С мен остани

 6

Дарена се събуди рано и поглеждайки колко е часа на телефона, видя че има съобщение от Петя и го отвори.

Петя:
kwo stawa, къде се загуби?
вс наред ли е?
мини утре през ателието
или поне звънни един телефон

Дарена:
Спиш ли?

Петя:
ох тя отговори
вече не

Дарена:
днес съм от 10, мога да мина преди това

Петя:
тъкмо тръгвам, дойдоха ми нови идеи, а и не ме свърта в нас
оправяй се и идвай
кафето е от мен

Дарена:
а палачинките от мен, ясно
взимам душ и идвам

Дарена остави телефона и се измъкна от леглото. Днес се очертаваше топъл ден, затова изми косата си и само я издуха леко, колкото да не мокри дрехите ѝ. Върза я на хлабава плитка, за да изсъхне по-лесно навън и облече къса рокля на цветя с бяло бюстие без презрамки. Отгоре си сложи тънка плетена жилетка, разкроена и дълга до коленете. Постави си тънка очна линия и потъмни малко веждите си. Взе си чантата, обу си балеринките и се запъти към най-вкусните палачинки в града.

***

- Дзън, дзън - провикна се Дара едновременно със звънчето над вратата. - Палачинки за кафе! Пуснали са нови - американски.

- Дай ги насам - обади се Петя, която тъкмо носеше двете големи чаши с кафе. - Погледни новите идеи там и ми кажи какво мислиш.

- Чудесни са - каза Дара, - но знаеш, че аз нищо не разбирам и съм пристрастна, ако искаш истинско мнение, мога да ги покажа на Валентин, той рисува страхотно.

- Валентин ли?

- Ъ, да. Братът на Георги.

- Нещо май пропускам - Петя остави недоядената си палачинка и погледна учудено към приятелката си. - Знаеш, че рисува страхотно, добре, това мога да си го обясня, но изглежда контактувате щом предлагаш да му ги покажеш?

- Не ме гледай така, нищо лошо не правя, просто предлагам приятелството си на едно момче в трудна ситуация.

- Че кое му е трудното да си богаташко синче?

В този момент Дарена си спомни, че не е споделила за болестта му, почуди се, но реши, че няма нищо лошо да каже на най-добрата си приятелка.

- Той има някаква нелечима мускулна атрофия и вече трудно се движи и няма добър край...

Петя я погледна и за секунди настана тишина, преди да каже недоволно:

- Даре, кукло, тъжно ми е за момчето, но той да не ти е едно от кучетата в приюта?

- Я стига - ядоса се Дарена, защото за втори път чуваше същото обвинение.

- Ти стига! Съвсем ясно виждам какво правиш! А когато и той умре тогава какво? Пак ли ще се гмурнеш да съсипваш живота си?

- Няма да умре! - повиши глас Дара.

- Току-що ми каза...

- Знам много добре какво съм ти казала - прекъсна я Дарена - Засегнатите от болестта могат да живеят добре и дълго с правилната терапия.

- Не искам да отварям стари рани, но...

- Тогава просто недей! - сопна ѝ се Дара.

- Добре, добре - Петя вдигна ръце пред себе си в знак, че се предава. - Само да те предупредя, че тая история няма да завърши добре. Човек като прекарва много време с някого рано или късно се влюбва.

- За бога, та той е с пет години по-малък, няма да...

- Говоря за него - "въпреки че не изключвам и тебе, като те знам..." помисли си Петя - точно защото си кака, при това бившата на брат му, много отзивчива и красива... а той е самотно, депресирано момче на 18.

- Айде да спрем с тая тема - завъртя очи от досада Дара - знам каква правя.

- Добре. Ето ти нова - утре вечер отиваме на дискотека с едни много яки пичове, които драсках миналата седмица. И не приемам отказ!

- Не мисля, че съм готова...

- Не ме интересува какво мислиш - прекъсна я Петя - Страшен кеф беше да плъзгам пръстите си професионално по голите им ръце и гърди, а сега очаквам те да го правят непрофесионално по моите. И като добра приятелка, ще ти отстъпя който си избереш. Точно от това имаш нужда след раздяла като твоята, а не да си благотворителна организация.

- Оф, добре - съгласи се Дарена от една страна, за да млъкне приятелката ѝ, от друга - все пак, може би, малко танци нямаше да ѝ се отразят зле.

***

След работа Дарена нямаше търпение да види Валентин и да разбере как е минал прегледа. Хвана автобусът, излизаше ѝ по-изгодно от колата, а и докато пътуваше можеше да чете.
Отново се промъкна отзад и потропа по открехнатия прозорец, отвори го и влезе.
- Нося ти книгата - каза вместо поздрав и остави "Червен син" на шкафчето.

Огледа момчето, изглеждаше уморен, но добре. Той четеше книга и слушаше фоново музиката за медитация. Дара остана доволна.

- Здравей и благодаря - каза Валентин и остави книгата си на страна. - Леле, изглеждаш страхотно - не можа да скрие реакцията си.

Дарена приглади смутено роклята си и му благодари. В главата ѝ отекнаха думите на Петя.

- Знаеш ли кое още е страхотно - попита тя и недочака отговор - времето навън. Няма да бъде още дълго така, хайде да излезем на плажа!

Валентин погледна несигурно навън и после към патериците си.

- Хайде - подкани го Дарена, - ще ти помогна. Няма вятър, слънцето е меко, а морето равно и топло...

Момчето въздъхна пораженчески и свали босите си крака на земята. Пресегна се към патериците и последва Дара навън през вратата на терасата. Тя остави пантофките си отвън, където ги беше събула и също продължи боса. Три широки стъпала водеха от терасата към дъсчена пътечка, която стигаше съвсем близо до брега. Стъпалата не оказваха трудност, но Валентин трябваше да внимава с дъските, които не бяха особено равни, а после идваше и пясъка. Дарена вървеше съвсем близо до него, готова да го подхване при нужда, и той усещаше ваниления аромат, носещ се от извадилите се от плитката ѝ кичури коса. Както и очакваше, ходенето по пясъка бе трудно със затъващи патерици. Момичето му помагаше колкото може. Стигнаха мокрия пясък и зачакаха морето да погали стъпалата им. Водата наистина беше много топла и приятна. Ах как му се искаше отново да плува в морето и да се пръскат с вода с Дара, да я държи в прегръдките си, да усеща голата ѝ гореща кожа до неговата...
Постояха малко на брега и после се изтеглиха на сухия пясък, където Дарена му помогна да седнат. Той зарови пръстите на ръцете си в топлите песъчинки и вдигна лице към отиващото си слънце. Права беше, че ще му се отрази добре.
- Ще останеш ли с мен, докато залезе слънцето? - попитя я Валентин.

- Ще остана. Утре също. Всъщност утре ще дойда малко по-късно. След работа трябва първо да се прибера до нас, но ще съм тук за залеза.

- Благодаря ти.

Поседяха малко в мълчание, наслаждаващи се на есенните лъчи и крясъка на гларусите.
- Как мина днес? - попита Дарена.

- Добре. Има физиотерапевтична програма с плуване. Също и на нещо като велоергометър. Не е същото като свободното плуване и колоездене, но не е и лежане в леглото. Беше права. Чувствам умора в тялото, но като преди - от упражнения, от живот, не от залежаване. Нашите са много щастливи, че опитвам... - гласът му заглъхна в тъга. - Разкажи ми за себе си - той смени темата - не знам почти нищо.

- Ами, много си харесвам професията, това вече го знаеш. Обичам да чета и съм доброволец в приюта, но и това знаеш...

- Не - прекъсна я той, - разкажи ми нещо, което не казваш на момчетата, с които излизаш на среща. Разкажи ми нещо за себе си, за семейството си, като на приятел.

Дарена дълго гледа морето и мълча, той си помисли, че няма да отговори и се обърна да я погледне. В този момент тъмните ѝ кафеви очи отсъстваха от реалния свят. Той усещаше, че е преживяла нещо и се чуди дали и колко да му каже.

- Живея с майка ми - започна тя. - Преди две години при нас се премести приятеля ѝ. Добър човек е, разведен. Дъщеря му останала в Полша при майка си и наскоро ѝ се роди първото дете, та сега са там с майка ми.

Тя замлъкна, Валентин почака малко и я подкани:
- А баща ти?

- Баща ми - продължи тя без да отмества поглед от морето - почина от рак когато бях на 15.

- Съжалявам - той я стисна за ръката и тя преплете пръсти с неговите.

- Докторите даваха оптимистична прогноза. Баща ми се подложи на всичко, което му предписаха. Изпробва всякакви билки, които му казаха. Ходихме по църкви и чудодейни икони. Не се предаде, остана весел и до последно се бори. Въпреки, че беше отпаднал, беше добре или поне казваше, че е добре. И тогава един ден просто не се събуди. Изглеждаше толкова спокоен, все едно сънува най-прекрасния сън... Докторите предполагаха, че е имало скрити разсейки, но майка ми отказа аутопсия - знанието нямаше да го върне.

- Казват, че Господ прибира рано добрите хора.

- Тогава, моля те - обърна се тя рязко към него с насълзени очи, - поне ти не бъди толкова добър!

Той я прегърна ѝ зарови нос в косата ѝ. Сега осъзна защо тя се държеше така с него.

- Може би ще е по-добре за теб ако престанем да се виждаме и да се сближаваме - каза Вальо.

- В никакъв случай - тя се отблъсна от него и обхвана лицето му с ръце. Беше гладко обръсват, а вятърът развяваше няколко кичура коса пред очите му. - Ти не умираш, чака те дълъг живот.

- Дарена - въздъхна той и отмести ръцете ѝ от лицето си, като ги задържа в своите. - Всеки умира рано или късно. Много вероятно аз по-рано. На баща ти са му давали оптимистична прогноза и е починал. А моята от начало не е... Не искам да преживявяш втори такъв удар.

- Не решаваш ти - отговори му Дара - вече ти казах, че ще идвам всеки ден...

- До кога?

- ...докато не си върнеш предишния начин на живот - да продължиш с обучението си, да не загърбваш приятелите си, докато престанеш да имаш нужда от мен...

- Ами ако никога не престана?

- Тогава ще съм тук всеки ден. Ако не мога да дойда лично, има интернет. Но аз съм с теб и точка - каза тя и постави ръка на гърдите му, където сърцето му биеше ускорено.

Двамата се взираха един в друг и всеки потъваше в очите на другия.

- Какво стана после - попита накрая Валентин, - след като баща ти почина.

Тя се отдръпна от него, почуди се, но отговори.

- Майка ми беше в депресия, като робот - ходеше на работа, там се държеше, а вкъщи рухваше - не чистеше, не готвеше. Не я обвинявам, поне се стараеше да се надигне, за да отиде на работа, за да може да покрива сметките. Книгите бяха моето спасение, но чувствах физическа самота. Нямах приятелки, трудно ми беше да се разбирам с момичетата. Момчетата ме заглеждаха - Валентин изобщо не се учудваше на това - а аз бях жадна за някаква компания и внимание. - тя замлъкна за малко, след което продължи - Едва ли на теб трябва да обяснявам кога момче в тази възраст отделя внимание на момиче. - Валентин стисна зъби от яд, но продължи да я слуша без да я прекъсва - И така аз плащах цената за това внимание, докато на един купон едно от момчетата започна да се държи агресивно когато му отказах, повика приятелите си, и всичко щеше да свърши много зле, ако едно момиче не беше забелязало какво става и не заби стреличка за дартс в задника на онзи. Докато приятелите му се суетяха около него, тя ме измъкна от там. Ходеше цялата в черно, гримирана, татуирана, постоянно си сменяше цвета на косата. Аз я мислех за откачалка, а тя мен за курва, но ми помогна и оттогава е най-добрата ми приятелка. В последствие разбрахме, че нито тя е такава, нито аз. В онази нощ ми помогна да се прибера. Разказа какво е станало на майка ми. Това ѝ помогна да се съвземе и отново да стане майката и жената, която беше. Онези ги изключиха от училище, а Петя ми помогна всеки ден да влизам в час с високо вдигната глава. Тогава си казах, че един мъж първо трябва да спечели доверието ми, преди да го допусна физически до себе си.

Валентин разбра защо три месеца е била с брат му, но не са спали заедно. Постави леко ръката си на гърба ѝ и тя се стегна при допира му.

- Благадаря ти, че ми сподели.

- Освен на Петя на друг не бях разказвала.

Валентин си играеше с края на плитката ѝ когато тя посочи хоризонта.

- Започва се.

И така двамата наблюдаваха залеза в мълчание. След това тя му помогна да стане и да се прибере.

***

Преди да си легне Дарена погледна фейсбука. Валентин беше споделил песента I Am Falling For You на Loving caliber.

Тя пусна в отговор Fall with me на Ben Gold и The glass child на стената си.

Към глава 7