Мина

 3

На другият ден, той отново беше поставил раницата си на седалката ѝ. Мина се ядоса, взе я ѝ я хвърли между него и момчето, с което говореше. Чантата тупна на земята между двамата, прекъсвайки разговора им. Другото момче се засмя, но Радослав се обърна с толкова гневен поглед, че на Мина и се прииска земята да се разтвори и да я погълне. Понечи да се отдръпне, но Радослав се хвана за облегалката и масата, и за секунда се прехвърли от нейната страна.

- Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? - каза през зъби на милиметри от лицето ѝ, като стисна силно лакътя ѝ в онази болезнена точка.

- Казах ти, да не си слагаш мизерните неща на моето място - каза тя с изтънял глас, на ръба да ревне.

- Ако искам ще си сложа нещата и на главата ти! - отвърна момчето и я стисна още по силно.

- Боли ме - тя се изви под хватката му.

- Пусни я, човек - Теодор го потупа по рамото му.

- Прав си - каза Радослав - не си струва да ме викат при директора заради тая.

Той я пусна и тя изхвърча от стаята. В края на коридора седеше учителката от първия им час. Не искаше да си тръгва пред нея, а и чантата ѝ беше останала в стаята. Също така, не искаше да му доставя това удоволствие, че я е наранил. Повече психически. Тя се свлече на пода до стената. За 9 години в това училище успя да остане неизвестна и да не се забърква в скандали. Искаше да продължи да бъде невидима, а сега този нещастник привлече вниманието на целия клас върху нея по този гаден начин.
До края на деня другите класове щяха да знаят хиляда варианта на истината. Тя скри лицето си в шепи. Чу тракането на обувки, изтри сълзите си и се изправи пред учителката.

- Всичко наред ли е? - попита жената.

- Да - отговори Мина, влезе пред нея в стаята и си седна на мястото.

- Страхливка - изсъска в ухото ѝ Радослав.

- Нещастник - отвърна му Мина и го сръга с лакът в ребрата.

В следващата секунда той стисна с два пръста коляното ѝ, причинявайки ѝ болка, която я накара да положи глава на чина и да захапе ръката си, за да не извика.

- Внимавай как ми говориш - каза заплашително той.

Брадичката му беше точно над лакътя ѝ и тя се възползва от това. Удари го, като без малко той не си прехапа езика. Подейства, той пусна коляното ѝ и тя скочи от мястото си.

- Трябва да отида до тоалетната - съобщи на учителката и без да изчака позволение, излезе от класната стая.

Напръска лицето си с вода и се подпря на стената опитвайки се да спре да трепери. Точно днес Катя не беше на училище, заради изписването на сестра ѝ и бебето от родилното. Беше сама в това гадно училище и не можеше дори да ѝ се обади, да ѝ разкаже какво е станало. Чу отваряне на врата и веднага се шмугна в една от кабинките. Заслуша се в тежките стъпки, които сякаш се забавиха пред момичешката тоалетна, а после се насочиха към мъжката. После се чу пускането на вода и миене на ръце. Стъпките отново приближиха и после се чу биенето на звънеца и шумутевицата избухна. Тя отвори бавно вратата, чувствайки се сигурна когато коридорът беше пълен с хора. Едва открехна вратата и някой я бутна отново вътре и затвори след себе си. Главата и се трясна в мръсните плочки. Радослав хвана китките ѝ и ги подпря на стената, от двете страни на главата ѝ. Вмъкна коляното си между краката ѝ, и заедно с другия си, стисна нейния, защото тя се опита да го срита в топките.

- Кротко - промълви той - Не смяташ да прекараш остатъка от деня тук, нали? - гласът му прозвуча... нежно? Разкаяно?
Докато тя премисляше възможностите си за бягство, той изтегли ръцете ѝ над главата ѝ и ги хвана с една ръка. Свободната си ръка плъзна по крака ѝ, набра плата на полата ѝ нагоре и пъхна ръката си под дрехата. Дъхът ѝ пресекна. До преди малко същата тази ръка стискаше болезнено лакътя и после коляното ѝ, а сега се плъзгаше толкова нежно по разголеното ѝ бедро. Той прокара върха на носа си по шията ѝ.

- Пусни ме веднага, прасе такова! - каза ядно тя - По-добре да седя цял живот тука, отколкото до теб!

Той я пусна на секундата и гняв проблесва в очите му.

- Права си - каза той, - и без това тук ти е мястото, защото смърдиш по-зле и от тоалетна!

Излезе, блъскайки вратата и едно момиче случайно озовало се на пътя му.

- Бягай от тука бе, идиот! - викна му момичето, след което погледът ѝ се плъзна по открехнатата врата и Мина, и се ухили злостно. Със сигурност си мислеше неща, които не се бяха случили.

- Какво гледаш! - тросна ѝ се Мина и отново се заключи в тоалетната.

Прекара и следващия час там. Чак към края му внимателно се измъкна и хукна към учителската стая. Седна на земята близо до нея и зачака да излезе оттам учителя, при който беше следващия им час. Не смяташе да пропуска повече часове заради този нещастник, но дори и да решеше да си тръгне, телефонът и чантата ѝ бяха в класната стая. През главата ѝ побягна мисъл, дали той не им е направил нещо, но тъкмо тогава излезе учителят и тя тръгна след него. Влезе в стаята и си седна на мястото. Неизпусна няколкото погледа, които я стрелнаха. Нито, че Радослав се отдръпна максимално от нея и направи физиономия. Тя се подуши дискретно, дали не се е усмърдяла от седенето в тоалетната, въпреки, че там се усещаше само миризма на белина, но не долови нищо освен парфюма си.
До края на деня, той не ѝ обърна внимание.

Към глава 4