Мина
9
Две седмици по-късно
- Не съм сигурна, че е добра идея да идвам у вас - обърна се Мина към Радослав след края на последния час.
- Да не искаш да пишем доклада в някое кафене? - момчето я придърпа за целувка и прошепна срещу устните ѝ - обещавам ти, че няма да правим нищо, което не искаш.
Проблема беше, че тя искаше и хич не си вярваше, но му нямаше доверие. Все мислеше, че ще ѝ се подиграе пред останалите. През малкото време, което бяха заедно той се държеше добре с нея, още се държаха просташки с Теодор към други, но не чак толкова. Все пак любопитството в каква среда живее надделя и се съгласи да отиде. Апартаментът беше приятен и чист, както и стаята му. Беше леко разхвърляна, но като за момче беше чиста и проветрена. Той ѝ предложи кола и седнаха на земята с учебника и лаптопа. С леки закачки и побутвания успяха да завършат домашната.
- Жалко, че вече не ходиш с поли - вметна Радо, докато изключваше лаптопа.
- Прекалено е студено, ако сложа ще трябва да съм с чорапогащник или клин, което предполагам не те устройва - каза Мина, докато се настаняваше върху него.
Той повдигна вежда и я стисна за дупето.
- Не си прави грешни изводи - каза тя и се наведе да го целуне.
Той преплете пръсти в късите ѝ къдрици, а тя плъзна ръце под тениската му. Радослав спусна ръцете си по раменете ѝ, а оттам по гръбнака ѝ. Леко повдигна ръба на блузата ѝ и когато тя не се възпротиви, той продължи да я набира нагоре, тя вдигна ръце и той я измуши през главата ѝ. Прокара нежно пръсти по голата ѝ кожа, а устните му ги следваха.
Изведнъж момичето се стресна и се отдели от него.
- Какво беше това?
Радослав се ослуша и отговори:
- Трябва да се е прибрала майка ми.
Мина скочи и бързо облече блузата си. Лицето ѝ беше цялото зачервено и Радослав се засмя. Той отвори врата, без да ѝ остави време да се съвземе и отиде в кухнята. Тя пооправи косата си с пръсти и го последва. Завари го как помагаше на майка си да разтовари торбите с покупките.
- Трябваше да ми кажеш да дойда с теб - смъмри я нежно момчето.
- Не са толкова тежки - каза жената и забеляза спрялата се до вратата Мина.
- Ъъ, здравейте? - каза несигурно момичето.
- О, здравей, ти трябва да си Мина, нали?
Мина погледна учудено Радослав, а той само сви рамене. Беше изненадана, че майка му знае за нея.
- Предложи ли на Мина кекс? - обърна се жената към сина си.
- Не знам как не се сетих - ухили се той на момичето.
- Времената се менят, но момчешките глупости си остават едни и същи - завъртя очи майка му и изкара подноса с кекса на масата.
След като поговориха малко, Мина каза, че е време да си върви.
- Ще те изпратя - скочи Радослав.
На вратата майка му я прегърна и ѝ каза:
- Радвам се, че се запознахме, надявам се да се виждаме често.
На средата на пътя към дома ѝ, Радо наруши тишината.
- Какво си се умълчала?
- Майка ти изглежда готина - каза Мина.
- Такава е.
- Домът ти също.
Момчето я погледна неразбиращо. Тя го стисна за ръката (защото, да, ходеха хванати за ръце, нещо което не би повярвала, ако ѝ бяха казали преди няколко седмици) и обясни.
- Съдейки по държанието ти, още от детската градина, мислех, че си от проблемно семейство.
- Може би просто съм си задник - сви рамене той.
- С такава майка? Съмнява ме.
- Тогава бяхме проблемно семейство - каза след малко той без да я поглежда. - Баща ми пиеше и тогава ставаше агресивен.
Момичето само стисна ръката му в знак на мълчалива подкрепа и го остави той да реши колко да ѝ каже.
- За щастие след няколко години, майка ми се стегна и му би шута. Тогава пък имахме финансови проблеми. Но всичко това е зад гърба ни, вече има добър човек до себе си.
- Но ти - каза Мина, когато видя, че той няма да добави нищо повече - продължаваш да се държиш гадно. Понякога.
- Предполагам - започна замислено той, - че когато влезеш в роля и си все сред същото обкръжение, е трудно да се върнеш към себе си. Особено, когато си загърбил това "себе си" в ранна детска възраст.
- Тогава нека действаме бавно...
- Колко още по-бавно от това, коте - подразни я Радо, но тя не му обърна внимание.
- ...малки крачки всеки ден към доброто отношение към другите. По-лесно е отколкото да се държиш гадно, а и съм сигурна, че майка ти ще бъде много щастлива. Аз със сигурност бих.
- Тогава - каза той, прегръщайки я през раменете - ще трябва да опитам. Разбира се с твоите насоки и помощ.
- Разбира се - момичето се надигна на пръсти и го целуна.
***
Две седмици по-късно.
Мина се сгуши доволно в легналия по гръб Радослав. Току-що го бяха направили за втори път и ѝ хареса значително повече. Горещината напускаше тялото ѝ и тя се притисна в него, търсейки топлина, защото още не ѝ се ставаше да се облече, а нямаше как да издърпа одеалото под тях. Момчето сви едната си ръка под главата, а с другата зашари лениво по гърба ѝ.
- Мина? - повика я тихо той.
- Мм?
- Казах ти, че ще те мина.
- Ти си пълен идиот!
Момичето седна в леглото и го замери с възглавница, след което се опита да го прескочи и да се облече, но той я придърпа върху себе си и докосна устните ѝ, казвайки:
- Обичам те.
Коментари
Публикуване на коментар