Мина

 1

Мина пристъпи прага на училището си за десета поредна година, с натежало сърце.

Беше преживяла трудно промените след 4ти и 7ми клас, със смяната на паралелките и новите съученици. Не се чувстваше комфортно в нова обстановка, за това и реши да си изкара всички 12 години в СОУто. До нея винаги беше най-добрата ѝ приятелка Катя, но тази година ръководството на училището имаше гениалната идея да обедини нейното училище с Музикалното, което трябваше да освободи досегашната си сграда. И не просто да са две различни училища в една сграда, с различни смени, а да стане профилирано СОУ по сценични изкуства. Кое беше най-лошото ли? За да не се делят на групи стари и нови ученици, ръководството реши да размесят досегашните паралелки и да направят смесени - стари с нови ученици. Нямаше да е чак толкова зле, ако не бяха разделени в различни класове с Катя.

- Стига си се мусила - сръга я приятелката ѝ - радвай се, че поне не нашето училище се мести. А и вече забелязах доста красиви индивиди. 

Мина завъртя очи, имаше опит с една лоша целувка, която отказваше да признае за първа и една уникална, но момчето след това се правеше, че не я познава. Какъв му беше проблемът като и бившата и настоящата му приятелка бяха по-грозни от нея. Или просто беше субективна към собствената си външност. Изду бузи и изпусна бавно въздуха. Пак се отнесе, мисълта ѝ беше, че предпочита да чете книги и да си мечтае за несъществуващи момчета, отколкото да се опитва да разбере какво става в главите на истинските. 

- Хайде ще те изпратя до твоята стая - пред вратата Катя я прегърна и ѝ махна за чао, докато се отдалечаваше към своята стая - Среща в голямото.

Мина се изправи, приглади плисираната си пола, къде за да я оправи, къде за да изтрие потните си длани. Бухна чупливата си, едва стигаща до раменете ѝ коса и влезе в класната стая. Мерна познати и непознати лица, но това, което привлече погледа ѝ беше написаното на дъската - "Нова политика на училището - ще седите по номера. Добре дошли!".

Супер, помисли си, ако беше с Катя сигурно щяха да седят заедно. Е, поне нямаше опастност да е изолирана видимо от всички и да седи сама. Разбира се, имаше си и предимства да седиш сам, но затова трябваше да си сигурен в себе си и да не ти пука от мнението на останалите. Мина се стараеше да е такава, но все още беше във възрастта, в която една неправилна дума или поглед можеха да я наранят. Погледна чиновете (нямаше късмет да е в стая с маси), на тях имаше листчета с имената. За щастие, който е разпределил местата е започнал от към вратата, което означаваше, че ще е на редицата до прозорците. Насочи се натам и погледът ѝ се закова в огромното момче, което седеше на пишещата част на чина и говореше на висок глас с приятеля си от задния чин. Страхотно, намуси се тя, щеше да е в един клас с Теодор и Радослав. Двамата неандерталци, които като видеше (благодарение на размерите им, поне се забелязваха от далече) се криеше в някоя стая или минаваше от другата страна на коридора - възможно най-далече. Бяха агресивни, чувството им за хумор граничеше с обида в очите на нормалните хора и сваляха всяко момиче, което видят, по техния си неандерталски начин, та беше трудно да разбереш свалят ли я или обиждат. Не беше чувала да тормозят някой, не бяха зли, просто... бяха тъпи мачовци. До Теодор седеше непознато момиче, а мястото до Радослав беше празно, като се изключи раницата му. "Само да не сме заедно, само да не сме заедно", Мина заключи пръстите на ръцете и краката си (да имаше си своите странности и беше усъвършенствала ходенето с палец върху показалец). Приближи се внимателно, като прочиташе имената на празните места, едва седеше на краката си когато стигна до чина на Радослав и видя името си. Преглътна и вдигна поглед да срещне очите му, защото бяха замлъкнали и ѝ стана ясно, че я гледат. Боже, сигурно си мислеха, че е от новите и щяха да ѝ се представят, колко неудобно, 9 години да ходиш в едно и също училище с някого и да не са те забелязали.

- Я гледай ти - провлачи Радослав с готиния си според него глас и скръсти ръце пред гърдите си, за да изпъкнат бицепсите му. - Мина, нали - погледна листчето на чина, - да не те е навестила феята кръстница, няма и помен от пъпките ти.

- И се е поналяла - додаде тъпият му приятел, правейки се, че придържа несъществуващия си бюст. 

Радослав плъзна поглед по прилепналата и блуза с дълбоко овално деколте и се подсмихна на една страна. Мина почервеня цялата, май беше по-добре да я бяха помислили за нова. Беше приятно учудена, че я знаят, но и вбесена от думите им. 

- Разкарай си раницата от мястото ми! - трясна тя чантата си в чина.

- Спокойно коте, не си показвай ноктите. Просто ти пазех мястото. - и той примести бавно раницата си на земята, без да сваля очи от нея. 

- Сякаш пък някой ще седне тук и да има избор. - каза тя под нос.

- Аууу - засмяха се двамата отзад.

- Виж к'во, коте - приведе се към нея Радослав и постави длани на нейната част от чина, - ако не ти харесва си свободна да седиш на земята, и без това тоя чин е прекалено малък за двама ни.

- Седни ти на земята като искаш - избута го Мина - малък е само за теб, гигант такъв, на мен си ми е супер.

- О и на мен си ми е супер, коте - вмъкна се той на седалката и грубо опря коляното си в нейното.

- Не ми навлизай в личното пространство - дръпна се като опарена Мина - и не ми викай "коте"! 

- Добре - премести на сантиметър крака си, - писе - и двамата с Теодор избухнаха в смях, а тя с яд трясна тетрадката, която беше извадила от чантата си.

- Знаеш ли какво? 

- Умирам си да разбера. - вмъкна той, въпреки че тя не искаше отговор.

- Изобщо не ми говори!

Той се отдръпна рязко и опря гръб на облегалката.

- Сякаш пък много ми трябва да говоря със задръстенячка като теб!

Мина се сви в себе си и изкара телефона си, взе да трие ненужни неща, както всеки път, когато искаше да се скрие зад това, че е заета.

Първият час мина нормално, класният си изпя песента, а момчетата сякаш бяха забравили за нейното съществуване, за щастие.

Звънецът би и двамата се разкараха да досаждат на други. Тя изкара телефона си и написа на Катя.

М: няма да познаеш с кой съм в един клас

К: кой

М: ония пещерняци Радослав и Теодор

К: и вие ли седите по номера? не ми казвай, че седиш с него :D

М: 😭 

К: Неее 

стига бе

М: единият е до мен, а другият зад мен...

К: баси 

искаш ли да дойда?

Точно като щеше да я помоли, момичето зад нея я тупна рамото ѝ.

- Хей, аз съм Силвия.

Мина съвсем беше забравила за нея.

- Извинявай, аз съм Мина.

Набързо прати съобщение на Катя, че няма нужда да идва.

Двете момичета поприказваха малко, преди да влезе следващия учител и вкички да седнат по местата си. Радослав се стовари върху седалката и Мина се изуми как чинът не се разби, но не каза нищо. Момчето отново най-нагло опря бедрото си в нейното.Той беше с дънки до коляното, а нейната пола се беше вдигнала и този път се допряха кожа в кожа. Кожата ѝ настръхна и тя инстинктивно се отдрърна, само че той я последва. 

- Знаеш ли, писе, защо да те оставям на мира? Мисля, че ще ми е по-забавно да те дразня.

- Имам си име, по дяволите!

- О, да. Мина. Кога да взема да те мина? - и двете момчета избухнаха от смях.

- Много смешно, детската градина е отсреща.

Момчето протегна ръка на облегалката ѝ и се ухили хищнически като видя как се напряга тя. 

- Съжалявам, както сама каза, съм гигант. Всяка една част от мен, свободна си да провериш, ако не вярваш - тя изсумтя погнусено - И като такъв имам нужда от повече място, а ти - огледа я отново той - си мъничка. Така че сама разбираш колко нечестно е, пространството да се раздели по равно.

- Не ме интересува - Мина избута крака му и ръката му - стой си в твоята половина.

- Какво, да не вземеш да надраскаш черта по средата. Кой сега е за в детската градина? Ей - обърна се той назад - имате ли линийка, че да може да раздели чина по равно до милиметри?

- Защо просто не ме оставиш на мира?

- Че кое ще му е интересното? 

В голямото междучасие Мина и Катя излязоха да си купят нещо за ядене, като взеха със себе си Силвия и нейна приятелка. Момичето не посмя да говори пред новите, но Силвия сама подхвана темата.

- Какъв им е проблема на тия?

- На кои? - попита Мина, а Силвия я изгледа "какво се правиш на ударена"

- Големи размери - голямо его - отговори Катя - Само лаят без да хапят, споко.

- Ама и лаенето им може да бъде болезнено - промърмори Мина.

- О да. Не си мисли, че си само ти - каза ѝ Силвия - този до мен не престана да ми дрънка глупости и да ме занимава цял час. Искрено се надявам това преставление да е само за днес.

- Надявай се - засмя се Катя.

Към глава 2