Трити сестри и златната круша

 6. Истинска царица

Влязла с гръм и трясък в тронната зала, ядосана че никой не бий барабани да я посрещне. И там какво да види, събрали се сановниците, като стари баби се вайкат.

- К'во става тука, бре? - креснала тя.

- О, пре-смела господарке - почнали един през друг да се мазнят, - добре, че си дойдохте! Страшна мъка сполетя царството ни. Отново.

- Е? - търпението и се изчерпвало.

- Останахме отново без цар, вай, вай, вай.

- Ма как така? - не знае ко да мисли, да се радва ли, да не се ли.

- Докато ви нямаше, о най-прекрасна, дойде Самодивската царица и открадня царя ни честити. 

- И вий я пуснахте ей тъй? - разфучала се Спаска - и я оставихте да го отмъкне?! Той се е оставил да го отмъкне??!

Заоправдавали се един през друг, как самодивата дошла с посестримите си, как им направили магия и омаяли всички. Как царят останал без воля и разум, и без негово съгласие Самодивската царица го отмъкнала.

Спаска се замислила. Дала гъската на единия с наставления, казала, че трябва първо да си почине и после ще помисли. Сега вече имала шанса да стане пълноправна царица, без да дели властта. Май да вземе да изпрати поздравителна картичка на самодивата. Направила се на много разтроена пред съветниците, ама за момента хазната е празна, ей на и големия цар няма с какво да търсят, същото важи и за малкия. Като се понапълни, пак ще го мислят. 

Да, ама царската работа не било това, което си представяла Спаска. Всеки ден трябвало да слуша съветниците, после поданиците дето идвали на просба и пак съветниците.

Минало се цяяяла седмица, край нямали оплакванията. Седяла Спаска на трона в залата за аудиенции, брои мухите, ей ги на още двама селяни нещо ще мрънкат.

- О, премъдра кралице - обърнала се Спаска зад себе си.

- А това съм аз, да, да кажете.

- Ний тука със съседа не мой разделим плявата на две магарета - "Божеее с к'ви глупости ме занимават" мисли си царицата.

Питала тя на колко години са магаретата, колко тежат, какъв цвят им е кожата и други все такива важни въпроси. Слушала много замислено какво да поръча да ѝ сготвят за утре.

- Добре - казала царицата, - събирате сеното на едно място и оставяте животните да ядат колкот намерят за добре, сами да са оправят, не може са по-тъпи от вас.

- Оо, благодарим, мъдра владетелке!

- Ааа стига толккус - викнала на сановниците си, като си тръгнал и последния просител. - Нимоа вече, писва ми пък, ще викам майка ми да са опрая тука, туй само работа за нея, тя много добре ги разбира нещата, аз тръгвам да търса царя си!

- Ма как тъй ваше... - заекнали сановниците.

- На тъй! Казах! Майка ми - регент, аз отивам да оскубя косата на оная, самодивата! 

И без да чака повече, хукнала към селото на майка си.

Към глава 7