Трите сестри и златната круша

 5. Спаска тръгва да дири михаля

Дотегнал царския живот на Спаска, скучно ѝ било, изчела цялата библиотека (състояща се от 5 книги на кръст) и само мечтаела за героичните подвизи, за които четяла. Един ден я избила сачмата и нарамила една торба с хляб, сирене и круши (ама не от златните), преоблякла се като ратай и тръгнала към Вълшебната гора, да дири и тя не знай какво. На мъжа си казала, че отива при майка си на гости. Слушала била, че в тая гора има магически създания и несметни богатства. Богатствата не я интересували, приключения искала наш'та.

Нощта я заварила близо до един мост над пресъхнала река. Рекла да се скрие под него, да е на сухо, ако завали. Още се не намистила и дочула отгоре говор. Заслушала се, не че искала да подслушва, ама ся няма да си запушва ушите я. Оказало се, че двама дявола спорили на кой откраднатото било по-полезно и ще зарадва повече шефа им. Единият имал невидим калпак, а другият - бързоходни цървули и всеки хвалил своето. Тъй улисани в караницата, не забелязали как Спаска изпълзяла из под моста, покатерила се безшумно, нахлупила калпака и обула цървулите направо върху своите. Замерила дяволите с един камък, който си седял на земята до нея и им казала:

- Ей, тъпаци рогати, много ви благодаря - и офейкала с една крачка 1 километър.

- Ъ, ко беши т'ва? - опулили се дяволите.

Като се отдалечила на безопасно разстояние, се покатерила на едно дърво и заспала без да маха калпака, дето я правил невидима.

На заранта потеглила по пътя си. С бързоходните цървули още по пладне стигнала Вълшебната гора. Избрала си една полянка и седнала на шарена сянка да похапне. Тамън извадила всичко от торбата и довтасало от някъде едно джудже.

- Добра среща, моме! От пет дни не съм ял, дали ще ти се намери някоя трошица за мене? - попитало джуджето.

Спаска, нали добро сърце носи, дожаляло ѝ, вика си таквос грозно, сигурно всички го пъдят и бият, нищо няма да ми стане малко диета, и му казала ако иска и всичко да изяде.

Джуджето чупнало оттук, чупнало оттам, наяло се - колко стомах има такова дребно. Спаска му предложила да задържи остатъка за после, но то отказало.

- Виж сега, понеже голяма добрина ми стори и аз ще ти помогна. Виждаш ли ейй онуй там дърво - и посочило един стар бряст. - Иди, внимателно му  разрови корените и каквото си намериш твое е. 

И както се появило, тъй и си изчезнало. Спаска си помислила, че за зелени гъби я праща, ама нали хич не е любопитна, отишла да види. Ровила, ровила в шумата, намерила една гъска оплетена в капан. Ииии ма как не ги обичала гъските, имала лош спомен как я гонят като дете, ама помогнала ѝ. Отишла до близкия поток и я измила, че цялата била черна-кална. И ко да види - под калта - златна перушина. А за благодарност дет' я спасила и умила, гъската се напънала (Спаска изтръпнала, че ѝ отидаха новите цървули) и снесла едно златно яйци. Бре бре, зарадвала се Спаса. Потрила доволно ръце, прибрала гъската в торбата и решила да се върне в двореца, да я остави на сигурно, преди да се отправи на ново приключение. По пътя вървяла и смятала, ако гъската снася по едпо яйце на ден, колко ще има за месец. Ако едно яйце тежи еди си колко грама, а грама злато е не знам си колко, колко жълтици прай т'ва. Ами ако остави яйцето да се излюпи и има две златни гъски? Всяка по едно яйце на ден... и т.н и т.н. заболяло я главата от сметки, то и мен де.

Върнала се в двореца, подсвирква си доволно, ще оправи разореното царство, ще има повече власт над сановниците, щото който има злато, той поръчва музиката.

Към глава 6