Мина

 5

Дойде петък. Преживя първата седмица. Радослав продължаваше да се държи прилично, със случайни допири и леки закачки. Ако се абстрахираше от случилото се в началото на седмицата, момчетата не бяха чак толкова зле, даже можеше да минат и за забавни някой път. Отново имаха Литература или по-точно четене. Тя беше потънала в текста и мислите си, и без да си дава сметка си свали ризата. Момчето до нея си пое рязко въздух и я изкара от унеса ѝ. Погледът му беше забит в нея, тя се изчерви и се отдръпна леко. Смота ризата в скута си, щеше да е подозрително да я облече веднага. Беше с 7/8 скини дънки, флорални сандали на коркова платформа и бяло дантелено бюстие без презрамки. Липсата на ръкави я накара да се почувства разголена под погледа му. Чувстваше се като животинче пред хищник, несмеещо да помръдне, за да не провокира звяра. Момчето се отдръпна леко и тя си отдъхна. Опита се да проследи до къде са стигнали с четенето. След секунди усети докосване по китката си. Погледна ръката си, на която имаше множество различни гривни и пръста на Радослав пробягващ по тях, като току допирът му приминаваше и през кожата ѝ между гривните.

- Престани! - просъска тя.

- Накарай ме - отговори ѝ спокойно и продължи със заниманието си да разглежда накитите.

Тя се правеше, че не го забелязва, но по-скоро не забелязваше до къде са стигнали с текста, добре че нейният ред беше минал.

- Знаеш ли, че бяхме заедно и в детската градина? - прошепна Радо.

- Да? - изгледа го невярващо тя, че той си спомня.

- Мхм - пръстът му остави гривните ѝ и почна да чертае спирали ро ръката ѝ - все закъсняваше и аз ти носех столче, защото нямаше сила да си го измъкнеш от другите.

- А за благодарност, аз ти давах да дояждаш храната ми - продължи момичето - Въпреки че може да се каже, че и с това ме спасяваше, защото наистина вярвах, че ако не си изядем всичко, ще ни го изсипят в гърба и изпитвах ужас от това. Не съм очаквала, че знаеш, че съм аз или че помниш.

- Мисълта ми е - продължи момчето, като не спираше заниманието с пръста си, - че няма защо да се страхуваш от мен, така както не се страхуваше и тогава.

- Не се страхувам - прекалено бързо изрече момичето и после добави тихо - чудя се как си се превърнал в такъв кретен?

- Аз съм си все същият, Мина. И тогава бях кретен... за останалите. Може би ти си тази, която се е променила.

За щастие звънецът би и я спаси от неловкия момент.

***

В голямото момичетата използваха все още хубавото време и обядваха с хотдог навън, когато покрай тях минаха Теодор и Радослав.

- Ей, котенца - подвикна им Теодор, - ако ви свършат кренвиршите, ние може да ви предложим по-добри - и се хвана за "кренвирша" си, за да няма и следа от съмнение за какво говори.

- Млъкни бе, идиот - удари го през гърдите приятелят му, вместо да се включи в шегата както обикновено.

- Гадост - каза Силвия и хвърли хотдога си в коша.

- Свиквай - каза ѝ Катя, - иначе ще седиш все гладна.

Мина само завъртя очи и продължи да яде, а Катя изнесе представление как се прави.

- Леле, момиче, мисля че съм готов да ти платя, за да повториш това на моя.

- Ти си готов да ми платиш? - отговори му тя - Нима си очаквал аз да ти плащам, тъпако? Я се разкарай! 

Но момчетата се приближиха към тях. Мина приключи с хотдога си и си избърса ръцете, когато Радослав пристъпи до нея, съблече суитчъра си и ѝ го тикна в ръцете.

- Ти да не полудя? Няма да ти държа дрехите, не съм ти...

- Млъкни и се облечи - изръмжа тихо той а тя го погледна учудено.

- Защо? Не ми е студено?

- Облечи се, ти казах. Вече е прекалено студено за толкова разголени... блузи.

Катя, зад гърба му, се опитваше да прикрие смеха си. Мина реши да облече горницата му, за да не привлича и други погледи към сцената. Промуши го бързо през главата си. На нея ѝ стигаше до коленете ѝ.

- Не си нормален - изсъска му тя.

- Момичета - разнесе се гласа на Тео - нали ще красите купона довечера по случай новата учебна година?

- Ако вие ще сте там, по-добре да пропуснем - каза Мина.

- Сякаш и да не сме, ще си отлепиш носа от книгата и ще дойдеш - подразни я Радослав.

Мина кипна, съблече суитчъра му и му го хвърли в гърдите, обърна им гръб и тръгна към училището, но не пропусна да каже:

- Ще дойда и още как! Въпреки че и най-тъпата ми книга е сто пъти по интересна от теб и което и да е парти!

- Тогава защо ще идваш? - засече я Радо, но тя беше вече далеч и не отговори.

- Е, явно ще отиваме на купоон - Катя изимитира едноименната песен и се затича след приятелката си.

- Йес бе - писна Катя, когато настигна Мина - ще ми е по-забавно с тебе! Какво - момичето забеляза как Мина прехапва устни - не може да се откажеш, оня идиот ще ти го натяква цяла година.

- Права си, по принцип не би ме забелязал, но само заради това ще огледа всички присъстващи, за да се увери там ли съм или не.

- Не съм сигурна, че не би те забелязал - вметна Катя.

- Голяма съм патка, защо казах, че ще идвам? 

- Хайде де, ще е забавно, ще можем да опознаем и новите - каза Катя докато бройкаше един от тези нови, който мина покрай тях.

- Къде щеше да е? - попита Мина.

- В пицарията на бащата на Алекс. Затварят я за ремонт и го е навил да ползва мястото. Или е свил ключовете, не ме интересува, ще е епично.

Мина врътна очи, разбиранията ѝ за епично бяха доста различни от това.

- Ще отидем ли заедно? - попита тя.

- Разбира се. Ще минеш ли през нас да ми помогнеш с косата? 

- Иска ли питане - ухили се Мина, която обичаше да прави прически на дългата коса на приятелката си.

Остатъкът от часовете мина спокойно. Да не повярваш, но Радо си мълчеше.

***

По-късно Мина вече беше при приятелката си и ѝ навиваше косата на ретро преса.

- На Радо ще му падне ченето като те види - отбеляза Катя, оглеждайки приятелката си в огледалото.

Мина беше облечена в петролено зелена къса рокля по тялото, с 3/4ти ръкав, сърцеобразно деколте и гол гръб. Ръкавите се държаха един за друг на гърба с тънко прищипнато в средата парче плат, като така образуваше панделка. Беше комбинирала роклята с черни кожени ботуши до над коляното и черно кожено яке с яка и страничен цип. Косата ѝ беше на морски вълни, а кичурите над челото ѝ бяха сплетени в странична плитка. На ушите ѝ се поклащаха големи рингове. Беше с тъмно червено червило и опушен грим. За щастие терапията, на която се беше подложила лятото, беше дала резултат и лицето ѝ беше чисто от акне, и нямаше нужда вече от фон дьо тен.

- Това пък откъде изкочи - смръщи се Мина на отражението на приятелката ѝ в огледалото.

- Пада си по теб.

- Глупости - отсече Мина.

- Глупости друг път. За какво мислиш беше тоя цирк днес с горницата му. Не можа да понесе да те заглеждат с това бюстие. А те заглеждат, повярвай ми. Не ми противоречи - Катя вдигна ръка да спре приятелката си. - Горкичкият, представям си какво му е било да седи днес до теб.

- Горкичкият ли? Аз съм горкичката, че половината ми задник виси във въздуха заради него. Постоянно ми завзема мястото.

Катя се засмя.

- Мила, как може да си такъв кон с капаци. Ако му е неприятна близостта ти, колкото и да няма място, няма да се докосва до теб. Ясно е като бял ден, въпроса е само дали има по-дълбоки чувства или иска само да топне...

- Ще повърна от този израз - прекъсна я Мина - Неандерталеца и чувства, как не!

Мина смени темата и Катя реши да не задълбава. Приготвиха се и тръгнаха към пицарията.

Към глава 6