Грешките на младостта

 -5-

Всичко беше прекрасно, докато не разбрах, че е ходил на купони зад гърба ми. Уверяваше ме, че нищо лошо не е правел, но аз не можех да го преглътна. Защо не ме беше взел със себе си? Защото не било подходящо място за мен и хората не биха ми допаднали. Защо тогава е ходил? Защото приятелите му го карали, не можел да ги зареже напълно заради мен и без това от както сме били заедно почти не бил ги виждал. Защо не ми е казал? Защото знаел как ще реагирам. 

- А сега така по-добре ли е? Какво си мислеше, че никога няма да разбера ли? Че просто ще чукаш малката глупачка и ще си правиш каквото искаш ?! - крещях аз и гласът ми ми ехтеше в полупразното помещение на сервиза. 

- Ели, не говори така - опитваше се да ме хване за ръцете и да ме успокои - знаеш, ча за мен си всичко. Животът ми започна когато те видях.

- Тия ги разправяй на баба ми! Ако беше истина нямаше да ме лъжеш и още повече въобще нямаше да ходиш на шибаните купони, където кой знае какво и с кого си правил и какво си пушил!

- Много добре знаеш, че вече не се занимавам с това и не съм пушил от както се познаваме! А колкото до намека ти, че съм правил нещо с други момичета, дори и не искам да го коментирам.

- Не очакваш да повярвам, че просто си си седял и си броил мухите, нали!

- Щом не ми вярваш нямам какво повече да ти кажа - отвърна тихо той, през цялото време аз крещях като луда, а той така и не ми повиши тон.

- Чудесно - казах аз - щом нямаш какво да ми кажеш отвори шибаната врата! Тръгвам си!

- Сядай в колата, ще те закарам.

- Никъде повече не отивам с теб или тъпата ти кола! ОТВОРИ ШИБАНАТА ВРАТА! - и изритах ролетната щора с все сила, че за миг се уплаших, че ще падне върху мен, но после разбрах, че Марио е натиснал кода за отваряне. 

Не изчаках да се вдигне до край, наведох се и изхвърчах навън. Зад себе си го чух да вика да му се обадя като се успокоя. Вдигнах високо двете си ръце и му показах средните им пръсти, без въобще да се обръщам към него. Не можех да се прибера у нас в това състояние, за това отидох у Милена, техните пак бяха извън града и можех да пренощувам там. Първо крещях и го обиждах с всички лоши думи, които знаех, а после плаках докато не изтече цялата вода от тялото ми. 

Беше уикенд, той не ме потърси, аз него също, въпреки че през 5 минути проверявах профила му и с Милена прегледахме всичките му приятелки, търсейки за доказателства за изневяра. Не знаех дали сме заедно, но не беше сменил статуса на необвързан. Аз също не посмях, колкото и да бях бясна. С Милена измислихме план как да му го върна, стигаше само да се покаже в училището. 

В понеделник след часовете се промъкнахме в салона по физическо и тя се покатери до прозореца, който беше над мястото, където се събираха момчетата.

- Тук е. Задействаме ли операция "Отмъщение"?

- Потвърдено - козирувах аз.

- Тъй вярно, сър - и повтори същото действие. 

И така, излязох от училището и когато подминах момчетата и Марио, без да ги погледна, Милена ме "догони", крещейки с цяло гърло, че сигурно и чак в учителската стая я бяха чули.

- Елииии! Хей, добре че те настигнах, тъкмо говорих с братовчед ми, онзи готиният от Механото, сещаш се нали? Щял да прави купон в петък, ама там нали само момчета учат, та се сетил за мене и красивата ми приятелка, т.е. ти, та ми каза да те взимам и да сме там без възражения. Ще дойдеш, нали? - и после тихо смотолеви - рибата клъвна, идва насам.

- Да, разбира се, нямам какво друго да правя, а и ще ми е приятно отново да видя братовчед ти.

В този момент Марио застана до мен и сложи ръка на гърба ми, но аз демонстративно се отдръпнах.

- В петък съм свободен, мога да дойда с теб.

- Сори - започна Милена - братчеда ще ме убие ако доведа момчета, изрично ме предупреди - Само момичета.

- А и ти вероятно имаш друг купон на който да си - казах надменно.

- Мога да пропусна.

- Не си прави труда. Няма да ти е забавно при нас, няма да ти допадне компанията - върнах му го аз.

- Не се и съмнявам - каза мрачно - тогава ще ви закарам и прибера.

- Няма нужда! - сопнах му се и дръпнах Милена за ръката да си вървим.

Той извика името ми, но аз не се обърнах.

- Още го е грижа за теб - каза тя когато излязохме извън двора на училището.

- Друг път, държи се все едно съм негова собственост. Щом той може да ходи на купони, значи и аз мога!

- Е, реално погледнато в петък няма никакъв купон.

- Да, но той не го знае. А на следващият училищен купон отиваме веднага.

- Там може да дойде и той.

- Не се и съмнявам, като разбере, че съм там.

В петък седях на тъмно в стаята си и гледах филм, когато получих съобщение.

Марио: „Чакам долу, ще те закарам."

След 5 минути,

Елисавета: "Вече съм там"

Марио: „Дай ми адреса, ще дойда"

Оставих го без отговор.

Марио: „Обади ми се, като решиш да се прибираш"

Сложих телефона без звук и колкото и да се изкушавах не го погледнах през следващите 4 часа. Милена направо беше изключила своя.

Когато по-късно прочетох съобщенията ми стана мъчно, но той си го заслужаваше, бил е на толкова купони без дори да знам, а аз само на един. Дори реално не бях.

Марио: „Отговори ми!

Защо не ми вдигаш?

Къде, за бога, си???

Телефона на Милена е изключен, къде сте?

Кълна се, ако онези педерастчета от Механото ти направят нещо, ще стоваря училището на главите им!

Моля те, просто ми напиши, че си добре.

Край, ако до 5 минути не ми се обадиш, звъня на майка ти!"

По дяволите! В този момент се затичах да стигна телефона на майка ми, който тъкмо започваше да звъни.

- Ало - каза тя, а аз грабнах от ръката ѝ и затворих. - Какво, за бога, правиш?

- Нищо, просто не му вдигай, ако пак ти звънне, става ли?

- Всичко наред ли е? 

- Всичко е наред - изкрещях вече от стаята си.

Грабнах телефона и написах:

Елисавета: „Беше прекалено шумно, не съм чула телефона. Вече се прибрах"

Марио: „Не ме лъжи! Пред вас съм, не съм мърдал от там"

Елисавета: „Сега ме и дебнеш ли??? У Милена съм!"

Марио: „Идвам веднага, слез долу! Трябва да те видя"

По дяволите!

Елисавета: „Остави ме на мира, не искам да те виждам!"

Тишина

Марио: „Моля те, само за 5 минути"

Елисавета: „Махай се!" 

Марио: „Кажи ми поне добре ли си?"

Елисавета: „Бях, до преди да ми пишеш!"

Марио: „Добре, няма да ти преча повече"

Пишех си с Милена, когато дойде ново съобщение от него.

Марио: „Била ли си изобщо някъде или ме лъжеш, само за да ме дразниш?"

По дяволите!

Елисавета: „За каква ме взимаш?? Изобщо не ми пука дали се дразниш или не! И специалистът по лъжите си ти!"

Марио: „Ели, кажи ми истината."

Елисавета: „Това е истината, щом не ми вярваш, нямам какво повече да ти кажа!"

Повече не ми писа. Мина една седмица без да ме притеснява, не идваше и в училище. Накрая писах на Антон.

Елисавета: „Как е той?"

ТонкатаГъзаря: „Човек, ако толкова те интересува, вземи му пиши. Писна ми да ми подсмърча по цял ден в студиото и да гони клиентите."

Но аз не му писах. Дойде дългоочакваният купон и колкото и да не ми се ходеше, облякох си рокля, гримирах се и зачаках Милена да ме забере. Добре, че тя беше контактна и я переше сачмата, защото иначе аз щях да си седя като някоя задръстенячка, каквато бях, в някой ъгъл. Тя ни набута на всички снимки и селфита, които се правиха и след това се уверяваше дали са качени и тагнати. След около 40 минути се появи Марио с приятелите си. Аз се направих, че не съм го видяла и преминах в другата стая. Но пред мен се изпречи някакъв от съседния клас и ме прегърна. Смърдеше на алкохол. Кога е успял да се напие толкова бързо? Той ме притисна към стената и започна да бръщолеви глупости. В този момент влезе Марио и когато ни видя се закова на място, а лицето му пребледня. Той стисна зъби и за момент си помислих, че ще ми обърне гръб. Тогава се сетих, че може би разбира ситуацията погрешно. Оформих с устни "Помощ". Той профуча през стаята и стигна до нас точно в момента когато онзи каза:

- Знам, че сте скъсали, интересно ми е какво е видял в теб, сигурно си добра в леглото, хайде покажи ми, нямам трева, но имам нещо по-добро.

- И какво е то?!! - Марио го блъсна в стената и заби юмрука си в носа му. - Хайде де, защо не ни покажеш? - и той се засили да го удари още веднъж.

- Марио остави го! - изписках аз, уплашена, че ще му разбие главата и после ще отиде в затвора. - Не си заслужава. - за първи път го виждах толкова ядосан.

Той ме погледна, дишайки накъсано, но го пусна, след което се обърна към всички, които се бяха скупчили, да не изтърват шоуто. 

- И да ви е ясно, аз и Елисавета сме заедно! - гласът му излъчваше бясна увереност, но погледът, който ми отправи беше неуверен и умоляващ. Той протегна ръка към мен и аз веднага я поех.

Антон и Петър си проправиха път.

- Хайде, гълъбчета, вървете си, ние ще се оправим с този боклук. - Марио ме затегли към изхода, а зад себе си чух - Я, да видим колко ще си купиш днес. Промоция, специално за теб - 1 на цената на 5.

- Милена - опитах се да спра Марио, но той дори не забави крачка.

- Момчетата ще я приберат у тях, не се тревожи.

Излязохме навън в хладната вечер. Колата му беше паркирана пред съседния блок. Вървяхме в тишина както и през целият път в колата до тях. Дори не ме попита дали не искам да се прибера у нас. Когато влязохме в малката стаичка, той издиша през устата и прокара ръце през косата си.

- Да ме побъркаш ли искаш? Нарочно ли го правиш? - аз гледах в краката си - Отговори ми нещо!

- Да, нарочно, сега виждаш ли какво ми е като знам, че си бил сам на такива места!

- По дяволите, Ели! За разлика от теб, при мен няма шанс някой да ме притисне до стената или изнасили!

- Да, но може ти да притиснеш някоя! Или да ти се слага...

- Пак ли започваме? Колко пъти да ти казвам, че никоя друга не ме интересува, ако ще и гола да ми седне в скута!

- Да, само че на мен не ми харесва идеята някоя пачавра да ти седи в скута гола или облечена!

- Добре - отпусна рамене той - вече ще ти казвам къде отивам.

- Не! Няма да ходиш никъде без мен!

- Добре, така да бъде - съгласи се той и протегна ръка към мен. - Онзи идиот направи ли ти нещо?

- Не - поклатих глава и когато улових ръката му, видях, че кокалчетата му са разкървавени. - Трябва да се промие.

- В шкафа под мивката има ракия.

Взех шишето и изсипах малко от течността върху кърпичка. Той беше седнал на земята и аз коленичих до него. Когато изтрих кръвта, видях че отдолу има стара рана.

- Бил ли си се?

- Да, със стената - засмя се той.

- Не трябва да правиш така, може да си счупиш ръката - казах и стиснах дланта му между моите.

- Какво е една счупена ръка, ако сърцето ми е счупено. Боже, Ели, ако знаеш как ми липсваше. Мисля, че не мога да живея без теб.

- Сега съм тук - казах аз и се наведох да го целуна.

- Повече не прави така - прошепна той преди да впие гладно устни в моите.

Дали от адреналина или все още ми беше ядосан, но бе по-груб от обичайното. Опъваше косата ми, хапеше ме по устните и раменете. Стисна китките ми и не ми позволи да мърдам. Беше доминиращ, но аз бях толкова зажадняла за тялото му, че не се възпротивих. На сутринта когато отворих очи, той вече беше буден и прокарваше пръсти нежно по ребрата ми. Аз се обърнах с лице към него и тогава двамата видяхме синините по китките ми. Ярост замъгли очите му.

- Трябваше да пребия онова копеле - изръмжа, надигайки се от леглото.

- За какво говориш?

Той хвана ръката ми и я премести пред очите ми. А аз въздъхнах.

- Това не е от него. От тебе е ... снощи, ти беше малко груб.

Той ме погледна слисано.

- Добре ли си? Боли ли те нещо? Защо не ми каза?

- Всичко е наред - успокоих го - ела при мен - легнах обратно на леглото и го придърпах към гърдите си.

Към глава 6