Мина

 6

Радослав се беше подпрял с гръб към бара и държеше вратата под око, докато слушаше Теодор да разказва за някаква мацка, с която си пишеше. Беше сигурен, че Мина още не е дошла. Не, че му пукаше дали ще дойде, просто искаше да е сигурен, че не е, за да я дразни, че не си държи на думата. Дявол го взел, беше се разхубавила през лятото, но все още си беше същата особнячка и сухарка, която го гледа от високо. Обаче това със седенето по номера нямаше грешка, беше му супер забавно да я дразни и провокира, а беше минала едва седмица. Е добре де, и това че ухаеше добре и изглеждаше секси, допринасяше за удоволствието му. Постоянно си търсеше поводи, за да я докосва. Залъгваше се, че е защото тя се дразни. Отпи от бирата си - да тази година обещаваше да е интересна. Някакво маце от новите се бутна в ръката му и започна да му говори. Погледна я - ставаше, затова и се усмихна и се заигра с косата ѝ, а тя се засмя лигаво. 

- Леле, бате - възкликна Теодор от другата му страна, със замръзнала бутилка бира на път към устата му.

Приятелят му проследи погледа му към входната врата, където тъкмо влизаха две женски. Едната със смътно познато къса коса, беше с гръб и закачаше якето си, когато се наведе, да оправи нещо по обувките си, и дупето и се вирна нагоре, едва покривано от блузата й която минаваше уж за рокля. Радо се наведе към Теодор:

- Тази няма да си тръгне необезчестена оттук, брат. 

- Мислиш ли? - ухили се приятелят му, сякаш знае нещо повече.

Момичето се изправи и завъртя и о...

- Мамка му! - Радо тикна бирата си в ръката на Тео и бутна момичето, което се беше увесило на ръката му, напълно забравил за нея.

Запробива си път през тълпата, като откровено буташе тези на пътя му, докато не стигна до новодошлата.

- Трябва да призная, че не вярвах да дойдеш - каза той на момичето, а приятелката ѝ се засмя, потупа я по рамото и се отдалечи от тях. - Този път не изглеждаш чак толкова зле.

Момичето се намръщи на среща му.

- Страшен неандерталец си, честно! Това за комплимент ли трябваше да мине? - попита го Мина.

- Ти за комплименти ли си се наточила така?

- Майната ти - тя се опита да го заобиколи, но той я хвана за лакътя.

- Чудя се, забравила си си дънките или се готвиш да оглавиш конкурса Мис Курвет? - Мина се облещи насреща му, не можеше да повярва, че ѝ говори така. - Вярно, конкуренцията е жестока - и той замахна с ръка към множеството разголени момичета, - но имаш всички шансове да спечелиш - каза оглеждайки я преднамерено отгоре до долу.

- Ти си свиня! - момичето се отскубна от ръката му и му обърна гръб.

За кого се мислеше тоя, че да ѝ говори така! В единия момент - задник, в другия ѝ припомня сладък момент от детството и ѝ дава суичъра си, а после - мега задник. Сигурно страдаше от раздвоение на самоличността, трябваше да карат всички да минават през училищния психолог! Тя се блъсна в едно високо момче от новите и го дръпна да танцуват.

- Хей - каза той и чак сега отбеляза, че е красив - много съм поласкан, обаче трябва да знаеш, че си имам сериозна приятелка.

- Извинявай - тя кимна - искам само да танцувам с някого, а ако не ме занимава - още по-добре. Проблем ли е? 

- Мисля че не, дано моята не разбере, че ще ме убие. - Той се загледа някъде зад гърба ѝ - Като гледам май друг ще е тоя, който ще ме убие. За да ревнува ли го правиш? - и той се приближи по-близо до нея.

- Не ме интересува - каза Мина без да поглежда за кого става дума - Да върви на майната си! - Момчето се засмя и я завъртя.

Оказа се отличен танцьор. Май няма да е толкова лошо, че ги събраха с Музикалното.

Когато той я остави, тя се отправи към бара и си сипа кола с водка. Доста водка, неубягна от погледа на Радо. Тя се огледа внимателно, стараеща се да намери приятелките си, без да попадне на онзи тъпак, когато до нея си появи някакво момче и я заговори. Сигурно и той е от новите, помисли си тя. Той я дръпна да танцуват и тя не отказа. В другия край на помещението, Радослав не ги изпускаше от поглед.

- Кой е тоя педал? - попита приятеля си.

- Идея нямам, мернах и други непознати физиономии, явно се е разчуло - отговори Теодор.

А междувременно непознатото момче пускаше нахално ръце по Мина, която постоянно ги отблъскваше и накрая се отскубна от него, и тръгна към тоалетната, която беше разделена от главното помещение с антре, и от бара нямаше видимост до там. В момента, в който излезе от тоалетната, онзи нахалник я сграбчи и навря езика си в устата ѝ. В първата секунда беше достатъчно вцепенена, за да реагира, точно на това стана свидетел Радослав и понечи да се махне, но преди да се обърне забеляза как момичето се опитва да се освободи. В следващата секунда хвана непознатото момче за яката и с лекота го издърпа от Мина и блъсна в стената. Наведе се и го хвана за блузата:

- Омитай се оттук, ако не искаш да ти разбия грозната мутра! - момчето не чака втора покана.

- Остави го! - извика Мина, като имаше предвид Радослав да не пострада или да не си навлече проблеми, но той я разбра погрешно. Обърна се ядосано към нея, а тя се сви под свирепия му поглед.

- Какво? - подпря ръката си на стената отстрани на нея и се надвеси заплашително - Да не би да ти развалих свалката? - тя само го гледаше уплашено - Извинявай, ако съм разчел погрешно ситуацията, ако много държиш ще го намеря и ще ти го върна, а ако е само за едното натискане и аз мога да ти помогна. 

Хищнически се спусна към устата ѝ и грубо я целуна, тя успя да вмъкне ръцете си между тях и да го натисне по гърдите, в опит да го отблъсне, но изведнъж целувката му премина в нежно докосване на устните. Той я гризна леко по долната, след това отлепи устни от нейните, колкото да може да говори.

- Кажи ми, че ти хареса повече - прошепна с тежък глас.

Момичето успя да се промуши под ръцете му и хукна към закачалката с якетата.

- Катя ме чака отвън, трябва да тръгвам! - викна с гръб към него, грабна якето си и го облече на път към изхода. 

Радослав я последва, защото преди малко беше видял Катя на бара, а не беше забелязал да е излизала.

Мина излезе в хладната нощ и потръпна. Гъзарията топлела, как ли пък не, помисли си тя. Огледа се страхливо в тъмнината и се отправи към парка, през който трябваше да премине на път към дома ѝ. Беше прекалено замаяна от алкохола и шока от двете нежелани целувки, за да мисли трезво и да изчака да се прибере с някой. Навлезе в парка и тръгна по ялеята, когато долови стъпки след себе си и се обърна стреснато. 

- Ти се оказа доста тъпа, мислех те за по-умна - каза Радослав.

- Не ме доближавай! - изписка момичето.

- Ти сериозно ли мислиш да минеш оттук сама в тъмното и в този вид?! Верно ли си толкова тъпа?

Момичето му обърна гръб и забърза напред. С няколко големи крачки той я настигна и я хвана за ръката, принуждавайки я да се обърне.

- Виж се, с тези курвенски обувки дори не можеш да тичаш, ако се наложи!

- В момента ти си единствения, от когото трябва да тичам! - каза Мина с истеричен глас.

- Я се осъзнай! - Радо я хвана за раменете и я разтърси - Аз вървя след разголения ти гъз, за да се уверя, че ще се прибереш жива у вас, вместо да си седя на купона, а ти ми казваш, че те е страх от мен, а не от изродите, които се навъртат в тоя парк?! Честно, човек, глупава си като...

- Престани да ме обиждаш - Мина го отблъсна и изтри появилите ѝ се сълзи. - Върни се на партито, никой не те е молил да си тук.

- Хей, защо плачеш? - попита учудено той, когато забеляза - Онзи направи ли ти нещо? Ще го убия!

- Махай се - проплака Мина и забърза напред, но тъпите ботуши не ѝ позволяваха.

- Няма да стане - каза спокойно Радослав, като се изравни с нея. - Ще те изпратя до вас.

Мина продължи да върви и подсмърча без да му обръща внимание, докато той не сложи якето си върху раменете ѝ.

- Виж се - каза той, - дори якето ти не става за нищо. 

- Стига вече! - обърна се ядно момичето, с мокро от сълзите лице - Не плача заради онзи! Не си престанал да ме нареждаш! После се правиш на загрижен, изпращаш ме, даваш ми якето си, WTF мамка му?! Какъв ти е проблема?

- Не съм те нареждал - момчето я погледна учудено.

- Боже мой - засмя се истерично Мина и погледна в страни.

Радо приближи и обърна лицето ѝ нежно отново към себе си. 

- По-хубава си без тези боклуци по себе си - каза той, докато с палец изтриваше размазалия се грим под очите ѝ.

- Ето пак - каза тя.

- Какво? - недоумяваше той - Казах, че си...

- Че съм грозна така!

- Ти слушаш ли ме въобще? - очите му се разшириха в почуда - Казах, че си хубава, така както си изглеждаш нормално!

- А сега изглеждам ненормално ли? 

- Ти не си наред, казвам ти че си хубава, когато не си облечена като курва!

Момичето не повярва на ушите си, блъсна ръцете му от себе си, зашлеви му шамар и се отдръпна.

- Майка ти е курва! - каза в пристъп на ярост без да мисли.

Радослав щеше да пропусне шамара, но обидата към майка си не можеше. Лицето му се измени, стисна устни от гняв, в същият момент Мина осъзна какво е направила. Той я хвана грубо за лакътя, когато тя почна да се извинява.

- Съжалявам, нямах предвид това! Не исках да обиждам майка ти, не я познавам, ти си идиотът... - занарежда тя без да си поема дъх.

- Не си помагаш особено - изръмжа той, но я пусна - Не говори за майка ми, ясно?!

- Извинявай - каза тихо тя.

Той я погледна без да каже нищо и продължи напред. Мина се загърна в якето му, което миришеше доста приятно, и го последва. Изминаха остатъка от пътя в мълчание. Пред входа ѝ тя му подаде якето, погледна го, но той избягваше погледа ѝ. Обърна се и докато ровеше за ключовете в чантата си, го чу да казва тихо:

- Мина?

Тя се обърна, той все още седеше с поглед забит в земята и с ръце в джобовете. Почуди се, но се върна до него. 

- Не съм те обидил - прошепна той, докато гледаше как размазва някакъв фас с маратонката си. - Исках да кажа само, че си красива - каза едва и я погледна бегло, след което отново върна поглед на обувката си.

Момичето прехапа устни, приближи се до него, повдигна се на пръсти, защото и с ботушите си на токове беше доста по-ниска от него, хвана го за раменете, за да запази равновесие и леко го докосна по устните със своите. Отпусна се отново на токчетата си и понечи да се обърне, но той я стисна за лакътя, този път нежно, и я обърна отново към себе си. С другата си длан обхвана лицето ѝ, с палеца си премина през устните ѝ, по които вече не беше останало червило. Докосна бузата ѝ с устни и прокара език нагоре по сълзата, която се беше стекла. Момичето сбърчи чело, умът и казваше, че това е отвратително, но тръпките, които минаха през тялото ѝ, не бяха от погнуса. Той постави устните си там, където ухото се срещаше с челюстта и я целуна. Мина забрави как се диша. Радослав гризна ухото ѝ и прошепна:

- Хареса ли ти да те целува той?

- Кой? - попита момичето и отново сбърчи чело, опитвайки се да размърда мозъка си.

- Хм - подсмя се дрезгаво той - предполагам, че това отговаря на въпроса ми.

После рязко обгърна момичето през кръста и я прелепи до себе си. Тя си пое стреснато дъх, разтвори устни, а той това и чакаше, покри ги със своите и вкара езика си между тях. Тя го заудря леко по бицепса, който се беше стегнал, докато ръката му си проправяше път под якето на гърба ѝ. Достигна разголената част и започна да прави въртеливи движения с пръстите си. Мина настръхна отново и инстинктивно се притисна в него, стискайки бицепса през кожата на якето му, давайки си сметка колко е огромен. Другата ѝ ръка се плъзна под якето му, по релефните му гърди, опипваща го най-нахално. Опита се да се притисне още повече в него и топлината, която излъчваше, но загуби равновесие. Той я притисна по-здраво, беше непоклатим. Зарови пръсти в меките ѝ къдрици и леко ги подръпна. Тя изстена, а той се усмихна самодоволно, целувайки я. Леле, ако си е мислела, че жалкия ѝ опит преди е можел да се нарече целувка, то това сега си беше направо секс. "А какво ли би било...Млъкни!"

Мина усети нещо твърдо в основата на стомаха си. Коланът му? Беше ли с колан? Тя се притисна към твърдината и полюшна бедрата си.

- По дяволите, Мина - изпъшка Радослав в устата ѝ и я стисна за дупето.

"Да, по дяволите, Мина, какво правиш?"

- По дяволите! - повтори тя на глас - Това не се случва, пусни ме!

Прекалено замаян, той я пусна, и тя изтича до вратата. Трепереща, някак успя да отключи, шмугна се във входа, затръшна вратата и се облегна на нея. Телефонът и изписука за смс.

К: къде си, бе, жена?

Мина изтича по стълбите до асансьора и отговори чак като се прибра у тях.

М: sry в нас съм, утре ще разказвам.

Метна се на леглото и притисна одеалото си между краката. Беше толкова приятно да е в ръцете му, мислеше си тя, да му позволи да... "Мамка ти, бе, Мина, как можа да го позволиш... Мамка ти на тебе, млъквай, беше толкова приятно... Ти млъквай!"

В това време момчето долу още стоеше подпрян на една кола и се усмихваше тъпо. Телефонът му извибрира.

Т: 666 къде си е, брат, да не бодна нещо? 

Р: скоро :D

- Скоро, приятел - погледна той към чатала си и си тръгна.

Към глава 7