просто стоеше и не помръдваше. Чакаше нещо. Знаех точно какво чака. Чакаше да направя крачката към него, да покажа, че случилото се е реално и означава нещо, че не се срамувам. Затова поех дълбоко въздух и направих една крачка. После още една, и още една. Вдигнах ръка и му махнах, после махнах и на Антон и Петър, които седяха и наблюдаваха с интерес. Те ми върнаха ръкомахането и се направиха, че не ни обръщат внимание. Там бяха някои съученици, в това число и противната Ралица. Марио не помръдваше от мястото си, но едва забележима усмивка се прокрадваше на устните му. Спрях се на метър пред него.

- Здравей – прошепнах аз.

- Наистина ли си казала, че съм ти гадже? – попита ме директно той, а аз прехапах устна.

- В интерес на истината, това го каза Милена.

- Но не си отрекла...?

- Не – погледнах го смело в очите.

- Добре, защото току-що го потвърдих – усмихна ми се той и аз се отпуснах. – Може ли да те целуна тук, на сред двора на училището, пред всички, защото бих изглеждал като глупак, ако седя на един метър разстояние от момичето, което се предполага, че ми е приятелка.

- Искаш да ме целунеш само, за да не изглеждаш като глупак? – засмях се, опитах се да изглеждам сърдита, но не се получи.

- Не само... - каза, приближавайки се към мен и обвивайки ръцете си около кръста ми.

- А защо? – сложих длани на гърдите му и го отблъснах леко назад.

- Ами... - той се направи, че обмисля, - защото много, ама много ми харесваш и още по-много искам да те целуна, защото не спирам да мисля за устните ти и защото да, искам на всички тук да им е ясно, че си само моя. – след което ме целуна и не ми даде възможност да възнегодувам. Ненавиждах чувството на собственост у мъжете спрямо приятелките им и въпреки това, това че ме нарече негова, ме накара да се разтопя. 

Хвана ме за ръка и продължихме напред. Махна на приятелите си за чао, без да се обърне. 

- Къде искаш да отидем? – попита ме той.

- Искам да сме сами – казах срамежливо. 

Всичко беше толкова ново за мен, исках да го целувам непрестанно. Беше като песен, която въртиш нон-стоп или буркан нутела, който ядеш безспирно, лъжица след лъжица, докато не видиш дъното или не повърнеш. Изтласках опитващата да се прокрадне мисъл, че рано или късно всичко омръзва и най-любимото става най-омразно. Не, с четенето не беше така. Дори и понякога да не исках да видя книга с месеци, после отново се връщах към тях с още по-голяма страст. И с Марио щеше да е така. 

Беше много студено, не ставаше за разходки в парка, затова отидохме в сервиза на чичо му. Той спусна ролетната врата, след като вкара колата вътре и запали осветлението. Не беше отоплено, но поне не духаше вятър. Пусна музика и ме попита дали да не се преместим на задната седалка.

- Има един диван, но той е много мръсен – каза след като видя, че се колебая. – Няма да направя нищо, което не ти харесва и определено няма да допусна първият ти път да е в кола или в този мръсен сервиз.

Изчервих се цялата, разбираше, че му беше ясно, че съм девствена, след като дори не бях се целувала. Преместих се отзад и опитах да се засмея.

- Само първия ли?

- За следващите не гарантирам – отвърна през смях. 

Той съблече коженото си яке и седна до мен. Аз също свалих своето. После се наведе към мен и ме гризна по ухото.

- Липсваше ми толкова много, тези два дни ми се видяха като цяла вечност. 

- И на мен – обгърнах врата му с ръце и зарових пръсти в косата му. – Чаках да ми се обадиш.

- Наистина ли? – аз кимнах, а той потърка нос в моя – Не исках да изглеждам нетърпелив.

- Но аз искам да си нетърпелив. Целуни ме! – сама се учудих от заповедта в гласа ми.

Той ме целуна нежно, но бързо се отдръпна. Аз се опитах да го придърпам, но той ме спря. Свали суитчъра си, този път беше с тъмна тениска. После посегна към ръба на пуловера ми и попита:

- Може ли? 

Аз кимнах утвърдително. Бавно и внимателно измъкна блузата през главата ми. 

- Изневеряваш на Хелоу Кити? – попита той, виждайки тениската ми с Том и Джери, а аз само го плеснах закачливо. – Ела тук – каза и ме претегли към себе си. Беше се облегнах назад, аз го прекрачих и се облегнах на гърба на шофьорската седалка. 

Той хвана ръцете ми, преплете пръсти с моите и зарисува кръгове по дланите ми с палците си. Тръпки на наслада се разпростряха по цялото ми тяло само от това простичко докосване.

- Искам да изпиташ всичко, не искам да претупваме нещата. Тези първи усещания няма да изпиташ никога повече, с никой друг, дори и да е много по добър от мен.

- Не вярвам да има по-добър от теб – отвърнах наивно като глупава влюбена тийнейджърка, каквато бях в него момент. – Ти ще си първият мъж в живота ми – казах подпирайки длани на гърдите му, а косата ми се докосна до устните ми – Ами аз?

- Ти ще си последната жена в моя – отвърна абсолютно убедено. 

Наведох се към него и го целунах леко и бързо, и аз можех да играя неговата игра. Докосвах устните му и се отдръпвах, карайки го да се надига към мен, след което грубо го натисках надолу. Ръцете ми се плъзнаха под тениската му и той въздъхна. Повдигах се и се спусках към него, телата ни се триеха едно в друго и усещах как се втвърдява под мен. Може и да не бях правила нищо подобно, но на теория знаех всичко, бях чела толкова много чиклити, че не им знаех бройката, бях си доставяла удоволствие сама от както станах на 12, преди реално да съм наясно как функционира секса. Впих нежно нокти в кожата му, той се сви след което грубо хвана китките ми в една ръка и ги изтегли над главата ми принуждавайки ме отново да се облегна на седалката. И двамата дишахме тежко. Със свободната си ръка ме галеше по вътрешната страна на ръцете ми от китките до мишниците и продължаваше надолу по ребрата. Аз треперех и се извивах от удоволствие. Бях готова никога повече да не кусам нутела, само това усещане да не свършва. 

- Нямаш ли гъдел? – попита ме лениво той.

- Не, само на стъпалата, докоснеш ли ме там ще те сритам жестоко.

Той се засмя и обеща да не го прави, ако съм послушна. Най-накрая освободи ръцете ми и аз повторих същите движения по неговите. Изглеждаше, че му е приятно точно толкова, колкото и на мен. Целувах го по шията и ухото, отривах носа и устните си в лицето му, не позволявайки му да ме целуне. Косата ми беше разпиляна по него. Когато вече не можеше да търпи гъделичкането ѝ, я събра в шепата си и замасажира нежно скалпа ми.

- Харесва ми така – измърках аз извивайки се върху него.

Ендорфинът и адреналинът бяха завзели цялото ми съзнание, чувствах се в пълна безопасност и сляпо му вярвах, че няма да направи нищо, което да ме нарани. Пръстите ми се прокраднаха под ръба на дънките и боксерките му, палците си играеха с токата на колана. Той хвана ръката ми във вял опит да ме спре, но се отказа. Целунах ключицата му, вдлъбнатината между гърдите му и бавно заслизах надолу. Той си пое рязко въздух и захапа свитата си в юмрук ръка, отпускайки главата си назад. Другата му ръка все още държеше косата ми. Когато стигнах до пъпа му, телефонът ми започна да звъни.

- По дяволите – казахме в един глас, а аз го повторих още един път, когато видях кой се обажда. Направих му знак да мълчи, опитах да успокоя дишането си и приех разговора.

Беше майка ми, бяха минали два часа от както бях свършила училище, а аз още не се бях прибрала. Напълно бях забравила да измисля нещо. Излъгах я че съм с приятелки и съм забравила за времето. След като обещах, че веднага се връщам, затворих телефона.

- Вече си на 18, а майка ти още ти държи сметка къде си и кога се прибираш – подкачи ме той.

- Тя е суперконтролираща, а и докато живея с тях трябва да спазвам техните правила – свих рамене – Не ми забранява да излизам, просто иска да знае къде съм и с кого съм

- Не ти забранява, затова я лъжеш с кого си.

- Е, ами не мога да и кажа, че се натискам на задната седалка с най-секси момчето, което познавам.

Той само се засмя и каза:

- Обади се в точният момент, още малко и не съм сигурен дали щях да мога да изпълня обещанието си.

Аз се изчервих и посегнах към пуловера си без да кажа нищо. 

Когато спряхме пред нас, той беше стиснал волана толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.

- Искам да ми кажеш, когато решиш, че си готова – каза кротко той. 

Аз се наклоних към него и го целунах бързо и грубо, чак той се стресна и казах докато излизах от колата:

- Може би ще е по-скоро от колкото си мислиш. 

Когато се прибрах, мама ме попита отново къде съм била.

- С приятелки...

- Стига, Ели, подушвам мъжки парфюм от два метра от теб. С момчето от болницата ли беше.

- Да – мама въздъхна – но мамо, той не е такъв какъвто изглежда.

- Нищо не съм казала, ти си умно момиче, вярвам че любовта няма да замае главата ти. Просто не прави глупости и ако се държи лошо с теб веднага ми кажи, нали?

- Добре - обещах аз. Мина много по-добре от колкото бях очаквала. 

Когато по-късно вече бях в леглото, погледнах фейсбука си през телефона. Бях му изпратила покана за приятелство и той я беше приел. Сърцето ми се разтрепери когато видях, че имам съобщение от него. Беше ми изпратил само сърчице. Усмихнах се и написах "Лека нощ" придружено с емотикон мече. Той ми отговори веднага:

Марио: "Да разбирам ли, че вече си в леглото?"

Елисавета: "Да, а ти?"

Марио: "И аз.

Какво правиш?"

Елисавета: "Лежа :D какво друго?"

Марио: "Не знам, ти ми кажи"

Елисавета: "Мисля си..."

Марио: „За...?"

Елисавета: „Теб"

Марио: „Какво по-точно?"

Елисавета: „За начина, по който ме караш де се чувствам, когато ме докосваш"

Марио: „И как се чувстваш?"

Елисавета: „Невероятно, всичко изчезва, съществувам само аз и нежния ти допир"

Марио: „Къде би искала да те докосна сега?"

Елисавета: „Не знам. По корема?"

Марио: „Ти решаваш"

Елисавета: „Разперваш длани по корема ми и пръстите ти докосват едва-едва ребрата ми.

После се насочват към гърдите ми. Очертаваш с пръст кожата под ръба на сутиена ми и целуваш вдлъбнатината между гърдите ми. Прокарваш внимателно показалците си под сутиена ми и дразниш зърната ми докато се втвърдят. После обхващаш гърдите ми с шепи и изхлузваш сутиена надолу. Прокарваш езика си по зърната ми, а после ги покриваш и с устните си, като много лекичко ги засмукваш."

Марио: „После постепенно започвам да слизам отново надолу, галейки и целувайки корема ти. Хващам ръба на бикините ти с Хелоу Кити и те поглеждам – Да продължавам ли на долу?"

Елисавета: „Ти си идиот :D

Продължавай!"

Марио: Свалям бикините ти, колкото и да ме възбужда да гледам котката на тях. Целувам всеки милиметър от кожата, която се подава под тях. Ръцете ми галят вътрешната страна на бедрата ти, а ти се навдигаш към мен, подсказвайки ми, че ти харесва какво правя. Наболата ми брада леко драска нежната ти кожа и тя се зачервява, но ти заравяш пръсти в косата ми и искаш да продължа?"

Елисавета: „Искам, моля те"

Марио: „Притискам езика си към клитора ти с въртеливи движение, масажирайки нежно слабините ти. Езикът ми продължава да изследва по надолу тялото ти, а палецът ми го замества върху клитора ти. Ти се притискаш към мен и аз вкарвам езика си максимално дълбоко в теб. Усещам течността ти и това ми харесва. Сменям езика си с пръста си, първо един, а после още един, докато палецът ми все още възбужда клитора ти. Ти се притискаш към ръката ми и стягаш бедрата си около нея, започваш да се движиш така, че сама да си доставиш удоволствие. А аз отново те целувам по гърдите. И не спирам докато не свършиш и не се отпуснеш щастлива на леглото до мен."

Елисавета: „Искам да направиш това реално (засрамена емотикона)"

Марио: „Аз също. Кажи ми какво правиш в момента? Къде са ръцете ти?"

Елисавета: „Едната е на гърдите ми, описва кръгове около зърната ми, а другата е долу, правейки това което описа. Представям си, че са твоите ръце."

Марио: „Колко пръста имаш вътре?"

Елисавета: „Един, а после два."

Марио: „Свърши ли?"

След 5 минути

Елисавета: „Да."

Марио: „Искам и физически да те накарам да свършиш. Другият път пробвай с 3 пръста."

Елисавета: „Защо?"

Марио: „За да не те боли толкова, когато отнемам девствеността ти. Стана късно, заспивай, ще се видим утре."

Елисавета: „Лека нощ."

Марио: „Лека нощ."

Заспах с усмивка, без да се замислям, че можеше да покаже чатът на всички и да стана за смях. Винаги бях толкова рационална и предпазлива, но с Марио се чувствах сигурна и освободена. Въпреки предубедеността си към него в началото, нещо ме караше да му вярвам безрезервно. 

На другият ден той ме чакаше след училище. 

- Майка ми знае, че се виждаме – съобщих му.

- И? Имаме ли наложено вето?

- Учудващо, но не. Каза само да внимавам и да не се забърквам в неприятности.

Той си отдъхна и разговорът продължи за това как е минал денят ни. Отидохме отново в сервиза. 

- Другата седмица го дават да се затопля, може да мръднем някъде.

- До тогава нямам нищо против да прекарваме времето си в колата ти – усмихнах му се закачливо.

Той се премести на задната седалка, а аз се настаних направо в скута му и го целунах. Постепенно стигнахме до сценария от миналата вечер и гърдите ми. Изпълни всичко перфектно, но не стигна по-надолу от това да подпъхва пръстите си под ръба на дънките ми. Беше го оставил за друг ден. Но аз бях любопитна и жадна за тялото му. Свалих му тениската и на слабата светлина заразглеждах изрисуваното му тяло, проследявайки с пръст контурите. На мястото, където се намираше сърцето му, кожата беше празна. Потупах го там и казах:

- Пропуснал си това място.

- Не, чака там да бъде изписано името на единствената – впи очи в моите – и евентуално по-късно на децата ни. – Имах чувството, че говори за мен, но не можех да бъда сигурна. Все пак това беше тийнейджърско увлечение и рано или късно щеше да свърши.

***

Тези дни оставиха най-сладките спомени в душата ми. Марио ме чакаше след училище почти всеки ден. Когато беше топло се разхождахме, когато нямаше никого в сервиза, се натискахме там. Няколко пъти беше идвал и у нас да гледаме филми и се държеше абсолютно благоприлично, като не поддаваше на опитите ми да го съблазня. Споделяхме си случки от миналото и как искахме да продължим живота си. След около два месеца, реших, че мога да му се доверя напълно. Когато ме остави пред нас след разходка в морската градина, му прошепнах, че съм готова и избягах по стълбите, оставяйки го да асимилира чутото.

След два дни ме взе от нас, беше ми казал, че ще ме заведе на мястото, на което живееше, стаичката зад студиото за татуировки. Беше малка, на се беше постарал да я изчисти и да я подреди. Ухаеше на неговия парфюм. На леглото бяха изпънати чисти чаршафи. 

- Защо не си ме водил до сега тук? – попитах го

- Не бях сигурен, че ще мога да се контролирам – кимна той в посока към леглото. 

Беше взел храна от китайския и запалил чаена свещ по средата на малката масичка. Ядохме направо от кутийките с прибори за еднократна употреба и въпреки това беше много романтично. Беше пуснал музика от телефона си, светеше само нощната лампа до леглото. Когато привършихме с храната, той ми подаде ръка и ме притегли към себе си. Танцувахме или по скоро се поклащахме прегърнати в ритъма на музиката. Той сложи пръст под брадичката ми и повдигна лицето ми на горе, после поглади с палец устните ми.

- Имаш толкова красива усмивка – каза той и ме целуна, отначало бавно и нежно, а после постепенно усили натиска. 

Аз вдигнах ръце към косата му и се притиснах към тялото му. Той ме побутна към леглото и бавно започна да ме съблича, аз последвах примера му. Когато останахме само по боксерки и бикини (без котка или друг анимационен герой), той седна на леглото и ме привлечи към себе си. Дълго се галехме и целувахме, по начин, който знаехме, че ни харесва. Когато се почувствах отпусната, се облегнах назад и го дръпнах върху себе си. Той се освободи ловко от бельото ни и продължи да целува всеки сантиметър от кожата ми. Когато усети, че тялото ми е готово, се присегна към презерватива. Сложи го и се намести между краката ми. 

- Ако много те заболи, ми кажи да спра – аз кимнах, той ме целуна и започна бавно да навлиза в мен.

Въпреки че бях възбудена, болеше ужасно, на няколко пъти го помолих да спре за малко. Дори и когато разкъса девствената ми ципа не стана по-добре. Продължихме известно време, след което той спря, претърколи се до мен и ме прегърна. Зарови лице в косата ми и ме целуна. 

- Съжалявам, следващите пъти трябва да е по-добре – каза неуверено той.

- Знам, всичко е наред, не съм очаквала да се изстрелям на седмото небе от първия път. Не знам как някои момичета могат да го направят за първи път с непознати или под въздействието па алкохол. Би било толково унизително. – Погледнах го и погалих бузата му – Ти си толкова мил и внимателен. Знам, че се разбрахме да остана за през нощта, но искам да се прибера у нас. Ще ме закараш ли? Обещавам да остана следващия път.

- Добре – каза тихо и стана да се облече като ми обърна гръб да ми остави малко лично пространство. 

Когато ме остави пред нас, усещах, че е притеснен. Прегърнах го и го попитах дали ще се видим утре. Той потвърди. Когато се прибрах, се изкъпах и плаках. Знам, че му казах, че не съм очаквала нищо кой знае какво и един вид наистина беше така, но тайно се надявах да е като в глупавите романтични книги. Беше ни толкова хубаво заедно, трябваше му толкова малко, за да ме възбуди и накара да свърша с уста или пръсти или дори чрез съобщенията, които си пишехме. Вярвах, че ако продължим, ще стане по-добре, но изпитвах страх дали той няма да се откаже. Оказа се, че той се бои от същото защото получих съобщение от него – „Другият път ще се постарая повече, стига да ми позволиш."

Следващият ден беше неучебен и го прекарахме у нас, организирахме си филмов маратон и се гушкахме. Не стигнахме по-далеч от няколко целувки. 

- Едно лошо изживяване няма да ни раздели, нали? – попитах го тихо, като се обърнах към него.

- Не, относно мен не трябва да изпитваш съмнения – каза твърдо той. 

- И все пак не бих заменила за нищо предишната нощ и няма друг, на който бих се доверила за това. – уверих го аз.

- Благодаря ти – каза и ме целуна по носа. – Може би да пробваме с лубрикант следващия път? – аз се съгласих и продължихме да гледаме филми вече в по-отпусната обстановка. 

Пробвахме още няколко пъти. В началото болеше малко, но после ставаше поносимо. Той свършваше, а после помагаше и на мен. Пробвахме и други пози и постепенно започна да става приятно и да ми харесва. Пробвахме и в колата, беше неудобно, но вълнуващо. Понякога го правехме бързо и по-грубо, ненаситно, друг път бавно и нежно, с дълга предигра. 

Към глава 5