Трите сестри и златната круша

 4. Царство ше си взима

Вървяла през девет планини и реки, и си мислела как да го излъже, мъж да си го прай. После да го сполети нещастие и да го наследи. И така докато умувала преминала и през десетите планина и река, и се озовала в бъдещите си владения. Обаче вместо богатото царство, което очаквала, Спаска заварила изсъхнали ниви, мръсни улици и бедни хора. Видяла един стар просяк, подала му последния си къшей хляб и го попитала:

- Дядо, туй не е ли царството на оня принц дето уби ламята и спасил дузина момци?

- Туй е, чедо.

- Ами що е толкоз лошо тука? Нали принца заграбил и богатството на ламята?

- Какъвто владетеля, таквоз и царството му, дъще - рекъл старецът - А беше плодородна и богата земя. Принцът, сега цар, го взе ламята. Родителите му се поболяха от тревога и умряха. На трона се качи малкият им син. Управлява мъдро и той като тях, но пусти късмет, големия се върна и тикна брат си в тъмницата, за дето му бил откраднал трона и не го търсел. И сега, нашият цар го интересуват само празненствата и момите, а земите и народа тънат в немотия.

- Хмм - позамислила се девойката - добре, минаваме на план Б - ще го мисля в движение. 

Седнала под едно дърво на сянка, изпразнила си торбата да види с какво разполага. Изпаднали трохи и най-накрая едно голямо и лъскаво перо.

- А, перото от орлицата! - възкликнала

доволно момата.

(ако не си спомняте кога орлицата ѝ е дала перо, не е нужно да ровите назад, не го пише, 'щот' тогава и аз не знаех за това) 

Сега оставало да намери малкия брат. Промъкнала се по тъмно. Не било никак трудно, защото в двореца течало поредното парти. Лесно намерила подземията, но там пазел един страж.

- Ей, друже - преправила си Спаска гласа - дойдох да те сменя, че и ти да се порадваш малко на тържеството. Царят ни е в добро настроение и наредил да раздадат на всички по един черпак вино в кухнята.

Като чул "вино" стражът хукнал, без да се усъмни, а и Спаска както била заякнала и облечена в мъжки дрехи, че по лесно се пътува с тях, и през ум не му минало, че е мома.

Изчакала да се затиши и прошепнала високо:

- Пшш, ейй, принце, тука ли си?

- Тук съм, тък съм! Кой си ти?

- Спасението ти, ако ме вземеш за жена.

Ко да прай принца, съгласил се, иначе бял ден нямало да види (то и така е спорно дали ще види де, ама...). Извадила Спаска перото, нагрява на факлата, нагрява - нищо не става.

- Ще ида навън да проверя, ти не мърдай от тука - заръчала му.

Излязла също така незабелязано от двореца, както и влязла, огледала се, ама орел пак няма. Отишла на едно хълмче оттатък дворцовите порти и седнала са чака. Минали три дни и три нощи, когато най-накрая се задала птица на хоризонта.

- Ей те най-сетне - плеснала Спаса с ръце - от кога те чакам.

- Ко доваш зор, ма - изграчила орлицата - сякаш не помниш колко ни отне пътя с тебе, а сега и още десет планини трябваше да прелетя. К'во искаш, дано да не е само щот ти е домъчняло за мен?

- Не, не. Е, да, да, мъчно ми е, де, ама не те викнах само за т'ва. Слушай ся...

И Спаска ѝ разказала за лошия принц и помолила орлицата да го отнесе със себе си в по-долната земя, да го даде за зет на оня цар, дето я хвърли на змея. Речено - сторено. Качила се Спаса на гърба на орлицата, влетели в спалнята на принца - спи кат' заклан след три нощи "яли, пили и се веселили". Грабнала го орлицата и отлетяла с него. А момата хукнала от стаята му и се развикала.

- Помоощ, помоощ добри хора! Звяр невиждан открадна царя ни честити! 

Но всички били с махмурлук и докато грабнат стрелите и лъковете, успели да видят само задниците на орлицата и принца, но не ѝ да ги уцелят. Затюхкали се какво да правят, трябвало някой да им дава заповеди, затова освободили малкия принц.

Ама хазната била в плачевно състояние от постоянните гуляи и нямало пари за спасителна мисия. Мислили принц и съветници, и измислили, че както се освободил първия път, така ще го направи и сега. А принцът, в мигом, щом зърнал Спаска, се влюбил в нея. Смее ли да е другояче. Той не бил чак толкос убав като батко си, ама поне бил хилав, та наш'та щяла да го бий без проблеми, ако не слуша.

И заживяли щастливо, а майка ѝ за сватбата ѝ подарила любимата си точилка, изпробвана няколко поколения, че няма чупене, не кат' новите от ден до пладне.

***

Минало се, не минало на Спаска ѝ дотегнал царския живот, решила че ѝ трябват приключения, писнало ѝ било да чете как принцове и храбреци спасяват моми. Защо да не е обратното - я гледай, тия мухльовци в царството всеки ден ги спасява със съвети. Нали е Спасимира, трябва да спасява света и разни там принцчовци от бъркотиите дето забъркват. Или света от тях.

Към глава 5