Мина

 2

На другият ден Мина влезе в стаята и като видя Радослав качен отново на чина, с къси дрехи, с добре очертани прасци и ръце, веднага съжали, че е с къси дънкови панталонки и потник. Поне си носеше риза. Дано по-бързо се застудеше, защото беше достатъчно непоносимо той постоянно да се опира в нея, но да търпи и горещата му кожа, беше прекалено. Нямаше опит с момчетата и техните докосвания. Приближи се до мястото си, остави чантата си и си облече карираната широка риза. Нави ръкавите до лактите си. Беше топло, но по-добре плата отколкото кожата му.

- Коте, ако ти е студено мога да те стопля - каза ѝ Радослав, когато я забеляза.

- Разкарай се - тросна му се тя.

Учителката влезе и всички седнаха по местата си.

- Съжалявам - прошепна той опасно близо до ухото ѝ - вързана си с мен поне до края на учебната година - и духна в ухото ѝ, а тя го ритна в кокалчето на крака под чина. Той подскочи, но не издаде звук, обаче и това беше достатъчно, за да ги погледне намръщено учителката.

- Сега, колко от вас недораслячета - попита с отвратен тон госпожата - са прочели препоръчителната литература през лятото? 

Изведнъж всички се снишиха и си намериха супер важна работа, като да човъркат надписите и дупките по чиновете.

- Както си и мислех - въздъхна учителката - Тогава ще четем в час, ще се редувате - млъкна и се заслуша в мрънкането на учениците - да, да, точно така като в първи клас, където може би всички още трябва да сте. Или предпочитате да правите есета на цялото съдържание на изучаваните книги? - настана гробна тишина - Така си и мислех. Ще започнем от тази редица - и тя посочи първия чин до прозорците.

- Ама не е честно, първи номер е от другата страна - възроптаха двамата на въпросния чин.

- Интересува ли ме? Не. - отговори си сама учителката - Щом само за едно четене се пазарите, не ми се мисли като дойде време за изпитване. И останалите следете текста!

Започнаха да четат, Мина вече имаше отворена христоматия пред себе си. Радо се наведе към нея:

- Стига бе, нима и ти не си прочела задължителната литература?

- Не - отговори момичето без да го поглежда - предпочитам да чета друго.

- Не бих предположил, че не спазваш всички предписания.

Радослав посегна към раницата си да извади своя учебник, но после се замисли и се изправи ухилен. Наклони се към съученичката си, която се стараеше да се прави, че той не съществува.

- Мина, коте, изглежда съм си забравил учебника - усмихна се невинно той.

- Стига бе - погледна го тя уж учудено, - ти имаш учебник?

После побутна своя в средата на чина и се сви максимално в своята част, защото Радослав се надвеси над учебника. Опря крака си в голото ѝ бедро. От утре щеше да ходи само с дълги дрехи.

Когато дойде нейният ред да чете, той се отдръпна леко, за да ѝ предостави необходимото ѝ пространство. Въпреки че това би означавало да отиде поне в съседната стая.

Като мина и неговият ред, отново притисна крака си в нея, несъзнателно. Ставаше му скучно и тракаше с химикала си и пружинираше с крак. Нещо, което много изнервяше момичето, особено когато въпросният крак се триеше в нейния.

- Престани! - просъска тя и впи ноктите си в коляното му.

Той замръзна на секундата и двамата се вгледаха в ръката ѝ. Тя веднага я отдръпна като опарена и я изтри в ризата си, после преплети пръсти в скута си. Радослав не каза нищо.

Към глава 3