Грешките на младостта

-6-

 Той спази обещанието си, отидохме няколко пъти заедно на купони. Обикновено след това винаги се карахме. Учебната година беше към своя край. През пролетната ваканция училището организира традиционната екскурзия в чужбина. Това също нанесе сътресения във връзката ни. Когато слязох от автобуса, бяхме толкова зажаднели един за друг, скандалът дойде доста по-късно. И двамата бяхме ужасно ревниви и собственически настроени, а едновременно с това всеки пазеше личната си свобода със зъби и нокти. На бала се скарахме, по-късно вечерта той пристигна в хотела и се сдобрихме, после прекарахме невероятна нощ на плажа. Лятото мина почти без проблеми. Рожденият ми ден реших да прекарам само с него. Направих спагети, а той беше купил червено вино и шоколадова торта, на която беше сложил всички 19 свещички. Беше и украсил стаята празнично. След като се наядохме до пръсване, се излегнахме прегърнати на тясното легло. Той си играеше лениво с косата ми, а аз рисувах формички с пръста си по гърдите му. 

- Какво следва от тук нататък? – попита той и аз се надигнах на лакти за да го погледна.

- Какво имаш предвид? Вече е сигурно, че съм приета Българска филология. Първата година ще съм редовно, така че ще е долу-горе както до сега, после ще се прехвърля задочно, ще си намеря работа, ще си наемем апартамент и ще живеем заедно, както сме го планирали толкова много пъти до сега. Не си се отказал, нали?

- Никога не бих се отказал от теб, Ели, знаеш го, ти си моят живот, но... - изчаках го да продължи когато е готов, той пое дълбоко въздух и каза -ако просто един ден решиш, че вече не съм ти достатъчен, че искаш нещо по-добро от живота?

- Че какво по-добро може да ми даде, глупчо? - засмях се и го целунах по носа. – Ние се допълваме, с никого другиго не бихме се чувствали цели. Спомням се, че каза че имаш подарък за мен, мисля че достатъчно чаках – изправих се и заподскачах на леглото.

Той стана, хвана ме през кръста и ме завъртя във въздуха преди да ме свали на земята.

- Добре, малка нетърпеливке – извади от хладилника шоколадово яйце и ми го подхвърли. – Да видим какво има вътре. 

Разопаковах го бързо, натъпках едната половина в моята уста, а другата в неговата. Отворих пластмасовото яйце и от там изпадна жълт красив пръстен, повдигнах го засмяна и видях сертификатът на него. Беше златен.

- Марио, сигурно е много скъп?

- Това не е важно, заслужаваш много повече – аз поклатих глава, но той обхвана лицето ми с ръце – Харесва ли ти?

- Прекрасен е – казах и го прегърнах.

Веднага си сложих пръстенът, не смятах никога повече да го сваля. После се целувахме дълго и нежно, докато не заспахме в прегръдките си.

Към глава 7