С мен остани

 10

Седмица по-късно

Понеделничната сутрин може и да не се нравеше на повечето хора, но за Дарена беше начало на новото - начинания, възможности или просто започване на нова седмица. Още една седмица зад гърба и с още една по-напред към чудесното бъдеще, което беше сигурна, че я очаква. "Не, поправи се тя, живея в прекрасно настояще и затова още по-прекрасно бъдеще ще ме споходи. Щастлива съм и Благодаря!" Беше почнала да възприема доста насериозно позитивното мислене и закона за привличането. Ако я бяха попитали какво мисли за това само преди месец, щеше да се изсмее, че са пълни глупости. Но сега, ако не друго, то най-малкото се чувстваше по-добре като се вглежда само в хубавите неща, старае се да избягва негативни мисли и да благодари за всичко. Преминаха през книгите "Тайната" и "Вълшебството" на Ронда Бърн, някои на Джо Витале, а сега бяха стигнали до Луиз Хей. Но преди това мислеше да му занесе "Дишай, за да живееш" на Силвана Грънчарова. Днес се очакваше да пристигнат няколко копия в библиотеката. 

Беше почнало да захлажда, затова си изкара дънки, мека памучна блуза в цвят пепел от рози с дантелени ръкави и разкроена жилетка до коленете. След като се приготви, отиде в кухнята да изпие едно кафе и да закуси нещо сладко.

- А, Даре, добро утро, маме!

- Добро да е! Знаеш ли, закъснявам, ще ям по път.

- Не, не, скъпа, цяла седмица не мога да те хвана - излизаш рано и се прибираш късно, кажеш две думи и се затвориш в стаята си, уж много изморена. Сядай - и майка ѝ посочи стола, пред който на масата имаше кафе и кекс. - Каква е тая работа с брата на гаджето ти?

- Майко, станала съм на 24...

- И все още си ми дъщеря и живееш под моя покрив.

- Сега ли се сети? - изсумтя под нос Дарена, а майка ѝ я погледна наранено. Момичето се почувства виновно, затова седна и отговори на въпроса - Георги не ми е вече гадже! - Дара натъпка устата си, надявайки се да го използва за извинение да не говори повече, но не ѝ се получи.

- А момчето?

- И Валентин не ми е гадже! - каза с пълна уста.

- Какво му е, изкълчил си е крака ли? - продължаваше да любопитства майка ѝ.

- Де да беше! Има някаква рядка болест, която води до атрофия на мускулите и от там до обездвижване.

- Боже мой, а е толкова млад! На колко е всъщност?

- 18 и половина.

- Дара! - възмути се майка ѝ.

- Какво "Дара"? Казах, че сме само приятели!

- Хич не изглеждаше приятелско като ви заварихме. А начинът, по който те гледаше, може да се нарече с много думи, но "приятелски" определено не, освен ако не са сменили значението на думата.

- Казах ти, че тъпата котка го одраска! - момичето изпи на екс кафето си и се запъти към входната врата. - Омръзна ми да слушам, че рано или късно някой ще се влюби и ще остане с разбито сърце, или че съм с него, защото баща ми е умрял! А пък и да спя с него - не е твоя работа! - тръшна вратата и заслиза по стълбите, за да не се налага да чака асансьора.  "Позитивно мислене - каза си - Ха! Върви на майната си!"

В автобуса, телефонът ѝ извибрира, с което прекъсна броенето ѝ за успокоение.

Петя:
осъзнаваш ли, че не сме се виждали от дискотеката??!!
за твое добро се надявам, че не си си намерила нова приятелка
да знаеш, ставам опасна, когато ревнувам

Дарена:
не съм, майка ми се върнаха

Петя:
ок ще ти повярвам и този път
що не наминеш днес?

Дарена:
нека да е утре, чака ни голяма пратка с книги, искам да отида по-рано

Всъщност не искаше Петя да я вижда ядосана и да се обяснява и на нея какво е станало. Видя, че Валентин е онлайн, усмихна се и му писа.

Дарена:
Добро утро, днес ще ти донеса нова книга

Валентин:
Добро
казах ти, ако не е терапевтичният оргазъм, не ме занимавай
😅
или поне някой добър трилър

Дарена:
и този път не 😁

Валентин:
стига де, и тя е в секцията алтернативна медицина и самоусъвършенстване 😄

Дарена:
защо си буден толкова рано?

Валентин:
днес започвам тренировките по плуване
забрави ли 🤨 вчера говорихме
какво има 🤔🧐

Дарена:
изв, още спя 😵
вс е наред
трябва да вървя, забавлявай се!
💖

Съобщението ѝ остави Валентин да се чуди какво означава, когато момиче, което не ти е гадже ти прати сърце - харесва те, обича те? Ама обича те като мъж или като приятел, като брат? Или просто ей така по навик, както с усмивките? "Да, ама не е усмивка - помисли си, глуповато ухилен, - каквото и да е, сърцето си е сърце".

- Здравей! - поздрави Дара и влезе през терасата.

- Нали знаеш, че имаме и входна врата? - попита я Валентин и остави на страна книгата, която четеше.

- Не ми се иска да се натъкна на някой от семейството ти. 

- Те и без това не спират да ме разпитват. Учудващо, брат ми всеки път отклонява темата или направо им казва да престанат.

Дарена махна с ръка и пита:

- Как мина плуването?

- Не знам. Тягостно и приятно едновременно. Самото плуване беше добре, но имаше хора в доста лошо състояние, което ме натъжава и кара да съм благодарен, че все още мога да се предвижвам сам. Остави сега това, ела да ти покажа нещо! - и той се пресегна за телефона си. - Виж тази страница Haki Kan. Чувала ли си за това момче? 

- Ммм, името ми се струва познато, не знам - Дара седна до него и взе телефона от ръцете му, за да разгледа съдържанието на страницата.

- Написал е книга "По-велик от живота".

- Точно така, сега се сетих, бях чела някаква статия, че предстои издаване на тази книга.

- Да, но не за това ти го показвам. Виж, тоя пич организира различни игри и обществено полезни акции, почиствания на природата или спасява животни. Със сигурност може да ти каже някоя история, да не говорим, че той самият е история.

- Прав си - Дарена все още разглеждаше страницата му и се възхищаваше на направеното от това младо момче.

- Между другото поръчах книгата му - по една за теб и за мен.

- Страхотен си, благодаря ти - каза тя и го целуна по бузата - Пратих си го на месинджър. Чакай аз да ти покажа нещо, сигурно го знаеш - тя щракна в полето за търсене на фейсбук и написа - Шегите за игрите by Kirov - Петя днес ми го прати и се пукнах да се смея в почивката.

Момчето започна да чете последната публикация и едва я завърши, заради плувналите му от смях очи.

- Тоя няма равен, как ги мисли! Чакай, задължително трябва да го пратя на Венци.

- Ок, давай да почваме с дишането - каза момичето, след като Вальо остави на страна телефона.

- Не може ли поне един път да гледаме филм? - измрънка момчето. - Утре вечер нашите няма да ги има и ще съм съвсем сам, оставен на произвола.

- Асистентката няма ли да е тук? - учуди се Дарена.

- Е да... ама защо не останеш ти, толкова залези сме посрещали заедно, да посрещнем и един изгрев?

- Колко си поетичен, как да ти откажа - засмя се тя - Добре, тъкмо утре ще дават "Великият шоумен".

- Какво? Т'ва не беше ли някакъв мюзикъл.

- Да, малко или много за живота на реален човек и за постигането на мечтите.

- Ти ще ме довършиш - изхлипа театрално Валентин и сложи ръка на очите си.

- Добре, тогава ще си остана в нас да го гледам...

- Не, не, ще го издържа някак, но ще сме на пица, кола и чипс! Малко почивка от полезната храна.

- Ок, хайде, слизай на пода, ще дишаме и медитираме.

Момчето се изхлузи на земята, седнаха по турски един срещу друг и Дара започна да чете, след което повтаряха описаното упражнение за дишане.

След като тя си тръгна той сподели песента на Calum Scott - You are the reason.

Към глава 11