С мен остани

 5

На другия ден, след работа, Дарена отново отиде у Валентин, както беше обещала. Чувстваше се неловко след случилото се вчера, но момчето се нуждаеше от един хубав ритник, за да се вземе в ръце. Мина от към плажа и този път уцели неговия прозорец. Беше отворен и от вътре се чуваше музика. Тя надникна и видя, че Валентин тренира на многофункционалния фитнес уред. Усмихна се на себе си, не е било напразно, че вчера го разстрои. Почука на стъклото и се вмъкна през френския прозорец. Момчето се стресна, но като видя, че е тя веднага се ухили.

- Ти дойде! - възкликна, докато попиваше потта от челото си с хавлия.

- Казах ти, че ще ти досаждам всеки ден и нямам намерение да се отмятам от думата си - усмихна се Дара, наблюдавайки го как се пресяга за бутилката с вода и отпива. Беше по потник и мускулите на ръцете му, оформени от плуването, се виждаха добре. Не бяха толкова изразени като на брат му, който редовно тренираше, но точно естествеността им го правеше по-привлекателен. Просто отбелязваше очевиден факт, каза си тя - момчето е красиво, нищо повече. 

- Извинявай за вчера - казаха и двамата в един глас.

- Прекалих - добави Дара, а Валентин и отговори, че си го и заслужил. - Примирие? - попита тя, повдигайки торбичката със сладки неща, която носеше. 

- Не трябва ли момчето да подарява шоколад? - попита Вальо.

- Приятелството пол няма.

Той се протегна за патериците и с тяхна помощ се предвижи до леглото. Седна и си облече суичър.

- Надявам се да не смърдя много на пот. Дай насам тези шоколади, че умирам от глад.

- Ще издържа някак си - засмя се тя и му подаде торбата - Да ти направя ли сандвич.

- Не, предпочитам това тук - бръкна в торбата и извади първото, което хвана - Я, супер, с цели лешници. С парченцата е все едно някой ти ги е сдъвкал и изплюл.

Тя отново се засмя и взе парчето, което Вальо ѝ подаваше, после седна внимателно в края на леглото. Не знаеше дали да говори за вчера или да се прави, че нищо не е станало, но той я отърва от избора като посочи към секцията с книги. 

- Избери някоя и да почваме с ходенето по мъките.

Тя стана и прегледа книгите за позитивно мислене, купени от майка му.

- Да започнем с "Пилешка супа...", доста добри отзиви съм чувала за нея, а и не е от типа самопомощ. Събрани са различни позитивни истории. Един вид доброто и чудесата съществуват.

- Добре - отговори той с пълна уста. - Ти ще четеш, аз имам проблеми с дишането както знаеш - тупна се той по гърдите.

- Оправдания - Дарена врътна очи. - Но преди да започнем имаме нужда и от подходяща музика. Дай ми телефона си.

- Нямаш батерия ли? Зарядното е там, можеш да си го заредиш.

- Имам. Искам да добавя канала в ютуб профила ти.

Той я погледна скептично, но ѝ хвърли телефона си. 

- Не съм медиум - размаха пред него заключения екран на телефона.

- Едно две едно три.

- Казваш ми паролата си? - учуди се тя, а той само повдигна рамене - Дванайсет тринайсет? 

- Ангелски числа. Чувала ли си?

- Да. Защо точно 1213?

- Постоянно ми се набиваше в очите - час, номер на кола, година в книга, която чета. Проверих го и ми хареса значението, и така.

Дара си отбеляза наум, да види какво означава. След това влезе в ютуб и намери канала BM meditation, където качваха успокояващи мелодии и честоти, които уж помагат при различни проблеми. Добави му го в любими и пусна Релаксация - елиминиране на гняв и депресия.  Върна му телефона, а той я погледна учудено, след като видя какво е пуснала.

- Няма да навреди - каза Дарена и разгърна книгата - Да започваме.

Момичето зачете, а Валентин се отпусна назад и затвори очи, заслушан в приятния ѝ мек глас. От време на време коментираха прочетеното. Дори музиката му беше приятна, трябваше да признае, че се почувства доста отпуснат и успокоен. Беше сигурен, че най-голяма заслуга за това има Дарена. Тя привърши с поредния разказ и затвори книгата.

- За днес толкова. Отбелязала съм до къде съм стигнала, ако искаш да продължиш сам.

- Няма начин. Това е клубна дейност - отговори той. - Ако държиш да прочета тия книги, ще споделяш мъчението с мен. А и в момента имам друга книга - и изкара изпод натрупаните листи на нощното си шкафче "Невинност" на Дийн Кунц.

- Тази е добра - каза Дара - препоръчвам ти още и Ускорение, и Добрият.

- Чел съм ги - ухили се момчето. - Но съм впечатлен, че ти си ги чела.

- Ти си впечатлен? По-скоро аз съм впечатлената. Рядко момчетата на твоята възраст четат. 

- Какво да ти кажа, удари джакпота с мен - пошегува се той - Мислех, че си падаш по "Гордост и предрасъдаци" и разни девици в беда, а не, че не четеш. 

- Е, и по тях също. Но и по фентъзи, трилъри, антиутопии...

- Работата ти в библиотеката трябва да е мечта тогава - неизчерпаем достъп до книги.

- Така си е - изведнъж се сети нещо и попита - Чел ли си "Червен син"?

- Не, за какво е.

- Ами нещо средно между "Хари Потър", "Игрите на глада", римските интриги и космически битки на Марс.

- Леле, добре звучи.

- Ще ти я донеса утре - обеща момичето. - Сега ще вървя, но... радвам се, че те заварих извън леглото.

- Дарена... - повика я, когато тя вече беше до прозореца. Дара се спря и го погледна. - Казах на нашите, че искам да подновя физиотерапията. Утре сутрин имам запазен час.

- Толкова много се радвам - каза тя и се върна да коленичи до него, хващайки ръката му. - Наистина... Тогава ще искаш ли утре да дойда или ще си измо...

- Разбира се, че искам - "нямаше да си мръдна пръста, ако не беше заради теб" си помисли. - След обед съм си тук.

- Добре тогава, до утре след обед - тя го целуна по бузата и си замина, а той остана унесен от музиката и с глуповата усмивка на лицето, породена от нейната целувка.

Към глава 6