С мен остани

 9

Рано в неделя сутринта, Дарена се събуди, нахрани най-напред котката, докато топлеше вода за кафе, а след това се впусна да разтреби къщата, защото техните трябваше да си дойдат утре. После си взе душ, почуди се, но си сложи очна линия, спирала и червено червило. Сплете косата си на плитка, с вмъкнат в нея шал. Обу си къси дънкови панталонки и посегна към тениска с Том и Джери, но в последнана секунда забеляза тъмносиния си дантелен кроп топ с тънки презрамки и ѝ се прииска да е секси, като посмекчи малко с широка бяло-черна карирана риза от памук. Намъкна яркожълтите си кецове и ги завърза, докато слизаше с асансьора надолу. Вече пред входа, потърси с поглед къде е паркирала колата си, след което я отключи и седна в нея. Преди да потегли изпрати смс на Валентин "дано да си буден, тръгвам, до 30 мин съм пред вас".

Когато спря фиестата си пред къщата, момчето вече я чакаше подпряно на оградата с кошница за пикник и две торби с кучешки гранули.

- Кажи ми, че в кошницата има нещо и за нас? - Каза вместо поздрав Дарена.

- Всичко е за нас - ухили се момчето и усмивката му замръзна плъзгайки поглед по бюстието ѝ. - Боже, тези неща не се ли носеха под дрехи?

- Какво разбираш ти от мода, а и отгоре имам дреха - и подръпна ризата си.

Дара сложи нещата на задната седалка и му помогна да се качи отпред, след което заобиколи и седна на шофьорското място. Валентин се мъчеше с колана, дърпаше го, а той не помръдваше и почваше да се изнервя. Дарена докосна ръката му.

- Така го заблокирваш още повече. Отпусни - и момчето пусна колана и затаи дъх загледан в опасно близко разположените ѝ гърди, покрити само с тънка дантела. Тази вечер отново нямаше да може да заспи, измъчван от еротични мисли за това какво могат да свършат в колата, или по-скоро как. - Ето така - каза тя и го върна в настоящето - трябва да дърпаш изключително нежно и бавно, колата е с характер. - закопча колана му и се върна на мястото си.

- О, в това много ме бива.

- В кое?

- Да докосвам бавно и нежно.

- Така ли - подсмихна се тя докато излизаше от тяхната улица.

- Ако не ми вярваш, мога да ти покажа по всяко едно време - "тъпак" каза си, от хормоните не знаеше какви ги плещи.

- О, вярвам ти, все пак рисуваш, за това се изискват такива умения, но... можеш да ми покажеш веднага щом спрем колата.

- Така ли? - извърна се изненадано той към нея.

- Да, повечето от кучетата са малтретирани и към тях трябва да се подхожда бавно и с нежност. - след което се обърна за миг към него и върна погледа си на пътя, разсмивайки се - Да можеше да си видиш физиономията.

- Е, много смешно - изчерви се той - първо се обличаш така съблазнително, а после ми се смееш, че мозъка ми блокира и говоря глупости.

Тя прехапа устна, за да скрие усмивката си и пусна радиото на сред песента на David Guetta ft. Akon - Sexy Bitch.

- Е, не може да бъде - засмя се той - каква е вероятността да попаднем на точната песен, но хит от преди няколко години. Чувствай се поздравена. 

Сега тя се изчерви, не каза нищо и не отклони поглед от пътя, а той заприпява на песента - "I'm tryna find the words to describe this girl without being disrespectful..." 

- Ще ми е интересно да чуя - каза тя имайки предвид цитираната от него част от песента.

- Стига се закача, че ще взема да ти повярвам - и двамата се разсмяха, разсейвайки напрежението, което умишлено създаваха, но нямаха смелост да пробват до къде биха стигнали.

Пристигнаха и Дарена разстла постелката за пикник на сред поляната за разходка на кучетата, помогна на Валентин да седне и каза:

- Отивам да занеса гранулите и да докарам някои приятелчета.

След малко се върна с няколко кутрета и пет възрастни кучета. Беше подбрала по-стари и спокойни животни, едното беше трикрако, но не се предаваше, подскачаше колкото може и се радваше на вниманието.

- Това са Бенджи, Скот, Мара, Ася - посочваше едно по едно кучетата, - а трикракия красавец е Пенчо. Славейков. Малките си нямат имена, надяваме се бързо да си намерят стопани.

Кучетата се скупчиха около Валентин, да го подушат и да се запознаят. След това малките взеха да се боричкат около него, а останалите налягаха или си играеха на поляната. Днес нямаше много посетители, другите доброволци се занимаваха с почистване или поправяне на кучешките домове преди зимата, затова поляната беше само за тях. Времето беше приятно топло и Дара си свали ризата оставайки само по изрязаното горнище. Валентин си играеше с малките пухени бебоци, а Дара почна да изважда сандвичите от кошницата. Разбира се наложи се да ги разделят с косматите си приятели. 

- Как прекарваше дните си преди... болестта? - попита Дарена.

- Как мислиш - училище, приятели, купони, момичета... доста спортувах, понякога рисувах и пишех стихове, сега вече доста по-често... Но и преди четях, не бях... не съм само повърхностен и празноглав спортист. 

- Сигурна съм, че момичетата са въздишали по теб, и още биха, ако не се изолираш.

- Да, не можех да се оплача от внимание, даже ми идваше в повече. Но сега, в самотата намирам вдъхновение, размишлявам повече и ми се вижда страшно безсмислен предишния ми начин на живот, като изключа спорта. Особено плуването ми липсва много.

- Нали знаеш, че можеш да продължиш да плуваш, поне в басейн, даже ще е полезно за мускулите ти. Можеш да пробваш и гребане или нещо друго. Има спортни клубове за хора с... увреждания, провеждат и състезания - и тя извади телефона си, да му покаже информацията, която беше проучила.

Той се подпря на една ръка зад гърба ѝ като почти допря гръдния си кош в него и се надвеси над екрана. Вдигна пръст, за да приплъзва текста. Брадичката му беше на милиметри от рамото ѝ, а главите им се допираха. Той вдишваше прекрасния ѝ ванилов аромат. Подтисна желанието си към нея и се съсредоточи върху написаното на екрана пред себе си.

- Звучи интересно, разбира се знам, че се провеждат такива състезания, но изобщо не ми е минавало през акъла. Бях прекалено зает да се ядосвам на съдбата си, вместо да опитам да се приспособя.

- Е, смяташ ли да опиташ? - попитя тя извръщайки се към него, отдръпна се леко, за да може да го вижда и така се облегна на ръката му. Той също я погледна и за миг двамата бяха вперили очи в устните на другия, после се погледнаха в очите и Валентин каза:

- Определено - отвърна дрезгаво - Прати ми линка на фейсбук.

- Готово.

Прати го и подскочи леко на мястото си. Валентин прокарваше пръсти по рамото ѝ.

- Презрамката ти се е обърнала - обясни той.

Отдалечиха се един от друг, Дара облече ризата си и каза:

- Някой път трябва да ми покажеш стиховете си.

- Добре - съгласи се той.

Споделяха си още за хобита, филми, книги, скачаха от тема в тема и откриваха колко общи неща имат.

Слънцето напичаше приятно, кучовците се излежаваха и похъркваха в краката им. Дара също се изтегна на рогозката с ръце под главата си. Ризата беше разтворена и стегнатият ѝ корем беше изложен на слънцето и Валентиновия поглед. Той гледаше като омагьосан как обвитите ѝ в дантела гърди се спускат и надигат. Искаше му се да проследи извивките ѝ с пръст, да прокара език по нагрятата ѝ от слънцето кожа. Лек повей на вятъра разклати тревичките около тях и погледът му се спря на мек плевел, чието име не знаеше, но не му и трябваше. Откъсна го и прокара мъхнатата му част от брадичката на Дарена към гърдите ѝ. Тя се сепна и отвори очи, а момчето ѝ се усмихна и ѝ показа тревичката.

- Продължавай, приятно е - каза тя и отнова затвори очи, като измърка доволно.

Той изпълни заповедта ѝ и прокара плевела над линията на деколтето ѝ, после ро корема окола пъпа ѝ и промълви:

- Искам да те нарисувам така.

- Не си ли ме рисувал достатъчно - каза тя отваряйки само едното си око.

- Нали каза, че няма да гледаш? - имаше предвид, когато тя събра разпилените му по пода рисунки.

- Ти също. Като се преобличах.

- Не можеш да вярваш на тийнейджър, в чиято стая има красиво събличащо се момиче.

Тя не отговори нищо и той продължи да я гали с тревичката, преминавайки на лицето ѝ. Проследи веждите и носа ѝ, скулите, накрая докосна и червените ѝ устни, а тя ги разтвори изкусително. 

- Знаеш ли колко кучета са я препикали тая тревичка? - попита съвсем сериозно Дарена.

- Отвратителна си - Вальо хвърли погнусен плевела и двамата избухнаха в смях.

- Носиш ли си лист и молив? - попита го тя.

- Не, но мога да те снимам, ако позволиш и после да те нарисувам по памет и снимка.

- Давай тогава.

Той извади телефона си и я снима, първо цялата, после лицето и торса ѝ.

- Легни на една страна, с подпряна глава на ръката - подкани я Валентин.

Тя се извърна и плитката ѝ падна отпред.

- Може ли? - поиска позволение да я намести така както си я представяше и тя му го даде.

Отметна косата ѝ зад гърба ѝ. Положи горния ѝ крак върху долния, с коляно докосващо земята, а ръката ѝ премести от пред корема ѝ, върху тялото ѝ, като удължи допира повече от необходимото. Докосваше я изключително нежно и с благоговение, все едно докосва нещо много крехко и ценно. Изхлузи ризата от горното ѝ рамо и доволен от резултата отново направи няколко снимки.

- Значи обичаш кучета? - попита той, прибирайки телефона си.

- Животни като цяло. Но лично предпочитам котки. 

- А, да, на някои снимки си с котка. Твоя ли е?

- Да. Искаш ли да ти я покажа?

- Сега ли? - момичето кимна в отговор на въпроса му - У вас ли?

- Да, хайде да тръгваме!

Вече у тях, Дарена направи кафе и се настани с котката в ръце на дивана до Валентин. 

- Вальо, запознай се с Негово сиятелство - бат' Гошо - и стовари огромната космата топка в скута му. 

Котаракът се обиди от това грубо нарушаване на правилата при запознанство и измяука ядосано, перна една лапа на Валентин и скочи на земята с настръхнала опашка. Обаче си беше общителен и любопитството му към новия човек надделя, затова се върна, гордо вирнал глава и почна да се умилква около краката му, а на Дарена хвърляше сърдити погледи.

- От къде идва "бат" - попита Валентин - от бате или лош?

- И двете - засмя се момичето.

Котаракът скочи на дивана между тях и се изтегна по гръб, чакащ новодоведеният му слуга да го гали.

- Хич не му вярвай - предупреди го Дара - както си седи отпуснат, така ще те захапе изведнъж, ако не го галиш правилно.

- А как да го галя правилно?

- Никой още не е открил - засмя се момичето. 

И за доказателство, котката се заключи около ръката му с все зъби и нокти. Момчето изкрещя, повече стреснато, отколкото от болка. Дара се впусна веднага да го освободи, промуши пръст в устата на котката, там където нямаше зъби, за да разтвори захапката му, а с другата ръка го хваща за кожата на врата.

- Веднага пусни, гад такава! 

Котката я послуша и отегчено се изнесе от стаята. Смахнати човеци, нищо не разбират от игра. Валентин вдигна ръката си пред очите си, Дарена се приближи плътно до него, за да може да я огледа.

- Не ти е пуснал кръв, но все пак ще ти сложа малко спирт. Хареса те, да знаеш.

- Така ли го показва? Искрено се надявам да не си изразяваш чувствата като него. Въпреки че... - той я погледна, все още надвесена над него - нямам против малко драскане.

- Добър ден!

Двамата се стреснаха, Дара седна обратно до него, неизпускаща ръката му. Не бяха чули отключването на входната врата и сега пред тях седяха майка ѝ и приятеля ѝ.

- Боже, мамо, изкарахте ни акъла! Не трябваше ли да се върнете утре?

- И ние се радваме да те видим. Смяна в полета.

Новопристигналите ги гледаха с интерес, Дара се смути и се отдръпна от Валентин като пусна ръката му, а той беше целия почервенял. Досега не го бяха хващали родители на момиче. А дори нищо не правеха и не беше неговото момиче. Приятелят на майка ѝ се прокашля и ѝ подаде ризата, която беше метнала на облегалката на фотьойла. 

- Стига де, това не е бельо! - раздразнено отвърна Дарена, но все пак облече ризата.

- И аз не ѝ повярвах - пошегува се Валентин.

- Мъже - завъртя очи майка ѝ - какво ти разбират от мода. - Е, сигурно ти си Георги, приятно ми е най-накрая да се запознаем. А какво се е случило с крака ти? - попита жената, виждайки подпряните патерици.

- Не, това е Валентин. - представи го Дарена.

- О - възкликна майка ѝ, но му подаде ръка усмихната.

- Всъщност той е брат на Георги.

- О! - сега в един глас възкликнаха двамата възрастни и се спогледаха, а после погледнаха притеснено към Дара.

- Да, а сега трябва да се погрижа за ръката му, защото Гошо му показа гостоприемността си. - майка ѝ понечи да попита още нещо, но момичето я отряза, че по-късно ще говорят и я прегърна за добре дошла, след което завлече Валентин в стаята си и затвори вратата. Взе захвърлените на леглото сутиен и тениска, които мислеше да облече по-рано и му каза да сяда.

- Аха, сега виждам разликата между сутиен и ... това на теб - вметна шеговито Валентин.

- Да ти го дам ли, да го обгледаш по-обстойно?

- Може ли? - светнаха му очите.

- Да, разбира се, може да си го задържиш за спомен. Я, се разкарай! - момичето ги метна в гардероба и затръшна вратата.

- Интересно е, че обратно на очакваното, това... нещо върху теб е много по-секси от сутиена.

- Защото не е предвидено да си показвам спортния сутиен, а да ми е удобен. Не че това нещо - и посочи топа си - не е неудобно, дори напротив. И се казва кроп топ или бюстие или дантелен топ.

- Не може ли просто къс дантелен потник...

- И повече явно няма да го слагам!

- Не, не, не! - поизправи се Валентин - Нямам абсолютно нищо против всеки ден до края на живота ми да те гледам с него. Проблема ми е други да те виждат така. И разкарай тая риза, достатъчно е топло.

Тя съблече дрехата и я хвърли върху него.

- Чувствай се като удома си, отивам да донеса спирт.

Той я послуша и сгъна ризата ѝ под главата си като се полуизлегна на леглото ѝ, започваше да чувства мравучкане от дългото седене. Огледа стаята ѝ - имаше няколко плюшени играчки и сувенири, и книги на всяко възможно място. Вместо пердета, над прозореца ѝ се спускаха лампички и гирлянди от мъниста. Стаята беше спретната и уютна по момичешки. Единствено на бюрото ѝ имаше разхвърляни листи, които предизвикаха интереса му. След минута тя се върна с дезинфектант и памук. Качи се на леглото и го обкрачи, а той доволно въздъхна. Тя взе ръката му и я натри със спирта. Той взе да охка и гримасничи, за това тя се наведе и тъкмо се готвеше да духне върху раните, като се сети, че нямаше открита рана и повърхностното одраскване едва ли болеше чак толкова.

- Не преиграваваш ли малко? - попита го тя.

- Готов съм на всичко, което може да ми спечели целувка от теб.

Тя се засмя и се наведе да го целуне по бузата. 

- Брат, следващия път да ме одраскаш повече - каза на току-що промушващия се през вратата котарак. 

Дарена отново се засмя, целуна го ѝ по другата буза и се облегна до него на леглото. 

- Изглежда, че ще си запазиш ръката - каза му тя.

- Радвам се, много ми е важна... за да рисувам, знаеш. - преплете пръсти с нейните и каза - надявам се, че вашите няма да нахлуят тук. Честно, никога не съм се чувствал толкова неудобно, а дори не правихме нищо.

- Да, целият се беше изчервил, после ще ми е много трудно да ги убедя, че сме само приятели.

- Да... - каза момчето, пусна ръката ѝ и се надигна - Какви са тези листи - посочи към бюрото ѝ.

Тя се позамисли, след което каза. 

- Разни идеи... понякога пиша.

- Стихотворения ли?

- Не. Истории.

- Може ли да видя някои от тях?

- Нямам нищо готово, само нахвърляни идеи или отделни сцени.

- Трябва да ми покажеш нещо, ти видя скиците ми и то без позволение.

- А ти тялото ми - без позволение.

- Да, но искаш да ти покажа и стиховете си. - не се предаваше той.

- Обаче пък аз ти позирах днес.

- Поне ми разкажи за някоя.

Тя се почуди, след което каза:

- Нали помниш "Пилешката супа за душата"?

- Мога ли да забравя, първата ни книга заедно, а и само преди няколко седмици.

- Ами, хрумна ми, няма ли да е готино да издиря и събера такива вдъхновяващи истории, случили се на българи.

- Та това е чудесна идея - оживи се Валентин - е, до къде си стигнала?

- До никъде... писах на няколко човека, но дори отговор нямам. Само една жена, която е написала книга с техники за дишането, ми прати няколко.

- Ето, виждаш ли, значи имаш нещо, а и още е рано, ще ти отговорят, ако не те - други, но трябва да им пишеш.

- Проблемът е, че повечето хора са склонни да споделят на живо, или старите хора от селата винаги имат какво да кажат, но нямам възможност да пътувам и да издирвам истории.

- Не се отказвай, нали все това ми повтаряш - и той отново хвана ръката ѝ. - Хайде, покажи ми поне историите от писателката.

Момичето го направи, а след като той ги прочете му каза:

- Между другото, ще се спрем и на нейната книга. 

- Какво? Техники за дишане - неее, освен ако не включва дишане по време на целуване или поне как се прави дишане уста в уста, което и без това знам и мога да те науча по всяко едно време, не ме брой.

- О, ще те броя и още как.

- А бе като сме я подкарали с всички тия дивотии, няма ли да се спрем и на някои упражнения и по тантричен секс или кама сутра? - Дара почна да се залива от смях и го замери с възглавницата, но той не спря - Все пак и това са древни източни учения и са много полезни и най-вече приятни.

- Нямам против, но ще трябва да си намериш друг партньор за тая работа.

- Стига де, хич не си забавна. Добре без практически тренировки, поне да четем.

- Мислиш ли, че ще ти е удобно да четеш такива книги с мен? - попита го тя развеселена.

- Въпроса е мислиш ли, че ще успееш да ми устоиш? Това е нали? Страхуваш се, че ще се възбудиш и ще ми скочиш, но трябва да знаеш, че нямам абсолютно нищо против, даже ще ти подпиша декларация за съгласие и освобождаване от вина. 

- Но трябва да е заверена пред нотариус! 

- Е, тогава вече бих се почувствал неудобно, но съм готов да го направя.

- Хайде ставай! - каза тя скачайки от леглото и подавайки му патериците - Май днес те е хванало слънцето или си се обезводнил. Време е да те водя у вас.

- Супер - изсумтя той - момиче да те взима и води...

- Стига си мрънкал, ако беше Венци, щеше ли да се оплакваш?

- Значи, Венци е момче, и да щях - 'щото може да е много досаден и определено не носи секси кропове или каквото там беше - посочи към топа ѝ.

- Значи, ако облече нещо такова, ще е ок? - подкачи го тя.

- Леле, още по-зле ще е...

И продължавайки с шегите, тя го откара у тях, и се върна да види майка си и снимките на бебето. Преди да заспи погледна страницата му, където преди час той беше споделил Terra Naomi - Say it's possible.

Към глава 10