С мен остани

 20

24 май

Валентин излезе от стаята си, облечен в черни слим дънки, сако в тъмно морско синьо, почти черно, бяла тениска с изписан в красив шрифт текст, криещ се зад закопчаното му сако, и бели кецове.

- Все още мисля, че по-добрият вариант беше класически костюм - майка му погледна с неодобрение към краката му - и обувки.

- Тогава добре, че не ти взимаш решението за това.

- Сега, когато си добре и мине балът, може да помислиш за университет. Можеш да се явиш на допълнителните изпити...

- Майко - прекъсна я момчето, - вече съм говорил с татко за това. Имам други планове - той я прегърна и излезе.

Качи се в колата, докторите му бяха разрешили да шофира, но само автоматик. Все още получаваше крампи в краката и през повечето време ходеше с шини, но не и тази вечер.
Той позвъни на вратата и Дарена отвори. Беше прекрасна. С рокля, в небесно синьо като през топъл летен ден, с деколте тип прегърни ме, с дантелени гръб и ръкави, които стигаха до лакътя. Полата беше с подплата и един слой тюл, което не я правеше много бухнала, завършващ с бродерия от дантелени цветя на различни нива. Със сребърни отворени обувки на висок, тънък ток и с финни каишки с цирконий по тях. Косата ѝ беше прибрана ниско на тила, в гръцки стил и няколко кичура падаха небрежно из нежната лента на темето ѝ.

- Подстригал си се - наруши тя тишината. Беше се върнал едва вчера и решиха да се видят чак за бала.

Косата му стигаше до костта на челюста, вълниста, леко пригладена назад. Тя се протегна и отметна кичур от лицето му. Той преглътна.

- Изглеждаш... просто нямам достатъчно думи да опиша как. Красива си.

- Благодаря - усмихна се момичето. - И ти.

Не можаха да се измъкнат от майка ѝ без снимки, но честно казано нямаха нищо против. През цялото време в колата, се държаха за ръце.
Танцуваха, забавляваха се, тя му даде нужното време със съучениците му, с които не се беше виждал отдавна, а по-късно се оттеглиха в хотелската стая, защото имаха да наваксват 3 месеца.

***

Две седмици по-късно, докато Валентин чакаше Дарена пред дома ѝ, облегнат на колата си, сподели песента на Kiss - I was made for loving you. Тя излезе от входа и като го видя хвърли чантите си и скочи отгоре му.

- Толкова малко багаж? - подкачи я той.

- Планирам през времето, в което не сме навън, да съм гола - оплези му се тя.

- Одобрявам - той я пусна на земята и прибра нещата ѝ в багажника.

Докато се качваха в колата, Дарена каза:

- Все още не мога да повярвам, че вашите се навиха да прекъснеш една година и ти дадоха пари, за да обикаляме, да събираме истории за книгата ми. Боже!

- Да, майка ми също - засмя се момчето и се наведе, да я целуне преди да потегли.

Дарена погледна известието във фейсбук, усмихна се и сподели Tori Kelly ft Ed Sheeran - I was made for loving you.

След няколко секунди дойде ново известие.
Трима ваши приятели коментираха връзката, която споделихте:
Петя: Ще повърна x_O <3
Венци: И аз ^_^ :D
Георги: Аз вече повръщам :D

Реагира със сърце на всеки един от коментарите и прибра телефона си. Протегна се да пусне радиото, където тъкмо започваше песента на Богомил и Ана-Мария - Теб си пожелах. Погледна с любов към Валентин и той ѝ отвърна със същото, след това намери ръката ѝ, допря я до устните си, преди с преплетени пръсти да остави дланите им да отпочиват на крака му и затананика с песента. Дарена се усмихна и отправи поглед към пътят пред тях, който ги очакваше.

Край

Бележка от автора