С мен остани

 14

- Даре? 

Дарена въздъхна, че не е излязла незабелязана и влезе в кухнята, от която се носеше аромат на бухтички. 

- Седни да закусиш, имаш време - каза майка ѝ, като сложи бурканче с желе от дюли на масата до вече сервираната чиния с бухти. - Я как си се барнала - възкликна жената, когато най-сетне погледна дъщеря си. - Къде ще ходиш?

- Къде, къде? На работа естествено! - сопна се Дара и отхапа от пърженото тесто. 

- Че от кога ходиш на работа посред зима с рокля и чорапогащник? Да нямате някой нов колега?

- Не - отговори с пълна уста момичето.

- Ааа, значи ще да е за малкия. Как е той?

- Добре е. Ще ходи на лечение в Америка. Ще се оправи!

Майка ѝ я погледна и не каза нищо повече. Та какво да кажеш на човек, който толкова много иска нещо и се самоубеждава постоянно в това. Можеше пък и да се получи, медицината напредва всеки ден, а и "туй е Америка, да не ти е наш'та западнала болница" помисли си жената.

***

Валентин довършваше поредната скица, когато чу познатото почукване на прозореца. Изправи се внимателно и отвори.

- Мислех, че вече използваш главният вход.

- Не и днес, когато всички са у вас - отвърна Дарена и пристъпи в топлата стая.

- Та нали след малко ще вечеряме заедно - каза той и я огледа със светнал поглед. Беше с дантелена рокля от прежда в меко зелено, разкрояваща се под гърдите и стигаща до коленете.

- Предпочитам да се появим заедно, а не сама през входната врата.

- Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш.

- Разбира се, щом е за да помогна да убедим родителите ти за лечението - аз съм на линия.

Едва довършила думите си и вратата на стаята се отвори и Георги нахлу вътре.

- Оппа, мислех, че си сам - каза на брат си, а после кимна и към Дарена - не съм те чул да звъниш.

- Не съм, дойдох от тук - и момичето показа вратата на терасата.

- Окей, тогава може да отиваме в трапезарията.

Дарена последва двамата братя, беше нервна, до сега не беше срещала родителите им, а и ситуацията беше странна. Какво изобщо правеше на толкова важна семейна вечеря. Размениха си поздрави и всички седнаха около масата. След дежурните любезности, майката - Мадлен, се потупа по брадичката и я загледа умислено.

- Дарена, Дарена... това не е много срещано име, нали? Миличък - обърна се тя към големия си син, - не се ли казваше така твоята приятелка?

- Да, това съм аз - каза Дара насред настъпилото неловко мълчание.

- Е, наздраве - бащата на момчетата удави смеха си в чашата с вино.

- С Дарена не се виждаме от няколко месеца - поясни Георги след като прочисти гърлото си.

- А с Валентин сме само приятели - допълни Дара. Чувстваше, че лицето ѝ гори, но знаеше, че няма склонност към изчервяване. 

- Хм - каквото ѝ да мислеше Мадлен, го запази за себе си. - И с какво се занимаваш...Дарена?

- Библиотекарка съм. В библиотеката. Регионалната. 

- Открихме лечение в Америка - каза рязко Валентин и всички погледнаха към него. 

Мадлен премести очи от сина си към Дарена и нацупи устни.

- Лечение ли? - попита недоверчиво майката - Докторите казаха, че е нелечимо.

- Да, защото все още нищо не е одобрено, експериментална терапия е - отговори ѝ момчето.

- А защо не е одобрена? Защото не действа!

- Глупости, просто е нова, може да има някои странични ефекти...- но жената не го остави да се доизкаже.

- Като колапс на имунната система, отхвърляне на новите клетки или атакуване, натравяне на черния дроб и смърт! 

Бащата, Младен, хвана жена си за ръката, за да я успокои, но тя не му обърна внимание.

- Това е при генната терапия - отговори ѝ момчето - А и когато залогът е излекуване, не мислиш ли, че си струва?

- Твоята смърт ли? Не!

- Не, мамо - отвърна Валентин, стараещ се да запази спокойствие - Моето излекуване. Вече съм пълнолетен, аз решавам, искам си живота и съм готов да рискувам. Това, което имам сега, не ми е достатъчно.

- Да, но поне си жив! 

- Пак ще бъда жив, но и здрав. Опитите върху мишки и кучета...

- Мишки и кучета! - простена жената. 

- ... дават много добри резултати. Сега набират хора и имат свободно място за мен, искам да участвам. - Момчето погледна и двамата си родители в очите един след друг - Необходимо ми е само да ми платите пътните.

Баща му въздъхна, но преди да отговори, че е съгласен да опита всичко, даващо и най-малкия шанс, майката се нахвърли върху момичето.

- Заради теб е нали, ти си го накарала...

- Майко - прекъснаха я двамата ѝ сина в един глас, но Дарена вдигна длан, в знак да замълчат.

- Няма за какво да крия, че аз попаднах на терапията и я показах на Валентин.

- Мадлен, мисли трезво - каза мъжът ѝ - нима не искаш момчето да се оправи?

- Как да не искам - проплака жената - та аз съм му майка, да не съм чудовище. Но предпочитам да е жив, дори и в това състояние. Страх ме е...

Младен прегърна разплаканата си жена, а после и момчетата станаха от столовете си и направиха същото. Дарена се почувства като натрапница в този важен за семейството момент, но преди да реши дали да остане или да излезе от стаята, Мадлен се извини и напусна помещението. Мъжът ѝ, разбира се, я последва.

- Е, явно приключихме с яденето за днес - каза Георги - вървете, аз ще разчистя тук.

- По-добре да си тръгвам - прошепна Дара. 

- Не, моля те, остани още малко - каза ѝ Валентин и тя се съгласи.

Върнаха се в стаята му и седнаха на леглото.

- Все още мисля, че не беше редно да присъствам - каза Дарена.

- Така или иначе вече мина, но аз се радвам, че си тук. 

- Знаеш, че майка ти иска да си здрав, просто я е страх.

- Ясно ми е - отвърна момчето. - Но това сега, не е моето тяло, не е то. Искам си същото здраво тяло от преди, дори и да рискувам живота си. Сега, това, така по този начин - не съм аз...

- Не говори така, пак си си ти - момичето го докосна там, където е сърцето му - тялото е само външната обвивка - но момчето клатеше настойчиво глава.

- Не, не, не. Липсва ми плуването, липсва ми спорта, липсва ми свободата от движенията.

- А когато се запознахме не искаше да мърдаш от това легло, беше се отказал.

- И сега не искам, ако ще съм така. Но тогава ми казаха, че няма никакъв шанс. Живот по-този начин... предпочитам да не го живея. Но сега има някаква надежда за сериозно подобрение... Имам и теб... - и свенливо я погледна в очите. 

Дарена прехапа устна, след това стисна пръстите му и каза:

- С теб съм.

Двамата се гледаха няколко секунди, след които Валентин сведе поглед към устните ѝ и бавно се наведе към тях, но тя рязко се изправи.

- Трябва да тръгвам, стана късно.

***

Facebook

23:47

Валентин сподели Bruno Mars -Talking to the Moon

23:51

Дарена сподели Frank Sinatra - Fly Me to the Moon

Към глава 15