В мрежата

 4

Сутринта се събудихме от алармата. Аз се заех с кафето, докато майка ми се оправяше, после закусихме набързо и тя замина за първия си работен ден. След като затвори входната врата, аз изтрих фалшивата си усмивка от лицето. Сама не трябваше да се преструвам, че изпитвам ентусиазъм от всичко това. Имах още време до училище, затова разтребих масата и измих посудата, а после се отправих към банята. Не можех да си представя да изляза без да съм си взела душ. А и вечер ме мързеше прекалено много и често заспивах преди да съм си сложила пижамата, с телефон в ръка, докато чета поредната книга. В историите можех да се изгубя и да открия себе си. Тази, която исках да съм. Тази, която си представях, че съм. Тази, която наистина бях, но никой не я познаваше. Измих зъбите си и се загледах във вялото си отражение в огледалото. Под очите имах сенки и за момент ми напомниха за насинените клепачи на майка ми. Тръснах глава, за да отпъдя спомена и кичур оранжева коса падна над лицето ми. Не харесвах особено косата си. Освен неприятния цвят, беше тънка, изтощена и без блясък. Като мен самата... Свалих ластика и я завързах на ново, за да не я намокря, докато се къпя. Навън я държах спусната, въпреки че изобщо не понасях да се разпилява по мен, но ме караше да се чувствам защитена от хорските погледи. Влязох във ваната и пуснах душа. Когато отмих нощната пот от себе си, се почувствах по-добре. Подсуших се и се върнах в стаята си, да се облека. След вчерашния инцидент, реших да си сложа дънки. Намъкнах черната си тениска с чешърския котарак, която майка ми ми беше подарила за миналия ми рожден ден. Беше малко скъпичка, но тя знаеше колко си падам по този образ и думите на котарака. Не бях луда фенка на черния цвят, но моята коса трудно се комбинираше с друг, затова в гардероба ми преобладаваха черни и тъмно зелени дрехи, и по-малко сиви и бежови. Разбира се бялото също се връзваше, но не си се представях в него.
Сложих си очилата, взех си един суитчър за всеки случай, пуснах си косата и тръгнах към училище.

Обичах да вървя пеша и мразех тъпканицата в градския транспорт. Някои от дърветата в парка, през който трябваше да мина на път за училище, бяха с пожълтели листа, но повечето все още бяха зелени и не мислеха да падат поне още няколко седмици. В този час освен няколкото спящи бездомника по пейките, паркът беше празен. Зеленината свършваше до пешеходната част на главното шосе. От двете му страни имаше магазини и днес реших да пресека и да погледна тези отсреща. Имаше трафика (б.а. будка за цигари и вестници), вечерка (б.а. магазинче не повече от 5 кв.м., което работи по-до късно от супермаркетите (разбирай до 19-21 вместо 15-18 (големите вериги са с нормално работно време)) и в събота и неделя, продават основно бира, хляб, по 1-2 бройки препарати и wc хартия, много надценени млечни продукти, шунка, бонбони, дъвки...), месарски магазин, дрогерия, арт-хоби, който си набелязах да погледна и няколко за дрехи. Тъкмо отминавах последния, когато мернах с периферното си зрение, нещо малко, бяло и изящно. Върнах се няколко стъпки и се загледах в роклята зад витрината. Беше къса и по тялото, със сърцевидно деколте, но имаше рамене и ръкави от нежна дантела с мотив на цветя, която покриваше цялата рокля. Когато се вгледах, забелязах, че не е бяла, а много светло екрю. Погледах я още няколко секунди, въздъхнах и продължих по пътя си. Не ми трябваше дори да гледам етикета с цената, за да знам, че не можех да си я позволя. А и къде щях да я нося. "На бала..." прошепна тихо гласче в мен, но аз не го оставих да ми говори.

***

Днес в училище мина нормално, никой не ме занимава. На връщане отново минах от страната на магазина и загледах роклята, но без да спирам. Когато извадих телефона и слушалките си, за да си пусна музика, видях че имам покана за приятелство. Беше Анна, странно, но я приех, след което си сложих само едната слушалка и пуснах музиката. За човек, който сериозно  и често беше обмислял самоубийство, бях доста предпазлива. Не ми се искаше да не чуя и някой да се блъсне в мен, било то човек, кола или влак. Ако ще умирах, исках да съм подготвена и да е при моите условия, а не нелепа случайност.

Прибрах се вкъщи, оставих си чантата и си свалих якето, и отправяйки се към банята да си измия ръцете, дочух хлипане от стаята на майка ми. Измих се и надникнах през притворената ѝ врата. Тя седеше на леглото си и плачеше, скрила лице в ръцете си. Аз се приближих тихо до нея, седнах и я прегърнах през гърба.

- Казаха ми, че е станала грешка - каза майка ми през сълзи. - Че позицията на супервайзор е дадена на по-подготвен кандидат и ако искам могат да ми предложат работа като хигиенистка, което било много великодушно от тяхна страна, защото в момента нямали нужда от допълнителен човек.

Тя се обърна и заплака на рамото ми.
- А заплатата - попитах уплашено аз. 

Всичките ни спестявания отидоха за тримесечна предплата и гаранция за наема. С върнатата гаранция от стария апартамент платихме разноските по преместването и буквално бяхме на 0.

- По-ниска е от старата - изсмя се горчиво майка ми, - защото нямат нужда от нов човек и не могат да си позволят да ми плащат колкото на останалите...

- Ами осигуровки?

- Осигуровки поне ще има... Поне тук си в по-добро училище - аз си замълчах, че милион пъти предпочитах старото си училище. - Не се притеснявай, ще си намеря втора работа, ще се върна пак към сервитьорството - аз я прегърнах по-силно, защото знаех колко мразеше това - работенето по тъмните часове и пияните клиенти, но парите от бакшишите бяха добри, особено когато ходеше с изрязани блузи.

- Ще се оправим както винаги, нали?

- Да - казах, стараейки си да не проличи разочарованието ми, - и аз ще си потърся работа.

- Не! Казахме си, че няма да е нужно и ще наблегнеш на ученето, за да можеш...

- Няма да ми пречи на ученето, обещавам.

- Добре, но само при това условие и не повече от 4 часа.

Аз я прегърнах и отидох в стаята си да прегледам обявите за работа. Утре след часовете щях да обиколя улиците около училището, центъра и около нас, защото тук все още повечето магазини и ресторанти си търсеха персонал с обяви по вратите.

Преди да заспя посегнах към тефтера на мислите си и записах:

Мечти
И пак разбиват се на прах
Мечти
И пак заспивам аз със страх
Мечти
Лъжливи до една
Мечти
Изпариха се в нощта

Към глава 5