С мен остани

 1

Messenger
03.09.2022

Дарена Стоянова sent 3 photos
дали да не му звънна да му кажа, че ще отида?

Петя Михайлова:
😍🤩🤪 
woow sexy parche!!
Не, изненадай го!!!
И не забравяй презервативите, че като те види с тая рокляяя, леле мале....

Дарена sent a photo
✓ в чантата са. Но ще трябва да поздравя родителите му и да се "покажем" пред гостите

Петя:
рева, човек ще каже че пред инквизицията ще се изправяш, а не на парти по случай перлена сватба.

Дарена:
не обичам тълпите, още по - снобските, а и за първи път ще се срещна с родителите му, не съм сигурна, че това е подходящия момент

Петя:
пич, той те е поканил, значи е точния момент... и за нещо друго 👉👌
колко време вече се срещате....

Дарена:
почти 3 месеца

Петя:
не беше въпрос
it's time for 👉🍑😝🖕👅🌹
не е задължително да е в този ред

Дарена:
wtf...😨🤮

Петя:
не не, 🤮 би било това 🧟👉🧠

Дарена:
какво, по дяволите, е т'ва??!!

Петя:
зомби секс

Дарена:
знаеш ли, по-добре не ми отговаряй...

Петя:
сори, брат, too late

Дарена:
хайде, ставам, че да не туулейтна

Петя:
ок и нека това да бъде началото на една такава дъъълга любов като на родителите му
а пък, ако татенцето го хване кризата на средната възраст, звънни ми, навита съм да ти стана свекърва

Дарена:
🙈🙈🙊

Петя:
какво?? мн е секси, не мога да реша кой е по-як - татенцето или синчето
а може би малкия тайййнствен брат
да го снимаш, ако е там, че профила му е заключен, дори лицето му не се вижда на снимката
чу ли???
ок оставям те и искам после пълен отчет, ясно??
💋

Дарена:
ясно 💋

Дара остави телефона и започна да се гримира. Беше отказала поканата на Георги, но след като видя, че той наистина остана разочарован, реши да го изненада и да му покаже колко много значи той за нея, като го придружи на празненството по случай трийсет годишнината от сватбата на родителите му. Не обичаше да е сред много хора, но се надяваше, че бързо ще се усамотят, беше наистина крайно време. Ако зависеше от него, щяха да го направят на първата среща. Не, че тя не беше на същата вълна, но точно защото в миналото беше избързвала, реши, че този път трябва да изчака, докато се опознаят и са сигурни, че искат да имат връзка заедно. Искаше сериозни отношения, изградени на сходствата в личностите, а не само на база физическо привличане. А защо не и брак, Георги беше отлична партия - възпитан, от добро семейство, с добра работа. Вярно, предпочиташе да ходи по дискотеки и да катери планини, вместо да се излегне като нея с книга в ръка и топъл чай. Но като се изключат различните интереси, досега винаги бяха на едно мнение. Погледна към профилната му страница.

Георги Аспарухов
"Работи за това, което искаш и го направи реалност"
Работа
финансов директор и съсобственик в "На открито"
Образование
Икономически университет - Варна
Местоживеене
Целият свят
Основна информация
Мъж
25.07.1995
Взаимоотношения
Дарена Стоянова (във връзка с вас)
Членове на семейството
Младен Аспарухов (баща)
Мадлен Аспарухова (майка)
Валентин Аспарухов (брат)
Интересува се от
жени
Филми
Вълкът от Уолстрийт
Бързи и Яростни
Критична точка

Беше посещавала къщата им, но още не беше се срещала със семейството му. Георги ѝ беше казал, че са в чужбина, за да настанят малкия му брат в тамошно училище. Единственото, което знаеше за тях бе, че имат красива голяма къща в покрайнините на града и на брега на морето, и че управляват собствен магазин (поправка, вече верига от магазини) за спортна екипировка. Което обясняваше страстта на Георги по екстремните спортове и лагеруването. Всяка нова стока биваше тествана в реални условия от него.

Дарена приключи с грима и прическата, и облече дълга резедава рокля в гръцки стил с цепки от двете страни и златисти римски сандали с равна подметка и връзки до под коленете. Нащрака няколко селфита и ги изпрати на приятелката си Петя, която ѝ отговори с неприлични емотикони със сексуален подтекст.

Септември на морето беше приятно топъл, есенните слънчеви лъчи галеха нежно кожата, не както през жаркото лято. Полъхваше свеж бриз откъм спокойното море. В последните години, лятно време морето почти винаги беше бурно, а със захлаждането се успокояваше. Дарена си имаше теория, че морето се противи на туристите, които не уважаваха природата с красивите ѝ плажове и носещото прохлада и разтуха море. Дори и да нямаше логика, нищо не можеше да разубеди романтичната ѝ душа.

***

Алеята пред къщата беше задръстена от коли, а от задния двор долитаха весели гласове и музика. Реши първо да отскочи до стаята на Георги, не че очакваше да го завари там, ами за да си остави шала и чантата. Все пак първо почука на вратата и едновременно с това от вътре се разнесе задъхано "Да". Дара отвори вратата и веднага разбра, че Да-то въобще не е било предназначено за нея. Чукането ѝ дори не е било чуто, защото вътре, на леглото, двама души бяха заети с един друг вид чукане. А двамата души представляваха някаква червенокоса и Георги. Нейният Георги. Уж. Момичето я забеляза и изписка, което накара надвесения над нея Георги да се обърне към вратата и да срещне изумения поглед на приятелката си.

- Дарена?! - възкликна учудено - Нали каза, че няма да идваш!

- Сериозно?! - не можеше да повярва на наглостта му - не стига, че ѝ изневеряваше, ами сякаш отказът ѝ да присъства оправдаваше постъпката му. - Разгонена свиня! - кресна и го замери с първото нещо, което попадна под ръката ѝ.

- Не, не, не! Не барай купата ми! 

Но Дарена вече я беше хвърлила, без да обръща внимание коя точно от многото му спортни купи е. После изхвърча от стаята, недочаквайки да види дали го е уцелила, но съдейки по тропота на купата в земята и липсата на вик от болка - явно, за жалост - не.

Втурна се по стълбите надолу и зави към кухнята. Там имаше врата, която предполагаше, че води към килер. Предпочиташе да се скрие за малко и да се съвземе, вместо вероятността да я настигне на улицата (ако изобщо си направи труда да я гони), където би му се нахвърлила пред погледите на всички гости и съседи. За щастие вратата беше отключена и веднага се вмъкна вътре, затвори я и подпря чело от вътрешната ѝ страна, опитвайки се да успокои дишането си.

- Мръсен разгонен плужек такъв!

- Ако знаех, че в стаята ми ще нахълтват красиви млади дами да ме псуват, незаслужено до колкото ми е известно, щях да се облека по-официално. И само да вметна, че плужекът не е от най-сексуалните животни.

Дара подскочи и се обърна. Присви очи, за да свикне с тъмнината. Оказа се, че това не е килер, а просторна стая, почти празна, като се изключат няколкото фитнес уреда. В другия ѝ край до покритата със завеса двукрилна врата, която би трябвало да води към плажа, имаше легло, на което се беше полуизлегнало момче. До него, на нощното шкафче имаше някакъв апарат със светлинки. 

- Ако знаех, че има някого, нямаше да вляза - отговори Дарена. - Всъщност, мислех, че е килер.

Момчето се прикри със завивката и наблюдаваше как красивото разплакано момиче се приближава към него с присвити очи. После се спря за секунда, за да извади очилата си от чантата и промърмори "Така е по-добре", приплъзвайки ги по носа си към очите.  Косата ѝ се спускаше на вълни, прихваната от едната страна. Заради липсата на светлина, не можеше да определи цвета ѝ, но не беше нито светла, нито тъмна. Беше облечена в сексапилна рокля в зеленикав нюанс. Въпреки че рисуваше добре, с точните наименования на нюансите беше скаран, като средностатистически нормален мъж. Можеше да не може да назове правилния цвят, но със сигурност отчиташе добре природните дадености на момичето, подчертани от роклята. Най-вече деколтето - дълбоко, V-образно, прищипнато на раменете и прихванато под гърдите и на талията с златисти ленти. Надолу роклята се спускаше права, но от двете и страни имаше цепки, които при всяка крачка изкусително показваха краката на момичето. Момчето приглътна и отпъди мислите за красивата рокля и още по-красивото тяло под нея.

- Аха, сега разбирам, че думите ти сигурно са били предназначени за брат ми - каза той след като разпозна лицето ѝ от снимките във Фейсбук.

- Значи ти си братът? 

- Предпочитам Валентин, но да аз съм.

- Аз съм Дарена, гаджето на брат ти - замълча, след което натърти - бившето.

- Защо не ми разкажеш какво се е случило - той потупа мястото до себе си на леглото - До колкото знаех, ти си отказала да дойдеш?

Дара се почуди, но седна внимателно в края на леглото, като подви крак под себе си и така коляното и се разголи. За момент Валентин се загледа, но побърза да върне поглед на очите ѝ.

- А аз до колкото знаех, ти трябваше да си на училище в чужбина - после посочи към носа му - Сигурен ли си, че това е добра идея?

Говореше за тръбичката прикрипена към носа му, която той току-що беше махнал.

- Да, спокойно, все още не ми е необходимо. Един вид профилактика.

Тя го загледа и попита отново:

- Е, какво стана с училището?

- Изненада - никога не е имало такова - той разпери ръце, а тя си помисли, че днес е нощта на изненадите. - Да, бях с родителите си в чужбина, но на изследвания. Просто не е нещо, което искам да разгласявам. Изглежда и те. По-готино е да казваме, че съм заминал да уча навън - после смени темата - Е, какво стана с брат ми, плужекът? 

Дарена се вгледа в момчето насреща ѝ. Лицето му беше по-бледо и изпито отколкото на няколкото снимки, които беше виждала в профила на Георги. Косата му беше тъмна, със средна дължина, като горната половина беше вързана на така модерния мъжки кок, а няколко кичура падаха постоянно над очите му. Брадата му беше на няколко дни. Дара не си падаше по този неглижиран вид, но на него, не можеше да отрече, му отиваше. Тениската му беше широка, но си личеше стегнатия му гръден кош под нея, добре оформени, но не прекалено, бицепси и длани с дълги и тесни пръсти. Не като на Георги мечи лапи, а като на творец, изискан джентълмен от любовен роман. Погледна към разпилените листи и моливи на земята - значи наистина е творец. Освен тях на земята бяха захвърлени и чифт патерици.

- Както каза, първоначално отказах, но после си промених решението, само че си помислих, че ще е много готино да не кажа на брат ти. 

- Явно не е било готино - подкани я Валентин.

- Да речем, че изненаданата бях аз. - замълча, след което въздъхна и каза - Хванах го с някаква червенокоса в леглото.

Вече не можеше да сдържа сълзите си, първоначалният ѝ гняв беше стихнал и я заля тъга и болка от предателството и разбиването на мечтите ѝ свързани с Георги. Свали очилата си, за да изтрие очите си, а и да не ги цапа. Единственото нещо, което се чистеше по-трудно от сълзи и сополи от стъклата, беше дъвка от пукнат балон. Валентин ги издърпа от ръката ѝ и ги постави на нощното си шкафче, след което я придърпа в прегръдката си. Тя се разплака и разподсмърча, мокрейки тениската му, но и на двамата не им пукаше. Той я галеше успокоително по гърба, като бариера между кожите им беше само тънката материя на роклята. 

- Знаеш ли, червенокосата е била братовчедката Синтия. Имат си история...- не можа да продължи, защото Дара подскочи като ужилена и се отблъсна от него. 

- Братовчедка? - попита погнусено тя.

- Е нямат кръвна връзка, майка ѝ е омъжена за чичо ми. Появиха се в семейството когато тя и Георги бяха тийнейджъри и... ами така...

- Много успокояващо - измърмори тя, докато ровеше в чантата си за кърпичка - щом е от семейството не се брои за изневяра.

- Нямах това предвид, просто не ме учудва, не могат да са в една стая и да не се награбят. Но спрямо теб си е кофти. 

- Мхм... осополевих ти тениската.

- Нямай грижи... - На вратата се почука, двамата се спогледаха - Чакай - извика Валентин, а после погледна Дарена, която му правеше знаци, че не иска да вижда Георги. 

...На вратата се почука, двамата се спогледаха - Чакай - извика Валентин, а после погледна Дарена, която му правеше знаци, че не иска да вижда Георги. 

- Скрий се под леглото! - обърна се тихо към нея.

- Не е с крака, умнико, няма място отдолу!

- Легни там, ще те покрия с юргана - и без да изчака да се намести я заметна със завивката. На вратата отново се почука - Да! - извика Валентин и с известно усилие напъха шала ѝ между рамката на леглото и матрака.

- Какво правиш бе, малък, да не лъскаш бастуна? - влетя в стаята Георги, спретнато облечен, по нищо не личеше, че допреди малко се е въргалял в леглото.

- И какво ако е така? - озъби му се Валентин.

- Мислех, че имаш проблем с мускулите - подсмихна се големия брат и скръсти ръце пред гърдите си.

- Пениса не е мускул, тъпако - изчерви се момчето, съзнавайки че Дарена чува всяка дума - Няма достатъчно мацки на партито ли, че си дошъл да ми досаждаш? - побърза да смени темата.

- А, пълно е, ама за тебе питат, нали ги знаеш какви са жените, дай им депресирани художници, чак съжалявам, че дефектния ген се е предал на теб, а не на мен. Не знам защо го криеш в тайна, всяка която те види, сама би ти скочила в скута или лъжеш, че оная ти ра...

- Добре, добре, стига ме занимава, изморен съм, казвай какво става?

Георги въздъхна и отпусна ръце, опитваше да се държи като по-големия брат-кретен какъвто винаги е бил, защота знаеше, че Вальо не би понесъл съжаление, дори съпричастност. Отказваше личен асистент, който да му помага с физиотерапията и ежедневните неща, мъчеше се да прави всичко сам. Единственото улеснение бе, че се съгласи да преместят стаята му на първия етаж, до кухнята. Забрани им да казват истинската причина, поради която нямаше да се върне в училище, въпреки че можеше и така да го посещава, но предпочете да завърши дистанционно. Разбираше го - до преди няколко месеца беше звездата на випуска, всички момичета му се натискаха, всички момчета искаха да са му приятели, имаше добри оценки и медали по плуване и колоездене. Може би това, че се занимаваше със спорт, беше забавило болестта и съответно попречило за по-ранното и диагностициране. Крампите, треперенето и изтръпването, които бяха първите симптоми, ги отдаваха на пренатоварването, чак докато краката отказаха да му се подчиняват, точно когато плуваха до шамандурата. Георги още се будеше от кошмари, как в единия момент Валентин плува пред него, а в другия изчезва от хоризонта му, и първоначалното му предположение, че му прави номер, докато не забеляза мехурчетата във водата. После имаше добри и лоши дни, относно мускулите на краката и само лоши относно настроението.

- Търся Дарена - каза кратко Георги.

- В моята стая? 

- Ами виждаш ли, не я очаквах и, ами, да речем, че стана свидетел на нещо, което не трябваше...

Чу се някакво мърморене от под купчината юрган на земята, Валентин беше сигурен, че е чул думата "плужек" и побърза да се закашля, за да я прикрие.

Георги се спусна към него разтревожен, но Вальо го спря с вдигната ръка.

- Добре съм.

- Чакай да ти дам завивката...

- Не! Остави я там, топло ми е.

Георги го изгледа учудено, но в следващия момент видя очила на нощното му шкафче.

- Брат ми откога носиш очила?

- А? Ааа тези ли, ъъъ, ами Венци си ги забрави - Георги не изглеждаше убеден, не можеше да си представи приятеля на брат си, който се носеше като рапър от 90те, да носи очила. Освен ако не се е вдъхновил от Мишо Шамара.

- Е, добре - започна Георги като хвърли поглед към юргана на земята - ако случайно Дара намине, кажи ѝ, че съжалявам, че се получи така, не го заслужава, свястно момиче е, даже може би прекалено... Ще се радвам да поговорим и, ами, надявам се, че няма да ме кастрира като се видим пак.

"Плужек" - прозвуча от към захвърления юрган, а Валентин побърза отново да се закашля.

Георги се ухили и додаде на излизане:

- Радвам се, че оная ти работа е в изправност.

Валентин го замери с празната пластмасова чашка, в която държеше моливите си, но уцели само затварящата се врата.

Дарена изпълзя изпод юргана и го метна отново върху Валентин, чието лице беше пламнало от неудобство.
- Толкова се радвам, че станах свидетел на тази проява на братска обич - каза, докато сядаше отново в края на леглото.

- Той не е... - запъна се и Дара вдигна ръка да го прекъсне.

- Знам, знам, това е просто неговия начин да се справя.

- Това е нашия начин да се справяме - поправи я момчето.

- Искаш ли да ми кажеш какво ти е или ще ме оставиш да гадая по симптомите в гугъл. Предупреждавам те - много съм добра, няма нещо, което да не мога да открия.

- Ще се смиля над теб и ще ти спестя мъчителното ровене из гадни болести. Имам мускулна дистрофия на Бекер. - сега той вдигна ръка да я прекъсне - Не ми се говори за това.

Дарена уважи искането му, поне за момента.
- По-добре ми кажи какво ще правиш с брат ми?

- Нали го чу, и аз ще се надявам да не го кастрирам следващия път, когато го видя. - беше готова отново да ревне, но Валентин го предотврати.

- Мога да ти предложа малко медитация и книги за позитивното мислене, за разсейване на кастрационните мисли - предложи на шега и посочи към етажерката с книги на отсрещната страна.

- Помагат ли?

- Не съм ги пробвал още.

- А трябва, поне не могат да навредят - той изпуфтя, но преди да я прекъсне тя продължи - Предлагам ти да си сформираме клуб за взаимна помощ "Да наритаме лошите мисли".

- Почти съм сигурен, че и ритането е лоша мисъл - каза той през смях.

- Добре тогава - замисли се Дарена - "Да пожелаем много поздрави на майките на лошите мисли".

- Тук вече ме спечели. И кои ще са членовете на клуба?

- Ами като за начало - посочи с пръст себе си и него - аз и ти.

- Клуб от двама...

- Твърдо отказвам да вкарвам в него брат ти и братовчедката. Да си се оправят сами.

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

- Обичаш ли го? - попита сериозно Валентин.

Тя се замисли и отговори:
- До преди час щях да ти отговоря "Да"... но сега... как да го обичам, явно съм се заблуждавала или ми се е искало да е така. Ще порева, като се прибера, боли, но ще ми мине.

- Значи няма да му дадеш друг шанс?

- Изключено. Не ми се коментира това с теб. Но съм сериозна за клуба, какво ще кажеш? Наистина много трудно преживявам разделите и ще ми е нужна помощ, обещавам, че няма да ти осополевям тениската отново.

На Валентин му беше ясно, че не тя искаше помощ, а я предлагаше на него. В случая не му пукаше какви са мотивите ѝ, искаше да прекара още време с нея.
- Добрее, мисля че ще успея да те вкарам в натоварения ми график.

- Супер! - скочи тя усмихната - Но сега трябва да тръгвам - и посегна към вещите си.

- Чакай! - Вальо се протегна за телефона си - Може ли да те добавя във Фейсбук?

- Разбира се, нали имаме общ клуб. Дарена Стоянова - в приятелите на брат ти съм - изсумтя тя, когато спомена Георги.

Валентин веднага ѝ изпрати покана, нейният телефон изпиука и тя я прие. Вече беше готова да тръгва, но стоеше и се оглеждаше.
- Има ли как да се измъкна без да се натъкна на гости или Георги? - попита го тя.

- Преоблечи се в мои дрехи - посочи към гардероба - ако нашите те видят ще те помислят за приятеля ми.

Тя отиде до гардероба и измъкна долница на анцуг, която можеше да затегне в кръста и суичър с качулка.

- Затвори си очите - обърна се към него.

Той сложи показно ръка пред очите си, но не можа да устои на изкушението. В стаята беше вече достатъчно тъмно, за да се види много, но силуетът ѝ беше много по-въздействащ, отколкото ако застанеше чисто гола на ярка светлина. Застанала с гръб към него, внимателно свали роклята си и остана само по бикини в телесен цвят. Някои части в него доказаха, че си действат безпроблемно. Дарена намъкна набързо неговите дрехи, натъпка роклята си в широкото горнище и си сложи качулката.

- Безспорно роклята ти отива повече - преглътна той, - но и тези дрехи ти седят добре, повече от на мен.

- Много сладко момче си - каза тя, а той си помисли тъжно, че естествено го има за момче, по-малък от нея и по-малкия брат на гаджето ѝ. Бившето!!!

- Благодаря ти - каза Дара и размаха с ръка, сякаш да покаже, че за всичко. - Тези дни ще ти пиша, за да сформираме клубна среща.

- Ще чакам с нетърпение - бързо изстреля той, след което се опита да замаже положението, че е толкова въодушевен да я види отново. - Така де, в редките моменти, в които ми остане време за това. Нали знаеш, много съм зает с... с това да се правя на зает.

- Може да избереш книга с която да започнем - предложи тя, върна се бързо до него и го целуна по бузата, след което си тръгна. Валентин не можеше да си спомни дали са си казали чао.

След няколко минутки той взе отново телефона си и щракна на профила ѝ.

Дарена Стоянова
Мечтите нямат граници (Валентин се усмихна поради сходството с неговия девиз)
Работа
Регионална библиотека "Пейо К. Яворов"
Образование
Университет по библиотекознание и информационни технологии
Основна информация
Жена
24.04.1998
Взаимоотношения
Георги Аспарухов (във връзка с Дарена Стоянова)
Регистрации
Фестивал на Фолклорната носия - Жеравна
Софийски международен панаир на книгата
Филми
Север и Юг (Елизабет Гаскел)
Само смелите
Генезис
Телевизионни предавания
Живите мъртви
Вещерът
Изгубени
Книги
Джейн Остин
Джейн Еър
Дворовете Сара Дж. Маас

Според написаното не му изглеждаше, че си подхожда с брат му. Той беше екстроверт, реалист, обичаше новите неща и адреналина. Как изобщо си бяха обърнали внимание един на друг нямаше понятие. Прегледа набързо последните ѝ споделяния - цитати, стихотворения, музика, разни благотворителни кампании. Имаше няколко селфита, снимки с брат му, с приятели, с котката ѝ и на природата.
Когато погледна часовника, беше минал почти час откакто тя си тръгна. Не искаше да ѝ се натрапва, но искаше да засвидетелства интереса си и да покаже, че наистина иска да поддържат контакт. Щракна на снимката ѝ в месинджъра и след няколко опита написа:

Валентин Аспарухов:
само проверявам дали всичко е наред

Минута по-късно, която приличаше на час, взирайки се в отворения прозорец на чата, получи отговор:

Дарена Стоянова:
да, в нас съм, ще ти пиша тези дни, лека

Валентин:
лека

"Тези дни" му се струваше много разтегливо, но ако не получеше отговор, щеше отново да ѝ напомни за присъствието си. После както ставаше често, се сдуха. За какво да я занимава, какъв беше смисълът. Едва ли щеше да му обърне внимание и ако беше здрав. Все пак беше с 5 години по-малък и беше брат на гаджето ѝ. А с тази болест, с която нямаше никакво бъдеще... що за илюзии си правеше. И все пак, нашепваше му все по-слабо чуващият се глас на оптимизма, можеш да облекчиш душата си с приятелството ѝ. "Ако тя ми го предложи, няма да го отхвърля - обеща си, - дори ще се боря за него".
Така, с редуващи се негативни и положителни мисли и с телефон в ръка, той заспа.

Към глава 2