Добре дошли в разхвърляното ми съзнание

 18 Kazma Kazmitch - Cizí zeď Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Jo, dávno nečtu komentáře Páč bych musel nechat všeho bejt Možná na Říp odehdá vylez' spíš praotec Hate Sousedova veranda je téma, který letí Ukliď svoji, ráno bude stejně samý smetí To ti poviem, brácho, rešpektuj aj svojho hatera Predurčené milovať je každému, kto nenáviděl A naši bili sa o slobodu eště včera Tak pre pár nevedomých nepopieraj jej zmysel Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Rádi píšem' na cizí zeď A další jed plodí další jed A to, že každej může mít svůj hlas Neznamená, že musíš soudit nás Maľujeme si čertov na tie cudzie stěny Nech sa tiež bojí, keď si vystrašený Nech je tiež smutná, keď si osamelý Chceš, nech aj oni cítia tu bolesť, keď si utrápený Ale tým sa nič nezmení, súdiš, sám si odsúdený To ...

 17 https://youtu.be/UUXPpNwzMSU From - V síti Víš, náš svět se zbláznil Po okraj už prázdní jsme Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Jak loutky na nitích Spojení přes city svý Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Už dávno Masky šašků profil krášlí V divadle dní herci zvláštní Lásku nejlíp po síti chcem znát Slyším tvůj hlas uvnitř ticha S iluzí si nahlas tyká Já z tvých dlaní chci svou sílu brát Vím, náš svět se zbláznil Ve spojích jsme každý sám Máš chuť to vzdát Máš chuť to vzdát Já tvou tvář si sdílím I světlo tvé slíbím tmám Nesmíš to vzdát Nesmíš to vzdát Už dávno Masky šašků profil krášlí V divadle dní herci zvláštní Lásku nejlíp po síti chcem znát Slyším tvůj hlas uvnitř ticha S iluzí si nahlas tyká Já z tvých dlaní chci svou sílu brát *** From - В мрежата Ти знаеш, нашият свят е полудял Вече сме празни до горе Иска ти се да се откажеш Иска ти се да се откажеш Като кукли на конци Свързани чрез чувствата си Иска ти се да се откажеш Иска ти се да се откажеш От толкова много вр...

 16 На стената се проектираха мои огромни снимки, по сутиен и без такъв. Извадки от секс чатовете ни. Не! Това не можеше да се случва! Не може да е истина! Защо на мен?! Какво съм им направила толкова? Защо ме мразят, защо ми го причиняват? Телефонът ми отново извибрира. Погледнах го в транс и думите се размазаха пред очите ми "Благодаря за снимките, ПАЧАВРО!"  Разбутах насъбралата се тълпа около мен, вече ме бяха забелязали и ме сочеха с пръст и ми се смееха. На изхода някой се опита да ме хване, но аз успях да се измъкна. Бягах без да виждам къде, лещите ми се разместиха от сълзите, а всичките боклуци, които си бях сложила на очите ми, щипеха. Чувах стъпки след себе си. Няма ли да ме оставят намира най-накрая? Какво още искат от мен? Усетих нечии пръсти да докосват ръката ми, преди някаква огромна сила да се блъсне в мен. Чу се симфония от клаксони, писъци, скърцане на спирачки. Земята и небето си смениха местата, а болката от удара беше заменена от безтегловността в корем...

 15 В деня на бала, бях толкова развълнувана. Бях си събрала багажа и написала писмо на майка ми, в което ѝ разказвах всичко. След танците щяхме да минем през нас да се преоблека и да си взема нещата. Току-що бях при очния да си сложа лещи за първи път в живота си. Струваха ми доста, въпреки че здравната ми осигуровка покрива някаква част. Но си заслужаваше - виждам толкова ясно, без ограничението на рамките, без тежестта върху ушите и носа ми. А и не мога да дочакам Давид да ме види. Не бях казала на майка ми, че ще ходя. Притеснявах се как ще реагира на роклята и това, че е подарък от момче, което си има приятелка. Тя отново беше на работа, така че се оправих на спокойствие.  Изкъпах се, изсуших си косата и се опитах да си направя вълни със старата преса за изправяне, която имахме. Използвах гримовете на майка ми. Не се гримирах, освен за снимките, които пращах на Давид и за онази не-среща в кафенето. Не виждах смисъл и се чувствах неестествено. И сега ми беше странно, някол...

 14 Две седмици преди бала PA: Имаш ли рокля? Аз: Още не, тези дни ще обиколя магазините PA: Недей Аз видях идеалната рокля за теб Искам да ти я купя Аз: Не, не ми е удобно PA: Стига, искам да ти направя подарък А и тези дни имаш рожден ден, нали? Не може да бъде, той знаеше. Не че не го пишеше в профила ми или в дневника, но това, че го е забелязал и запомнил? Аз: Добре тогава, много ще се радвам *** В деня на рожденния ми ден, когато отворих шкафчето си, вътре намерих красиво опакована кутия. Нямах търпение да видя какво е, но предпочитах да го направя у дома. Върнах я обратно в шкафчето и когато се обърнах момчето от поддръжката, Филип, беше до мен. Подскочих уплашено. - Извинявай, исках само да ти кажа, че видях някой да оставя нещо в шкафч... - Знам - казах по-остро отколкото бе нужно. Той повдигва вежда. - И всичко е наред?  - Защо да не е?! Защо се занимаваш с мен? Не трябва ли да поправяш нещо или знам ли... - Просто исках да съм сигурен, че си добре. - По-добре не съм...

 13 Този следобед в пицарията беше много натоварено. Имахме поръчка за 50 пици, за фирмено парти, а бяхме само двете с Габина. Вашек беше останал да ни помага, а другите двама разнасяха останалите поръчки. Бях усукала косата си ластик, високо на главата си. Това май беше единственото място освен в нас, където я носех вързана. Предишните ми работи в кухня, бяха да мия или най-много да режа нещо, така че не ми пречеше да съм със спусната коса. Никой не ми е правил забележка, а и почти всички от готвачки до сервитьорки не са с прибрани коси. Което е странно - освен, че не е хигиенично, не е и удобно. Но тук се чувствам спокойна, а и е прекалено топло. До фурната минава 40°, а още не е дошло лятото. Не знам как издържат без климатик, но вероятно ще разбера. Бях с широка бяла тениска и сив анцуг, който направо можеше да мине за клин. Нямаше кого да впечатлявам тук, държах да ми е удобно и да не си прецакам външните дрехи. Дебнех картофите във фритюрника, трябваха им още няколко секунди,...

 12 Сутринта отново станах с мъка. За малко я бях забравила и ходех дори с желание на училище. Облякох се както винаги с дънки и тениската най-отгоре на купа. Намъкнах си вчерашния суитчър и тръгнах без да ям. В училище засякох погледа на Давид, изпълнен със съжаление, но отвърнах очи и се насочих към шкафчето си. Отворих го и от там изпадна лист с познат почерк. В грешно време, в грешен час, най-прекрасното момиче е сред нас. С коси от огън избуяли, по-хубава от всички си, разбра ли?! Мечтите от сърцето ѝ отвели, в душата ѝ водят се дуели. В очите ѝ стаена е болката световна и кара ме да пиша аз за нея песен най-любовна. Момичето с огън в косата, със зелената си рокля, взе ми тя душата. Усмихнах се. Може би по-късно щях да погледна какво ми е писал. В следващото междучасие отидох до шкафчето си, само за да проверя за бележка и намерих нова - Една усмивка те променя, тъгата с радост тя заменя Искам да те виждам все засмяна, в очите ти сълзи да няма Те блестят от ч...

 11 След няколко дни той ми предложи да се срещнем в едно кафене в центъра. Бях страшно развълнувана. Това беше първата ми среща. След училище бързах да се прибера в нас, за да се оправя. Позвъних в пицарията, че не се чувствам добре и няма да отида днес. Толкова много исках да го видя насаме и да разговаряме лично, че не посмях да му предложа да е в ден, в който почивам и се съгласих веднага на поканата му. Преди училище се бях къпала, така че бях чиста, притеснявах се да направя нещо с косата си, защото нямах опит с тези неща, а и не исках да изглеждам прекалено нагласена, сякаш е най-важното събитие в живота ми. Но пребърках несесера с гримовете на майка ми и си сложих черен молив. Първия път стана много дебела линия и се наложи да се изтрия и да пробвам пак. Мисля, че се получи. Пробвах да си сложа спирала. Нямах идея как става, а на всичкото отгоре си бръкнах в окото с четката и то се зачерви и насълзи. Наложи се да го изтрия и отново да си сложа молив. Бялото на окото ми прод...

 10 На другия ден отидох със страх и надежда на училище. Те отнова бяха отпред, но минах без проблеми, сякаш бях станала невидима. На вътрешните стълби за малко не се сблъсках отново с поддръжката. - Хей, добре ли си? - тихо ме пита той. - Да - отвърнах аз и го заобиколих. - Ако искаш да поговориш с някой... - Казах, че съм добре! - сопнах се и продължих да се изкачвам. Денят мина без проблеми. Вечерта, когато легнах отново получих съобщение. PA: Видя ли? Всичко беше наред днес, нали? Аз: Да Сякаш бях невидима PA: ... не и за мен няма как и на мен ми се иска да те хвана за ръка пред всички, но... Аз: Трябва да държиш Дениса PA: Не ревнувай Ако бях те срещнал преди нея, никога нямаше да я погледна Още малко До бала остават само два месеца Измисли ли къде искаш да отидем най-напред? Аз: Може би Виена PA: Бил съм там Ще ти хареса *** На следващия ден влязох в училище с изпълнено с надежда сърце. Като в първия учебен ден тук. Не, това не е добро сравнение, защо...

 9 Точно, когато чух свирката на влака, телефонът ми извибрира. Бях любопитна, не можех да умра без да проверя какво е. Или ми трябваше причина да се откажа. Най-вероятно да беше някоя нотификация. Бях блокирала Анна. Но ето, че беше съобщение от непознат профил, без снимка. Здравей Ядосах се, дали не беше тя? Тази гаднярка дори не ме оставяше да умра на спокойствие. Какво още искаше от мен?? "Кой си ти?" - написах аз. Познай... За момент сърцето ми трепна. Давид винаги използваше тази дума - "Познай какво стана вчера, познай какво направих, познай къде ще ходя, познай..." Дали пък... Аз: Защо ми пишеш? Pan Anonimný: Не бих могъл да те заговоря лично Така е по-лесно Аз: Какво ти пречи? Или кой? PA: Не е толкова просто... Къде си, няма те в час Замръзвах, огледах се, наблизо имаше пивница и се отправих натам. Умирането можеше да почака още малко. Не бях убедена, че не е Анна, но ми беше интересно какво е замислила. Признавам, мъничка надежда се прокрадва...

 8 Месец по-късно, още бях в пицарията и всичко беше наред. Когато беше натоварено, работата ме отвличаше от постоянно въртящите се в главата ми коментари на Анна и приятелките ѝ. А когато нямаше толкова работа, слушах шегите на колегите и се опитвах да участвам в тях.  Анна напоследък се сваляше с един от нашия клас и можех за малко да си отдъхна. Имаше дни, в които постоянно бях на прицел и такива, в които не ме забелязваше. Никога не знаех какъв ден ме очаква и ходех със страх и нежелание на училище. Насочвах мислите си към Давид. Знам, че беше глупаво, но ми трябваше причина, за да се вдигна сутрин от леглото и да завлека задника си на училище. Може би самопринудително се влюбих, може би мислех за него, защото вече бях влюбена. И въпреки че сестра му беше превъплъщение на злото и ме мразеше, и си имаше гадже, аз не спирах да мисля за него. А може би и заради това - беше по-безопасно да си влюбен в някого, с когото не можеш да бъдеш. Чаках на опашката в столовата, а няколк...

 7 На другата сутрин, вече на училище, пред шкафчето си разпределях какво да оставя вътре и какво да взема със себе си, когато някой ме бутна и за малко не си разбих носа в полицата.  - Крисо, надявам се, че са те уволнили! - Няма как да сбъркам гласа на Анна.  - Трябва да се научиш, че клиентът винаги има право, защото винаги ще си останеш на дъното на социалната стълба и ще бъдеш обслужващ персонал. Хей, пусни ме! Когато усетих, че се е отдалечила от мен, се обърнах и видях, че брат ѝ я бута напред. Не можех да разбера как може да са близнаци. Явно в нея бяха намерили дом всички лоши гени. Е, освен тези отговарящи за външността. А това, че беше сестра на Давид, още по- попарваше илюзиите ми с него.  Остатъкът от часовете успях да остана извън орбитата ѝ пръскаща злоба. И след като би и последният звънец, аз тръгнах отново да обикалям из близките улици за работа. Минавайки покрай една пицария, само за разнос, която беше на път за старата ми работа, видях, че са зале...

 6 Седях си на чина в скучния час по биология и наблюдавах момчето по диагонал пред мен, как отмяташе кафявата си коса, която постоянно падаше в очите му. Давид. Братът близнак на Анна. Понякога ме поглеждаше и в погледа му нямаше присмех като на останалите. Гласът му беше бавен и спокоен, говореше малко. Наблюдавайки го и фантазирайки си как ме заговаря, часовете минаваха по бързо.  След последния час, бързах към шкафчето си, за да си взема якето и да отивам на работа, когато някой ме бутна по гърба, но успях да запазя равновесие. - Ей, Крисо! - Каза на висок глас Анна и всички, които я чуха се засмяха, не че обръщението, което използва беше оригинално. (б.а. от чешки krysa - плъх, kryso - вокатив, звателен падеж, използва се обидно към тези, които се казват Кристина)  - Чух, че си почнала работа в Ню Йоркър. Родителите ти толкова ли са нескопосани, че се налага и ти да работиш? Явно много са си занижили критериите щом са те наели, направо не мога да повярвам, трябва да...

 5 Една седмица по-късно се прибрах радостна в нас. Току-що ме бяха наели в Ню Йоркър, след пробната ми смяна. Майка ми беше почнала в бирарията до нас и всичко щеше да е наред. Преоблякох се с домашни дрехи и си претоплих сегедински гулаш (б.а. варено месо с кисело зеле и сметана). Пуснах си фейсбук докато ям, но замръзнах с лъжица на сред пътя към устата ми - имах над 50 нотификации. Вероятно бъг, помислих си преди да щракна. Но не беше. Анна беше реагирала със смеещата се емотикона на всяка моя снимка и по-скорошните ми публикации. Навсякъде беше оставила подигравателни коментари, но преди да ги прочета, започнаха да валят нови известия. Беше ми пратила покана за училищната фб група и сега ме беше тагнала на някакви зле направени колажи с моята глава. Какво, за бога, беше това??? Кому е нужно да си губи времето и да прави такива гнусотии, и да се подиграва на чужд гръб. Но Анна не беше единствената зла. Останалите може и да не са участвали в това, но щом се смееха на публикациит...

 4 Сутринта се събудихме от алармата. Аз се заех с кафето, докато майка ми се оправяше, после закусихме набързо и тя замина за първия си работен ден. След като затвори входната врата, аз изтрих фалшивата си усмивка от лицето. Сама не трябваше да се преструвам, че изпитвам ентусиазъм от всичко това. Имах още време до училище, затова разтребих масата и измих посудата, а после се отправих към банята. Не можех да си представя да изляза без да съм си взела душ. А и вечер ме мързеше прекалено много и често заспивах преди да съм си сложила пижамата, с телефон в ръка, докато чета поредната книга. В историите можех да се изгубя и да открия себе си. Тази, която исках да съм. Тази, която си представях, че съм. Тази, която наистина бях, но никой не я познаваше. Измих зъбите си и се загледах във вялото си отражение в огледалото. Под очите имах сенки и за момент ми напомниха за насинените клепачи на майка ми. Тръснах глава, за да отпъдя спомена и кичур оранжева коса падна над лицето ми. Не харес...

 3 Няколко месеца по-рано Адът се отвори за мен отново, когато започнах последната си учебна година в ново училище. Трябваше да се преместим за пореден път. Оценките ми и препоръките на старите ми учители, ми позволиха да вляза в елитно училище. Само че се оказа, че не толкова преподаваният материал беше елитен, а учениците. По-скоро богати, но те го имаха за синоним. Явно синоним беше и зли. Още първия ден Анна, красива и лъскава се приближи до мен и ме покани да седна при нея и приятелките ѝ за обяд. Не видях нищо странно в това, защото в старите ми училища, винаги намирах по някой приятел. И там имаше такива, които се държаха гадно, но не само с мен, а и не се чувствах сама. Само че в предишните ми училища не се отличавах, бях една от многото учащи, а тук евтините ми и стари дрехи се забелязваха веднага. Не мислех, че е от значение, но се оказа, че е. И така, радостна, че веднага съм си намерила приятелки, аз седнах до тях, а те започнаха да се надпреварват коя ще ми зададе по-...

 2 Посегнах към телефона си и написах във фейсбук "Ако умра на никого няма да липсвам..." Голяма грешка. Последва коментар от Анна, секундното ми объркване, отстъпи място на спомена, че последно бях споделила някаква петиция за защита на животните и я бях направила публично видима. Не бях сменила настройките и сега постът ми бе видим за всички. Коментарът на Анна гласеше, че най-накрая съм написала нещо умно. Докато се опитвах да оправя настройките си, тя вдигна ръка и каза, че трябва да отиде до тоалетната. Минавайки до мен "без да иска" бутна чашата с кафето ми и поля тетрадката и телефона ми, течността продължи да се стича по дънките и маратонките ми. Всички се смееха, а аз бях заета да подсушавам телефона си. Там беше целият ми живот. Голяма част от стиховете ми бяха записани там. Беше единствената ми връзка с интернет и възможността да слушам музика и да чета книги. Нямахме пари за друг. На заден фон чувах, как учителката се опитва да ги накара да млъкнат и кр...

Част 1 В мрежата  1 Събудих се в мига, в който усетих вибрацията на алармата си, преди да се е включила мелодията. Бях се схванала от лежането върху кашоните за изхвърляне, но и на по-лоши места съм спала. Снощи имаше много работа в пицарията, където работя след училище и се наложи да остана до късно, а колегата, който обикновено ме караше до нас не беше на работа вчера. Пицарията е по-близо до училище и реших вместо да се прибирам пеша в студа до нас, да губя ценно време за сън и на сутринта отново да вървя в студа, че е по-добре да пренощувам тук. Само, че не предвидих факта, че цялата ще се усмърдя на пица и пържено, не че якето ми не миришеше постоянно, но поне си слагах чисти дрехи за училище и си миех косата. Порових в чантата за дезодоранта си, разклатих го, почти нищо не беше останало. - Моля те, поне още веднъж - натиснах го, но от него не излезе нищо. Оставаше ми надеждата, че ще се измириша по пътя до училище. Минах през тоалетната, измих си лицето и откраднах една дъвк...